Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12495 от 24.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4317/2026
Вид
Решение № 12495
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 12495 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110104317 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.98а ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД против И. И. Г. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 969/2025 г. по описа на РС – Кула.

В исковата молба ищецът твърди, че дружеството е доставчик на електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инсталация № Л-409-17/01.07.2013 г., издадена въз основа на Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135 от 29.11.2006 г., издадено от ДКЕВР. Поддържа, че между ищеца и ответника са налице облигационни правоотношения, възникнали от факта, че последният има открита партида при ищеца с клиентски № 310283446185 за електроснабден обект, находящ се в ******************, на който адрес за периода от 02.07.2025 г. до 01.08.2025 г. е доставена електрическата енергия и мрежови услуги, които не са заплатени. Ищецът поддържа, че е изпълнил задълженията си за доставка на ел.енергия през горепосочения период, за което са издадени фактури за доставена и консумирана ел.енергия, както следва: фактура № 462264566/09.08.2025 г., на стойност 204,79 лв., за периода 02.07.2025 г. - 01.08.2025 г., фактура № 464139092/11.09.2025 г., на стойност 1

208,57 лв., за периода 02.08.2025 г. - 01.09.2025 г. и фактура № 465793221/09.10.2025 г., на стойност 183,22 лв., за периода 02.09.2025 г. - 02.10.2025 г.

Твърди, че същите не са заплатени от страна на ответника, поради което подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 969/2025 г. по описа на РС – Кула и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като последната била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 ГПК, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 305,03 евро, представляваща главница по 3 броя фактури, издадени за доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода 02.07.2025 до 01.08.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 15.12.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 6,43 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.08.2025 г. до 27.11.2025 г. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

В проведеното на 23.06.2026 г. открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.

Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане от 25886/24.02.2026 г. с тези указания е редовно връчено на ответника/.

Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни, предвид представените към исковата молба и в открито съдебно заседание писмени доказателства – заявление, справки, фактури.

На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК ищецът претендира разноски в исковото производство за 2 държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 285,69 евро, която сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от издадената заповед по ч.гр.д.№ 969/2025 г. по описа на РС – Кула е, че същата включва разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 133,57 евро, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати и тази сума.

На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.98а ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на И. И. Г., ЕГН **********, че дължи на Електрохолд Продажби ЕАД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Цариградско шосе № 28, сумата от общо 305,03 евро, представляваща главница по 3 броя фактури, издадени за доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода 02.07.2025 до 01.08.2025 г. до обект – къща, находяща се в ******************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 15.12.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 6,43 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.08.2025 г. до 27.11.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 969/2025 г. по описа на РС – Кула.

ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН ********** да заплати на Електрохолд Продажби ЕАД, ЕИК 175133827, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 285,69 евро, представляваща направени разноски в производството пред първоинстанционния съд, както и сумата от общо 133,57 евро, представляваща направените разноски в производството по ч.гр.д.№ 969/2025 г. по описа на РС – Кула.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4