Решение № 16134 от 27.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16134

*** 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110156894 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на *** срещу Б. Н. А., с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 3915,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, 459,11 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г.;

89,25 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и 17,09 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 15.02.2024 г., ведно със законната лихва датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.04.2024 г. по ч. гр. д. № 21480/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът *** твърди, е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответницата Б. Н. А. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. Като не е 1 сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от *** ***“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б. Н. А. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че липсва прозрачност относно начина на начисляване на сумите за топлинна енергия, тъй като не е представена изравнителната сметка за съответната година, а освен това няма данни тя да е получена от нея или представител на етажната собственост. Оспорва доказателствената стойност на представеното извлечение от сметка, тъй като е изходящт от ищеца частен документ, удостоверяващ изгодни за него факти. Оспорва отчитането на топлинната енергия да е извършено съгласно нормативната уредба, поради което счита, че дяловото разпределение е неточно извършено. Счита, че системата за дялово разпределение се прилага от ФДР, в случай че в имотите на потребителите, чиято собственост общо възлиза на най-малко 90 % от отопляемия обем в сградата - етажна собственост, са монтирани уреди за дялово разпределение или апартаментни топломери, какъвто настоящият случай не е. Сочи, че 1/3 от радиаторите в сградата не работят. Позовава се и на отделни клаузи от ОУ на ищеца, които цитира. Оспорва наличието на валидно сключен договор с ФДР, тъй като съставеният протокол не отговаря на законовите изисквания, поради което услугата дялово разпределение е следвало да се извърши от ищеца, а не от *** ***“ ЕООД. Оспорва да са ангажирани доказателства относно показанията на общия топломер и водомер в абонатната станция за процесния период, както и относно наличието на проведени метрологични проверки. Цитира множество разпоредби на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обосновавайки с тяхното приложение довода си за неточно отчитане на топломерите и водомерите. Оспорва да е доказано въвеждането в експлоатация на абонатната станция, както и отговаряла ли е тя на техническите изисквания. Счита за редно да заплати единствено реално потребено количество топлинна енергия. С тези съображения отправя искове за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

2

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. „битов клиент“ по смисъла на пар.

1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.

Посоченото разрешение, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при съпритежание на вещното право на ползване върху имот, при която само един съсобственик, респ. вещен ползвател /или някои от тях/ е сключил договор с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота, който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия за този имот.

Съсобственикът не се нуждае от договор с останалите съсобственици, за да ползва изцяло съсобствения имот. Ако само той е сключил с топлопреносното предприятие договор да доставка на топлинна енергия в съсобствения имот, същият дължи заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия, без оглед на конкретния му дял в съсобствеността върху имота.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 12.05.2006 г. ***, район „*** представлявана от кмета на района, е продала на Б. Н. С. и Р. Н. С. следния недвижим имот: апартамент № 21, находящ се *** ж. к. „*** ***** Видно от служебно изискана справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., поради развод през 2013 г. фамилното име на ответницата е променено от „С.“ на „А.“.

Видно от представените от ищеца доказателства, със заявление от 16.01.2020 г.

3

Б. Н. А. и Р. Н. С. са посочили пред дружеството-ищец, че част от задълженията им към него са погасени по давност, а непогасените задължения ще изплатят със споразумение за разсрочено плащане.

Установява се, че на същата дата, със заявление-декларация вх. № Г1128/16.01.2020 г. ответницата е отправила искане до *** партидата за топлоснабден имот в *** ж. к. „*** ***** ап. 21, аб. № 242299, да бъде променена на нейно име.

Същата е посочила в декларацията, че е запозната, че дяловото разпределение на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия между отделните имоти се извършва то фирма за дялово разпределение ***“ съгласно избор на ОС на ЕС. Със заявлението ответницата е дала съгласие да получава електронни фактури за посочения имот на предоставен от нея имейл адрес и се е отказала от получаването фактури на хартиен носител.

Така отправеното от ответницата Б. Н. А. изявление до ищцовото дружество представлява искане за открИ.е на индивидуална партида на нейно име за процесния топлоснабден имот. Ищецът е приел искането на ответницата за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, обективирано в посоченото заявление-декларация, като партидата за процесния имот е заведена само на името на ответницата и всички документи за доставка на топлинна енергия са издавани на нейно име. С искането на съсобственика за открИ.е на индивидуална партида за процесния имот и приемането на това изявление от топлопреносното предприятие е уговорено нещо различно от чл.

153 ЗЕ.

С оглед на така установените по делото факти, следва да се приеме, че единствен клиент на топлинна енергия за процесния имот в периода 01.05.2021 г. 30.04.2023 г. е била ответницата Б. А. – обстоятелство, което ответната страна не оспорва, видно от изявлението на процесуалния й представител в съдебно заседание на 13.03.2025 г.

Следва извод, че между страните е съществувало облигационно правоотношение за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответницата дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Спорни са обстоятелствата относно доставката на топлинна енергия през исковия период и нейното законосъобразно начисляване.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.

В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.