Решение № 40 от 03.02.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр. Димитровград, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т.Г.Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20235610100652 по описа за 2023 година

Предявени e иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал1 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД“ ЕАД гр.София твърди, че с ответника бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 390950 от 18.06.2022 г., отпусната сума от 800 лева, преведена по посочен от кредитополучателя начин – касово на каса на „Изи пей“ АД. Вземането за главница било разпределено на 8 вноски за периода от 18.07.2022 г. до 13.02.2023 г., като нямало плащания.

Претендират се вземания за главница за вноски в период 18.07.22 – 16.10.22 г. в размер на 400 лева, като в останалата част заявлението било оттеглено. Претендира и сумата от 26,40 лева – договорна лихва за периода от 18.06.22 г. до 18.07.22 г. съгл. Чл.3 от договора клиентът се задължил да предостави посочени обезпечения, което не сторил, поради което дължал неустойка в размер на 326,70 лева. По депозираното заявление по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д. № 450/2023 г., като срещу издадената заповед било подадено възражение. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумите: 400,00 лева – главница с падежни дати 18.07.22 г., 17.08.22 г., 16.09.22 г. и 16.10.22 г., 26,40 лева - договорна/възнаградителна лихва за периода от 18.06.2022 г. до 18.07.2022 г., 326,70 лева – неустойка по чл.3 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ –

Р. Г. Д. от гр.Димитровград подава отговор.

Изрично признава сключване на договора по правилата на ЗПФУР. Посочва, че не са били заплащани вноските по договора за кредит, но счита същия за нищожен на осн. чл.23 ЗПК, поради което се дължала само и едиствено главницата 400 лева, а претендираната лихва в размер на 26,40 лева и неустойка от 326,70 лева били недължими. Излага съображения за това. Нищожна била и клаузата за неустойка.

1

Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По заявление на ищеца по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 450/23 г. по описа на съда и против ответника е издадена за заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 216/25.04.2023 г. за сумите в размер на 800 лева главница, 118,80 лева договорна лихва, 326,70 лева – неустойка, 8,16 лева – лихва за забава, ведно с лихвата върху главницата и 78,10 лева разноски.

Посочено е, че вземането произтича: договор за потребителски кредит от разстояние № 390950/18.06.2022 г.

Против заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника.

Видно от Договор за предоставяне на кредит № 390950 от 18.06.2022 г., между кредитора „Изи Финанс“ ЕООД и заемател Р. Г. Д..

Предоставена в заем сума от 800 лева, срок 240 дни, договорен ФЛП 40,15 %, общо дължима сума 918,80 лева, общо дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3(1) – 1245,50 лева. ГПР 48,44 % - при посочване на допусканията в договора, съдържащ и погасителен план.

Прилагат се ОУ, кореспонденция по електронна поща, копие лична карта, справка ЦКР, Разписка за извършено плащане от 18.06.2002 г. в полза на ответника за сумата от 800 лева от ИзиПей по посочения договор.

Ответникът прилага трудов договор от 28.10.2022 г. за дл., пазач невъоръжена охрана с основно месечно възнаграждение 780,00 лева и експертно решение с 85 % ТНР.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Безспорно се установява че между страните е сключен договор, която по своята характеристика правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

Не се оспорва по делото получаване на сумата по заема, както и обстоятелството, че ответникът не е извършил плащания по същия.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Анализът на представения договор за потребителски кредит сочи, че при сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са формулирани по ясен и разбираем начин, съдържа необходимата информация по чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2.

Това е така защото е посочен размера на отпуснатия заем, размера на погасителната вноска, падежната дата, срока, ГПР, брой на вноските, фиксирания лихвен процент, дата на първо плащане и последно плащане общата сума за плащане.

На потребителя е била предоставена предоговорна информация – под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за 2 потребителски кредит, който е подписан от кредитополучателя.

Неоснователен е довода на ответника относно клаузата и уговорен ГПР в размер на 48,61 %, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определени с постановление на Министерски съвет на Р. България – ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения – ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Уговореният ГПР от 48,61 % е в рамките на максимално допустимия размер, поради което посочената клауза е валидна и обвързва страните по договора.

От ответната страна считат и уговорения в договора фиксиран лихвен процент 40,05 % за недействителен, доколкото същият надвишавал с повече от три пъти законната лихва. Сочи се решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, което обаче е загубило значението си, тъй като е постановено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Установената съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

За неравноправна клауза от процесния договор съдът намира тази по чл.3, ал.2 съгласно която при непредоставяне на обезпечение по чл.3, ал.1 от договора в 3-дневен срок или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 326,70 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен – погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според ал.2, т.5 на същия текст, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Налице е явна уговорка във вреда на потребителя, тъй като същият е задължен да заплати при непредоставяне на обезпечение сумата от 326,70 лева, която представлява 40,83 % от предоставената в заем сума от 800 лева. Тази клауза следва да се счита за нищожна. Посочената клауза от договора нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ответника.

Неустойката в настоящия случай е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, независимо от размера й. Начислена по този начин, неустойката е по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

3

Предвид изложеното съдът намери, че постигнатите уговорки между страните по договора са действителни с изключение на уговорката относно заплащането на неустойка по чл.3 от Договора – при непредставяне на обезпечение.

С оглед гореизложеното съдът счита предявеният установителен иск за основателен в частта относно сумите за главница и договорна лихва, а в частта относно неустойка искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на разноските:

В заповедното производство за заявителя са определение 78,10 лева разноски, от които следва да му бъде присъдена сумата от 26,55 лева – доколкото е предявен иск за част от сумите по заповедта и се отхвърля иска в частта за неустойката.

За настоящото производство в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, същият е внесъл ДТ в размер на 134,94 лева, от които му се следват 133,02 лева.

В полза на процесуални представител адв. Д. М. от АК-Пловдив – при оказана правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. и действителната правна и фактическа сложност на делото, осъществените действия, следва да се определени възнаграждение в размер на 150 лева с ДДС, от което с оглед отхвърлената част от иска се присъди сумата от 65,07 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.София, р.н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.“Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, против Р. Г. Д. от *****************, ЕГН ********** съществува вземане за сумата в размер на сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин лв.) – вземане за главница по Договор за предоставяне на кредит № 390950 с падежни дати 18.07.22 г., 17.08.22 г., 16.09.22 г. и 16.10.22 г., 26,40 лева (двадесет и шест лв. и четиридесет ст.) – договорна/възнаградителна лихва за периода от 18.06.2022 г. до 18.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи част от сумите за които по ч.гр.д. № 450/2023 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед № 216 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в частта относно сумата от 326,70 лева – неустойка по чл.3 от договора за кредит.

ОСЪЖДА Р. Г. Д. от *****************, ЕГН ********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.София, р.н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.“Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител сумата в размер на 26,55 лева – разноски за заповедното производство и сумата от 133,02 лева – за настоящото производство.

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр.София, р.н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.“Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител да заплати на адв. Д. В. М. АК-Пловдив, с 4 адрес кантора гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН ********** сумата в размер на 65,07 лева, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, т.2 ЗА.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.