Решение № 9299 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9299 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110113997 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 94а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 345,76 лева, представляваща главница за стойност на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за период от 01.02.2021 г. до 31.05.2021 г. за обект в гр. Царево, обл. Бургас, ИТН: 2728064, клиентски номер 1010006652, ведно със законната лихва за период от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 19,91лева /деветнадесет лева и 91 стотинки/ представляваща мораторна лихва за период от 16.03.2021 г. до 18.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68809/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че е лицензиран търговец на електрическа енергия, като за процесния период е доставил на отверника за обекта му електрическа енергия на посочената в исковата молба сума, а последният не я е заплатил. Поради изпадане в забава на ответника, същият дължал и мораторната лихва считано от падежа на фактурата. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че с платежно нареждане от 26.08.2022г. е заплатил претендираната от ищеца сума в общ размер на 365,68 лева, поради което моли производството по делото да бъде прекратено поради липса на предмет. Моли в негова тежест да не бъдат присъдени разноски, тъй като 1 ищецът не бил представил списък по чл. 80 ГПК, както и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, освен това производството приключвало на етап подаване на отговор на исковата молба.

С молба от 03.02.2023г. ищецът е признал, че е получил плащане на сумата от 365,67 лева, с което били погасени претендираните от него вземания за главница в размер на 345,76 лева и за лихва за забава в размер на 19,91 лева. Неплатена оставала законната лихва считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до датата на плащането, която била в размер на 47,18 лева. Моли съдът да отхвърли исковете поради плащане, както и да му присъди законната лихва, която е останала неплатена.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

С молба от 06.03.2023г. ответникът поддържа отговора на исковата молба и счита, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ищеца.

В проведеното на 07.03.2023г. двете страни не са изпратили процесуални представители и не са предприети други процесуални действия.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Материалноправните предпоставки за възникване вземанията на ищеца за главница за цена на достъп до разпределителната мрежа и лихвата за забава не са спорни по делото, доколкото с отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва същите и ги плаща изцяло.

На разглеждане по настоящото дело подлежат единствено въпросите дали с извършеното от ответника плащане на 26.08.2022г. на сумата от 365,67 лева са погасени всички процесни вземания, както и по отговорността за разноски. Относно погасителното действие на плащането, ищецът изрично признава, че е получил платената сума, както и че със същата е погасена претендираната главница от 345,76 лева и претендираната лихва от 19,91 лева, но сочи, че с нея не била погасена законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането. В тази насока съдът намира, че с издадената на 14.12.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68809/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца главницата от 345,76 лева ведно със законната лихва считано от 01.12.2021г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

По реда на чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор /https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/ съдът определи законната за периода от 01.12.2021г. до 26.08.2022г. върху главницата от 345,76 лева на 25,84 лева. С оглед на това и предвид изявлението на ищеца, че вземанията по исковата молба с изключение на тази законна лихва са погасени чрез плащането, следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25,84 лева – законна лихва върху главницата от 345,76 лева за периода от 01.12.2021г. до 26.08.2022г., докато останалите предявени искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане в хода на процеса.

По разноските.

2

При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Релевираните от ответника възражения срещу присъждането на разноски по делото са неоснователни. На първо място това е така, защото ответникът не е погасил чрез плащане всички дължими по делото вземания. На второ място, както е уточнено с т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК не е основание съдът да откаже присъждане на разноски на страната. Неговото представяне е от значение единствено за допустимостта на молбата за изменение на решението в частта за разноските, не и за отговорността за разноски на насрещната страна. На последно място неоснователно е и искането на ответника по чл. 78, ал. 2 ГПК. Независимо от неговото процесуално поведение в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, ответникът не е платил процесните вземания на техния падеж, с което е дал повод за образуване на заповедното производство.

Освен това ответникът не е платил вземанията и в срока за доброволно изпълнение по реда на чл. 414а ГПК, а вместо това е подал бланкетно възражение, че не дължи изпълнение на вземанията, с което е дал повод за образуване и на исковото производство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство. В заповедното призводство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или общо 75 лева, които следва да му бъдат присъдени. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, претендирал е и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 лева, предвид липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на делото, както и обема на извършената от юрисконсулта дейност – подаване на искова молба и молба за признаване на плащането. В тази насока следва да се уточни, че нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК обвързва съда единствено с максималния размер на възнагражденията, уреден в чл. 37 ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ, но не и с техния минимален размер. Общият размер на разноските на ищеца в исковото производство е 125 лева, които следва да му бъдат присъдени.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, ч е „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, с ЕИК: 200105779, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Климент Охридски“ № А, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „Х Г. Д“ № 37, сумата от 25,84 лева, представляваща законната лихва за периода от 01.12.2021г. /датата на подаване на заявлението/ до 26.08.2022г. /датата на плащането/ върху главницата от 345,76 лева, представляваща стойност на доставена електрическа енергия и мрежови услуги, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68809/2021г. по описа на СРС, 175-ти 3 състав.

ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 94а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 345,76 лева, представляваща стойност на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за период от 01.02.2021 г. до 31.05.2021 г. за обект в гр. Ц, обл. Б, ИТН:, клиентски номер , и сумата 19,91 лева представляваща мораторна лихва за период от 16.03.2021 г. до 18.11.2021 г.

О С Ъ Ж Д А „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 125 лева, представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4