Определение № 3045 от 18.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3045 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 14 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова като разгледа докладваното от Ралица Манолова Административно наказателно дело № 20261100203790 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и осма от НПК.

Образувано е по постановление от 02.06.2026г. на прокурор при Софийска градска прокуратура, внесено на основание чл. 375 от НПК, с предложение обвиняемата М. И. М. да бъде призната за виновна в това, че на 21.06.2022г. в гр.

Добрич, в качеството си на длъжностно лице - прокурор при Районна прокуратура Добрич във вреда на частно лице - П.К.П., ЕГН: **********, съобщила на другиго Г.И.Г., информация, която й била достъпна по служба - справка за съдимост на П.К.П. с дата на издаване 21.06.2022г., и за която знаела, че представлява служебна тайна съгласно чл. 211, ал. 2 от Закона за съдебната власт: „Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата“, и съгласно Заповед № РД 04-182/14.12.2018г. на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Добрич и т. 1 от Приложение № 1 към нея /Списък на информация, подлежаща на класифициране като служебна тайна/ – престъпление по чл. 284, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание.

След като се запозна с постановлението по чл. 375 от НПК, с изложените в неговата обстоятелствена част фактически положения и с приложимия материален закон, съдът намира, че е налице основанието по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като деянието, така както е описано от държавното обвинение, не съставлява престъпление.

В производството по глава двадесет и осма от НПК мотивираното постановление по чл. 375 от НПК изпълнява обвинителна функция. Именно изложените в неговата обстоятелствена част фактически положения определят предмета на делото, пределите на съдебното произнасяне и обвинението, срещу което обвиняемата следва да организира защитата си. Поради това при проверката дали са налице условията за разглеждане на делото съдът е обвързан от фактическата конструкция, възприета от прокурора, но не и от дадената на тези факти правна оценка. Употребата в постановлението на изрази, възпроизвеждащи законови признаци, като „достъпна по служба“, „служебна тайна“ или „в кръга на службата“, не освобождава съда от задължението да провери дали изложените конкретни фактически 1 обстоятелства действително позволяват подвеждането им под съответните наказателноправни понятия.

При произнасянето по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК съдът не извършва доказателствена дейност и не разрешава въпроса дали обвинението е доказано. На този етап не се проверява достоверността на възприетата от прокурора фактическа обстановка, не се съпоставят свидетелски показания, не се обсъжда доказателствената стойност на писмени документи и не се преценява дали от материалите по досъдебното производство могат да бъдат направени различни фактически изводи.

Съдът не може нито да допълва постановлението с обстоятелства, които прокурорът не е изложил, нито да замества едни твърдения с други, нито да изгражда нова обвинителна конструкция.

При тази предварителна проверка преценката е единствено правна и се свежда до това дали така описаното поведение, без фактите да бъдат изменяни, допълвани или преосмисляни въз основа на доказателствата, осъществява всички задължителни обективни и субективни признаци на престъпление. Когато от самото обвинително описание се установява липсата на необходим елемент на престъпния състав, недостатъкът е материалноправен, а не доказателствен. В такава хипотеза провеждането на съдебно следствие би било безпредметно, защото дори всички факти, посочени от прокурора, да бъдат установени по несъмнен начин, те не биха могли да обосноват осъдително произнасяне.

Според изложеното в постановлението към 21.06.2022г. обвиняемата М. М. заемала длъжността прокурор при Районна прокуратура – Добрич и изпълнявала функциите на дежурен прокурор за деня. Единственият служител в прокуратурата, на когото към този момент бил предоставен индивидуален потребителски профил и парола за достъп до информационната система „АИС Бюра съдимост“, била съдебният администратор Ж.Г.С.. Чрез своя персонален служебен профил последната заявявала и получавала справки за съдимост за нуждите на Районна прокуратура – Добрич.

Посочено е, че обвиняемата, с оглед заеманата от нея длъжност, можела да изисква сведения относно съдимостта на лица, когато тези сведения са необходими във връзка с изпълнението на служебните й задължения. Наред с това обаче в постановлението изрично е изложено, че в конкретния случай обвиняемата не е имала служебна необходимост от получаването на справката за съдимост на П.П.. Действителният повод за изискването на справката според обвинението бил отправено до обвиняемата искане от нейния брат – Г.И.Г.. Последният се намирал във влошени търговски отношения с П.П. и поискал от обвиняемата да провери дали Петков е бил осъждан.

Намерението му било да използва получените сведения, за да дискредитира Петков пред негови контрагенти и да ги мотивира да прекратят търговските си отношения с него. Обвиняемата обещала на своя брат да му предостави исканата информация, след което се обърнала към съдебния администратор Ж.С. и поискала да бъде изготвена справка за съдимост на П.П.. Като основание за искането заявила, че справката й била необходима във връзка с изпълняваното от нея дежурство и с възникнал проблем в районно управление на МВР. В постановлението е прието, че така посоченото основание не отговаряло на действителността. Държавното обвинение изрично посочва, че не съществувала конкретна прокурорска преписка, досъдебно производство, полицейска проверка, случай, възникнал във връзка с дежурството на обвиняемата, или друга възложена служебна задача, по повод на която тя да е следвало да установява съдебния статус на П.П.. Съдебният администратор заявила справката чрез своя индивидуален профил в информационната система, разпечатала я и я предала на обвиняемата, която впоследствие предоставила документа на своя брат.

При правната преценка на фактическите обстоятелства, изложени в 2 постановлението по чл. 375 от НПК, съдът намира, че същите не осъществяват задължителните обективни признаци на престъплението по чл. 284, ал. 1 от НК.

Съгласно посочената разпоредба наказателна отговорност носи длъжностно лице, което във вреда на държавата, предприятие, организация или частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна. Престъплението може да бъде извършено само от лице, което притежава длъжностно качество, но наличието на това специално качество не е достатъчно за съставомерността на деянието. Законът изисква да съществува конкретно служебно отношение между длъжностното лице и разгласената информация. Тя следва да му е била поверена в служебното му качество или да му е била достъпна поради изпълняваните от него служебни функции.

Информацията е поверена по служба, когато е предоставена на длъжностното лице в това му качество и с оглед изпълнението на определено служебно задължение, правомощие или задача. Поверяването предполага сведенията да са включени в служебната сфера на лицето по силата на правно установените му функции, а не просто да са достигнали фактически до него.

Информацията е достъпна по служба, когато длъжностното лице има нормативно призната и функционално обусловена възможност да се запознае с нея при или по повод на изпълнението на действително съществуваща служебна дейност.

Достъпът следва да произтича от службата, а не само да бъде улеснен от длъжностното положение. Необходимо е конкретната информация да е обективно необходима или относима към упражнявано правомощие, разглеждана преписка, водено производство, извършвана проверка или друга задача, включена в компетентността на съответното длъжностно лице.

Поради това фактическата възможност да бъде получена определена информация не е равнозначна на достъпност до нея по служба по смисъла на чл. 284, ал. 1 от НК. Обстоятелството, че дадено лице заема определена длъжност, работи в съответната институция, разполага със служебен авторитет или може да отправи искане до служител, който има технически достъп до информационна система, не означава само по себе си, че всяко получено по този начин сведение му е поверено или достъпно по служба.

Следва да бъде проведено разграничение между информация, поверена или достъпна по служба, и информация, придобита чрез използване на служебно положение. В първата хипотеза службата представлява правното основание, по силата на което сведенията са предоставени на длъжностното лице или са включени в неговата служебна сфера. Във втората хипотеза длъжностното положение е само фактическо средство, което улеснява или прави възможно получаването на информация, която не е необходима за изпълнението на конкретна служебна дейност и до която лицето не би могло да претендира достъп въз основа на реално съществуваща служебна задача.

Приравняването на тези две различни положения би довело до разширяване на приложното поле на наказателната разпоредба извън очертаните от законодателя граници. Ако всяка информация, получена благодарение на заеманата длъжност или чрез позоваване на служебно качество, се приеме за достъпна по служба, законовият признак „поверена или достъпна по служба“ би изгубил самостоятелното си значение.

В приложното поле на чл. 284, ал. 1 от НК биха попаднали и сведения, придобити чрез заблуждаване на оправомощен служител, чрез представяне на несъществуваща служебна необходимост или чрез друга форма на неправомерно използване на длъжността, макар информацията да няма връзка с действително възложената на дееца служебна дейност.

3

Такова тълкуване е несъвместимо с принципа на законоустановеност на престъпленията. Наказателноправната норма следва да се прилага в точно определените от закона предели, като липсващ съставомерен признак не може да бъде заместен с общата противоправност или укоримост на поведението. Не всяко използване на служебно положение за частна цел и не всяко нарушение на установен режим на достъп до информация осъществява непременно престъплението по чл. 284, ал. 1 от НК.

В конкретния случай изложените от прокурора фактически твърдения не установяват функционално обусловен служебен достъп на обвиняемата до процесната справка. Напротив, фактическата конструкция на обвинението изрично изключва такава връзка. Посочено е, че справката не е била необходима по конкретна прокурорска преписка, досъдебно производство, проверка, случай, възникнал по време на дежурството, или друга служебна задача. Тя не е била поискана за нуждите на Районна прокуратура – Добрич, а по повод на частно искане, отправено от брата на обвиняемата във връзка с негови търговски отношения с П.П..

Наред с това обвинителната конструкция се основава на твърдението, че пред съдебния администратор е било посочено служебно основание, което в действителност не е съществувало. Според прокурора обвиняемата заявила, че справката е необходима във връзка с дежурството и с възникнал проблем в районно управление на МВР, въпреки че не била налице преписка, производство, проверка или друг конкретен служебен случай.

Тези факти описват използването на длъжностното качество като средство за фактическо получаване на документа. Те обаче не описват правно основание, по силата на което процесната информация е попадала в кръга на служебните задачи на обвиняемата. Посочването на несъществуващ служебен повод не създава служебен достъп до информацията, а според възприетото от прокурора фактическо описание прикрива липсата на такъв повод.

Обстоятелството, че обвиняемата е била дежурен прокурор, също не променя този извод. Самото изпълнение на дежурство не предоставя неограничен достъп до всяка информация, която би могла да бъде получена от прокуратурата като институция. Необходимо е да съществува конкретен случай, възникнал по време на дежурството, и връзка между този случай и изискваната информация. Според постановлението именно такава връзка не е съществувала, а позоваването на дежурството е било използвано като несъответстващо на действителността основание за изготвяне на справката.