Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 227 от 25.06.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 166/2026
Вид
Решение № 227
Подписан
25.06.2026
В сила
13.08.2026
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, Васил Георгиев Чамбов, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 231, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. ХАСКОВО, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

Ж. КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Г.Т. К. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20265600500166 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 968 от 101.12.2025 г., постановено по гр.д. № 3323/2024 г. по описа на Районен съд Хасково е:

- прието за установено на основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.233 ЗЗД, по отношение на Ж. З. В., че дължи на Д. Г. и С. Г. следните суми: сумата от 1 313,68 лева, представляваща стойност на повреди на имущество, по сключен между страните Договор за наем на недвижим имот от 01.12.2021 г., а именно апартамент, находящ се в гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1262/2024 г. по описа на Районен съд Хасково – 22.05.2024 г. до окончателното й изплащане;

- отхвърлен иска за установяване съществуването на вземане за главница в останалата му част – за разликата до пълния предявен размер от 7 614 лева, като неоснователен;

- осъдена Ж. З. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д. Г. и С.

1

Г. сумата от 428,68 лева, от които 284,57 лева, представляваща направени разноски по първоинстанционното дело и 144,11 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 1262/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, съразмерно на уважената част от иска.

- са осъдени Д. Г. и С. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Ж. З. В. сумата от 1 158,45 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ищците Д. Г. и С. Г. в частта, с която предявеният установителен иск е бил отхвърлен за установяване съществуването на вземане за главница за разликата над уважения размер от 1 313,68 лева до пълния предявен размер от 7 614,00 лева, включително и в частта за разноските които са осъдени да заплатят на ответника Ж. В.. В жалбата се излагат доводи, че в обжалваната му част решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането е да се отмени решението в тези части и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск за сумата 7 614 лева, както и да се присъдят всички направени в заповедното, първоинстанционно и въззивно производство разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по иска Ж. З. В., която чрез процесуалния си представител е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно, поради което моли същото да се потвърди, както и да се й се присъдят сторените в това производство разноски.

Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по предявен от Д. Г. и С. Г. против Ж. В. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 233 ЗЗД, да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищците сумата от общо 7 614 лева, представляваща стойността на нанесени повреди на имущество, по сключен между страните договор за наем на недвижим имот от 01.12.2021 г. апартамент, намиращ се в гр. ***, изразяващи се в следното: повредени холова гарнитура – 2 400 лв. (негодна за употреба); 6 броя столове по 200 лв. 2 1 200 лв. (негодни за употреба); трапезна маса - 400 лв. (надраскана с излющена повърхност); малка холна маса - 250 лв. (надраскана с излющена повърхност); паркет ламинат 40 кв.м. – 1 164 лв. (неподържан правилно, изкъртен, подут); врата антре-хол - 200 лв. (изкъртена странична лайсна с изкъртени вътрешни ръбове); декоративно дърво между кухня и трапезария 400 лева (изкъртени основи и забивани клинове); стена антре-баня - 250 лева (подута стена от влага и течове); стена баня - спалня - 350 лева (подута стена от влага и течове); мрежа за комари на врата хол-голяма тераса (скъсана) - 200 лева; мивка баня - 400 лева (неправилно подържана, подута, изкривена основа); основно почистване на апартамента - 400 лева (апартаментът бил неподдържан, в лошо състояние, силно замърсен).

За стойността на дължимото според ищците обезщетение за описаните вреди, същите са се снабдили със заповед № 1207 от 22.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1262/2024 г. по описа на Районен съд Хасково. В предвидения от закона срок, е подадено възражение от ответницата против издаването на заповедта, което е обусловило правният интерес за ищците от предявяването на иска по чл. 422 ГПК.

По делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за наем на недвижим имот от 01.12.2021 г., за предоставяне за срок от една година, считано от 01.12.2021 г., за временно и възмездно ползване срещу наемна цена от 500 лв. месечно на следния недвижим имот - апартамент, намиращ се в гр. ***. Безспорно е също, че ответницата е ползвала наетия апартамент през периода от 01.12.2021 г. до 05.04.2024 г., когато е предала фактически ключовете за жилището на наемодателя Д. Г..

С оглед предмета на спора, от съвкупната преценка на събраните доказателства – подписания от страните приемо-предавателен протокол от 01.12.2021 г., показанията на разпитаните свидетели и приетото заключение на съдебно-оценъчната експертиза, по делото е установено, че към датата на освобождаване на апартамента от наемодателя, същият се е намирал в различно спрямо момента на наемането му състояние. Конкретно – установени са различни по вид и местоположение увреждания по самия апартамент и по обзавеждането, както следва:

3

В дневна:

- интериорна врата 90/200 - антре/хол - увреждания по лайсни и ръбове; врата антре-хол;

- стена - хол/баня - следи от влага, оронена мазилка и шпакловка - 1 кв.м, петна по латекс - за боядисване стени - 47,36 кв.м;

- настилка от ламиниран паркет 23,67 кв.м и первази 18,07 м - следи от наводняване - деформирани ламели, отворени фуги между ламели; липсващи и наранени первази; паркет ламинат 40 кв.м.;

- малък прозорец към тераса 85/150 см - липсва мрежа на прозореца 1,28 кв.м; няма отделна цена;

- балконска врата - липса на мрежа на комарник - 188/63 см - 1,84 кв.м; мрежа за комари на врата хол-голяма тераса (скъсана);

- каса на портал между кухня и хол 165/233 см - окъртени дървени плоскости на каса и наранявания от забити гвоздеи по лайсни; декоративно дърво между кухня и трапезария;

- по обзавеждането: надрана кожена тапицерия по 6 бр столове; наранена и олющена повърхност на масивна дървена трапезна маса; надрасквания и олющена повърхност на холова дървена масивна маса; надрана и замърсена тапицерия на ъглов диван. холова гарнитура 6 броя столове трапезна маса малка холна маса.

В кухня:

- Теракотна настилка - счупена плочка 40/40 см - 1 бр;

- Замърсени от мазнини ел. уреди и повърхности - готварска печка, хладилник, аспиратор, кухненски плотове и гръб;основно почистване на апартамента.

В спалня:

- настилка от ламиниран паркет 13,70 кв.м. и первази 17,39 м - следи от наводняване - деформирани ламели, отворени фуги между ламели; липсващи и наранени первази; паркет ламинат 40 кв.м.;

- интериорна врата 80/200 - увреждания по лайсна и ръбове от разбиване на вратата;

- стена - спалня/баня - следи от влага, оронена мазилка и шпакловка 2 кв.м, петна по латекс - за боядисване 11,18 кв.м; стена баня- спалня; балконска врата - липсва мрежа на комарник 70/210 см;

В коридор:

- стена - коридор/баня - следи от влага, оронена мазилка и шпакловка 2 кв.м, петна по латекс - за боядисване - 5,62 кв.м; стена антре-баня;

В баня: липсващо стъкло на душ-кабина - 27/187 см;

4 деформиран шкаф със стъклен плот и мивка с размери 101/31/70 см; мивка баня; следи от теч и захабена теракотна настилка - за почистване;основно почистване на апартамента;

Тераса: продължително непочиствана с натрупани изпражнения от домашни животни по теракотна настилка. основно почистване на апартамента.

Въз основа на доказателствата по делото, Районен съд Хасково е приел, че апартаментът заедно с обзавеждането е предаден и съответно получен от наемателя в добро състояние, доколкото липсвали доказателства за обратното.

Приел е също, че установените въз основа на свидетелските показания и заключения на вещото лице повреди върху обзавеждането и помещенията, са причинени виновно от наемателя, нямат характер на повреди нуждаещи се от дребни поправки по смисъла на чл. 231, ал. 1 ЗЗД, а са довели практически до неизползваемост на апартамента и необходимостта от значителни ремонтни работи и смяна на част от мебелите. В тази насока съдът е приел за доказани и подлежащи на възмездяване вредите до размера на сумата от общо 1 813,68 лева, от които: за холова гарнитура - 400 лв.; за 6 броя столове по 60 лв. - 360 лв.; трапезна маса - 400 лв.; малка холна маса - 250 лв.; мрежа за комари на врата хол-голяма тераса - 3,68 лева и основно почистване на апартамента - 400 лева, в която част е уважил предявения иск.

Първоинстанционният съд е отхвърлил останалата част от иска до пълния предявен размер, включващ обезщетението за причинени вреди на наетото имущество, изразяващи се в: неподържан правилно, изкъртен, подут паркет ламинат 40 кв.м. – 1 164 лв.; изкъртена странична лайсна с изкъртени вътрешни ръбове на врата антре-хол - 200 лв.; изкъртени основи и забивани клинове на декоративно дърво между кухня и трапезария - 400 лева; подута стена от влага и течове на стена антре-баня - 250 лева; подута стена от влага и течове стена на баня - спалня - 350 лева; неправилно поддържана, подута, изкривена основа мивка баня - 400 лева.

В тази насока, районният съд е приел, че за част от спорното вземане не било доказано вредите да са настъпили вследствие действията и/или бездействията на наемателя, а за останалата част от 500 лева е приел за основателно своевременно направеното от ответницата възражение за прихващане на насрещно вземане от 500 лева – предоставен на наемодателя, 5 при сключването на договора за наем депозит в същия размер като гаранция за евентуално покриване на разходи за възстановяване на липси, отстраняване на повреди и други щети по имота.

С оглед предмета на въззивната жалба, това са и основните спорни въпроси в настоящото производство – относно отговорността на наемателката за останалите установени по делото вреди в наетия апартамент, както и относно основателността на направеното възражение за прихващане.

Съдът преценява като неоснователно преди всичко оплакването на въззивниците за недопустимост на заявеното от ответницата възражение за прихващане на депозираната от нея при сключване на договора за наем сума от 500 лева, като обезпечение на евентуално причинени при ползването на апартамента вреди.

Районният съд е изложил подробни мотиви в подкрепа както на допустимостта, така и на основателността на направеното възражение.

Изложените в тази насока изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, поради което се подкрепят напълно от настоящата инстанция. С оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания във връзка с уваженото възражение за прихващане, въззивният съд намира за необходимо да добави следното:

В конкретния случай са били налице всички изискуеми процесуални предпоставки за надлежното упражняване на потестативното право на прихващане, а също и тези - обуславящи настъпването на компенсаторния ефект на изявлението за прихващане, водещ до погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото.

Преди всичко е безспорно, че се касае за еднородни /парични/ насрещни вземания. Безспорно е, че предоставеният от наемателя на наемодателя депозит от 500 лева при сключването на договора, обезпечава обезщетяването на евентуално причинени от наемателя вреди върху наетия имот и подлежи на връщане при прекратяване на договора. Тъй като няма спор, че договорът за наем е прекратен, а депозитът е задържан от наемателя, може да се изведе, че активното вземане на прихващащия в случая е ликвидно и изискуемо.