Решение № 43 от 18.03.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. В, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С Ж. С.

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря ААТ като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело № 20251300500018 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 135 / 04.11.2024 г.по гр.д. № 20231310100433 по описа на Районен съд –Б. e отхвърлен предявеният от М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, *****, чрез адв. С. В. против Ц. Б. Ф., с ЕГН **********, с адрес : гр. Г, обл. В, ***, против Д. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес : гр. В, обл. В, ****, против В. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. А, *****, против „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК 175048939, седалище и адрес на управление: гр. С, *** и против „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК 103602803, със седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, *** иск с правно основание чл.

26, ал. 2, предл. 2 - ро ЗЗД - обявяване на нищожност, поради липса на съгласие на сделките по: Нотариален акт за покупко - продажба Нотариален акт № 34 от 30.05.2006 г., том 9, рег. № 1900, дело № 1675, Нотариален акт за покупко - продажба № 20 от 22.06.2006 г., том 11, рег. № 2291, дело № 2046, на Нотариален акт за покупко - продажба № 91 от 26.05.2007 г., том 8, рег. № 2051, дело № 1519, Нотариален акт за покупко - продажба № 15 от 07.06.2007 1 г., том 10, рег. № 2048, дело № 1847, Нотариален акт за покупко - продажба № 91, том 6, рег. № 3182, дело № 984 от 18.12.2012 г. и на Нотариален акт № 43, том 7, рег. № 1998, дело № 735 от 30.09.2021 г., с предмет: имот с идентификатор ***, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м., представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя, четвърта категория, номер по предходен план : 032003, в землището на с. Я., общ. Д., обл. В, при съседи: имот № ***, № ***, 87477.32,62.

***.

Отхвърлен е предявеният от М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, *****, чрез адв. С. В., против „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК 103602803, със седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, ***, иск с правно основание чл.

108 ЗС - ревандикационен иск за предаване на собствеността и владението върху: имот с идентификатор ***, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м., представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя, четвърта категория, номер по предходен план: 032003, в землището на с. Я., общ. Д., обл. В, при съседи: имот № ***, № ***, 87477.32,62.

***.

Осъдена е М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, *****, на осн. чл.

78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ответниците, както следва: на В. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. А, ***** - сумата от 700.00 лв., на „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК 175048939, седалище и адрес на управление: гр. С, *** - сумата от 750.00 лв. и на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК 103602803, със седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, *** - сумата от 1 300 лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от М. П. С., ЕГН **********, град С, ****,чрез адв. С. В., АК Кюстендил,съдебен адрес за призовки и съобщения: град С, ******.

Поддържа се ,че постановеното решение, с което са отхвърлени предявените искове, е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска същото да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Мотивите за горното искане са следните:

2

Сочи,че първият от предявените за разглеждане искове бил за обявяване на нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД на посочените в исковата молба нотариални актове. В исковата молба били посочени всички факти и обстоятелства, касаещи тяхната нищожност, приложени са и писмени доказателства за това.

Поддържа ,че при изготвяне на доклада по делото на основание чл. 146 от ГПК съдът, след като е приел за допустим предявения иск , е бил длъжен в изпълнение на служебното начало по чл. 7 от ГПК да даде правна квалификация на иска с доклада по чл. 146, ал.1, т. 2 от ГПК, вземайки предвид петитума на исковата молба и представените доказателства. В такъв случай районния съд не е бил длъжен да се съобрази с дадената от страната квалификация на иска, а да осигури правилното приложение на материалния закон от значение за спора, както и да съдейства на страните за установяване на истината. /Решение № 50093 от 08.08.2023 год. по гр.д. №2529/2022 г. на ВКС, 4-то гр. отд./ Това задължение не било изпълнено от страна на съда и искът бил отхвърлен, като се сочи, че правната му квалификация е чл. 42, ал.

2 от ЗЗД, без този иск да бъде разгледан. Когато нищожността е обективирана в представените с исковата молба доказателства, съдът е длъжен да се произнесе в решението си независимо от дадената с исковата молба квалификация на иска. /Тълкувателно дело № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ва ВКС, ОСГТК/. По тези причини решението на съда, с която е отхвърлен иска по чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД. /Решение № 217 от 21.01.2020 г. по гр.д. № 582/2019 г. па ВКС, 3-ти гр. отд./, е постановено при съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд.

Първоначално процесният имот бил продаден от мним пълномощник с фалшиво /неавтентично/ пълномощно на 30.05.2006 год. Последвали няколко препродажби, всичките с пълномощници, но без да настъпи транслативния ефект на сделката по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, включително по следната причина: на 05.03.2021 год. ищцата М. С. предявила в районния съд на град Б. установителен иск, въз основа на който е влязло в сила решение № 64 от 04.05.2023 год. по гр.д. № 20211310100128 тя била призната за собственик на процесния имот. По тази причина не съществувала възможност за потвърждаване на продажбата му. За нея бил налице правен интерес да обяви нищожността на извършените продажби на имота, още повече, че посоченият във фалшивото пълномощно като продавач Д.Т. Д. с починал на 08.12.2011 3 год., а за другият П. Д. Т. липсват каквито и да е данни, че е наследник на общия наследодател Т. Д. В., починал на 17.12.1979 год.

С посоченото решение № 64 от 04.05.2023 год. по гр.д. № 20211310100128 на Районен съд- Б. било установено, че М. С. е единствен собственик на имота и след като е отпаднала възможността за потвърждаване на продажбата, правото й за съдебна защита било в основанието на чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД за обявяване на нищожността на договорите за продажба на имота. Още повече, че съгласно посоченият като упълномощител в първоначалния нотариален акт за продажба № 34, том IX, рег. № 1900, дело № 1675 от 30.05.2006 г. „продавач" П. Д. Т. дори не е неин наследодател. След като е отречена възможността за потвърждаване на продажбата по чл. 42, ал.2 от ЗЗД и ищцата е отрекла тази възможност с предявяване на иска по чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД били налице правните последици на двата иска, които в случая са приравнени. /Решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр.д. № 4923/2019 на ВКС, 4-то Г.О./ След като за ищцата М. С. е налице правен интерес от обявяване на фиктивните продажби за нищожни, но същата не е страна както по упълномощаването, така и с продажбите по оспорените продажбени сделки, нейния правен интерес се съдържал в иска в разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД като наследник по закон на общия наследодател. /Решение № 334 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 570/2014 на ВКС, 4то гр.отд./ .

След като с решението по гр.д. № 20211310100128 на Районен съд- Б. е установено, че пълномощното е фалшиво /неавтентично/ и самата упълномощителна сделка е нищожна поради липса на действителни волеизявления на посочените в пълномощното упълномощители, следователно липсва съгласие, то и сключеният впоследствие договор за продажба бил без изразена воля за прехвърляне на имота, поради което основанието на иска за нищожност е в разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД. /Решение № 153 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 2453/2009 год. на Апелативен съд С, Определение № 1149 от 24.11.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г. на ВКС/.

Сочи се ,че Районен съд- Б. бил отхвърлил неоснователно и предявения иск по чл. 108 от ЗС. Същият се позовавал в мотивите на решението, че исковата молба не е вписана, както и решението по дело № 128/2012 г. / 4 приложено към настоящето дело/. По отношение на това заключение се сочи следното:

Видно от исковата молба по гр.д. № 128/2021 г . същата била предявена в съда на 05.03.2021 г. в 10,45 часа, вх. № 578 от същата дата. С исковата молба било поискано съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на процесния имот от община Д. за попълване на доказателствата към исковата молба. След снабдяване с исканата данъчна оценка и заплащане на дължимите държавни такси, в 13,25 часа на същия ден била представена в съда молба за вписване с вх. № 582 от същия ден. Делото многократно било оставяна без движение, дори с определение № 122 от 15.04.2021 год. същото било прекратено. Посоченото определение било обжалвано пред Окръжен съд- В, който го отменил със свое определение № 104 от 20.07.2021 год., и върнал делото на Районен съд – Б. за продължаване на съдопроизводствените действия и за решаване на делото по същество. Сред което делото било насрочено за първо заседание едва на 22.03.2023 год., т.е. - 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца след определението на Вския окръжен съд. През това време, на 30.09.2021 г. процесния имот отново бил препродаден. Мълчаливият отказ/бездействие на съда да издаде разпореждане или съпроводително писмо за вписване на предявената искова молба и за даване ход на делото в нарушение на чл. 114 , предложение последно от Закона за собствеността, довело до тази поредна препродажба на процесния имот по време на висящия процес. Това нарушение на съда не можело да се вмени във вина на ищцата, респективно на нейния процесуален представител, предвид изложеното погоре, и да послужи за мотив за отхвърляне на иска. От друга страна - вписване на исковата молба, с която се претендира нищожност на сделка за прехвърляне на недвижим имот имало само оповестително действие и правният спор по чл.

26, ал. 2. от ЗЗД не бил от категорията дела, подлежащи на вписване, поради липсата на транслиращи права при последваща прехвърлителна сделка.

/Решение № 60171 от 20.12.2021 год. по гр.д. № 2334/2021 г. на ВКС, 1-во ГО/.

След депозиране на исковата молба по настоящето дело на 08.09.2023 год. същото било разпределено отново на същия състав, който разгледал установителния иск по гр.д. 128/ 2021 год. по описа на районния съд в град Б..

Съдът отново не издал разпореждане за вписване на исковата молба, респективно съпроводително писмо и с нова молба от 18.09.2023 г.въззивникът заявил поредно искане за вписване, което пак било оставено без 5 отговор. Това наложило искане за отвод на състава на основание Чл. 22, ал.1, т.

6 от ГПК, което в крайна сметка било уважено.

Поддържа

,че в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд дори не бил обсъдил отговора по чл. 131 от ГПК на ответника В. Д. Б., който признавал иска и посочвал, че никога не е купувал процесния имот, нито е упълномощавал трето лице за продажбата му, и категорично заявявал, че се касае за имотна измама. Към отговора си Б. бил приложил и общоизвестна информация по смисъла на чл. 155 от ГПК, от която било видно, че бивши магистрати от Районния съд в град Б. за замесени в имотни измами и документни престъпления, касаещи освен процесния недвижими имот, така и много други, за което имало повдигнати обвинения.

Сочи ,че самостоятелният иск по чл. 108 от ЗС също бил отхвърлен без основание. Посоченият иск съдържал в състава си два елемента: ищецът да докаже ,че е собственик на процесния имот и че същия се владее без правно основание от неговия държател към настоящия момент. С решението по гр.д.

128/2021 г. на БРС било установено, че ищцата М. С. е безспорен собственик на процесния имот. Сегашния държател и ползвател на имота „Слънчев дарс‘ АД не можел да се легитимира като собственик поради факта, че транслативният ефект от всички препродажби на имота не можел да настъпи поради фалшивото първично основание за оспорените сделки - доказано неавтентичното пълномощно и липса на съгласие от собственика, понастоящем ищец. Изводът на първоинстанционния съд в обжалваното решение № 135/04.11.2024 г., че невписването на исковата молба, /причините за което били посочени по-горе/, валидирало покупката на процесния имот от последния ответник, противоречали на материалния закон и установената съдебна практика. "Приобретателят“ по една недействителна сделка не придобивал вещното право, поради което и не можел валидно да го прехвърли на друго лице. /Решение № 50010 от 24.11.2022 г. по т. д. № 2001 / 2020 г. на ВКС, I Т.О./ По тази причина фактът на невписване на исковата молба не бил аргумент за валидиране на продажбите на процесния имот и това да било основание за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС.