Решение № 8 от 16.01.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Варна, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600228 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид:

С присъда №29 от 20.05.2022 г., постановена по НОХД №1376/2021г., Варненският окръжен съд е признал подсъдимия П. Д. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 200/двеста/ лева. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба на подсъдимия С. чрез служебния му защитник, в която се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съдът не изложил съображения относно обстоятелствата, отнасящи се към обективната и субективна страна на престъплението. Не е отговорил в мотивите си на възраженията, които защитата е поставила в хода на съдебното производство. Защитникът на подсъдимия е оспорил заключението на съдебната лицево-идентификационна експертиза. Съдът е отхвърлил тези възражения без да изложи мотиви за това.

С жалбата се моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият С. се явява лично. Представлява се от служебен защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата и моли за отмяна на присъдата на окръжния съд и постановяване на оправдателна такава.

В личната си защита, подсъдимият поддържа същите доводи.

Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е законосъобразна и справедлива, с оглед характера и вида на деянието, настъпилите общественоопасни последици, в това число счита, че съвсем правилно са отчетени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.

Пледира същата да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият С. моли да бъде оправдан.

Съдебното производство пред окръжния съд е проведено по реда на чл.371, т.1 от НПК, тъй като подсъдимият С. и неговият защитник са направили искане да не се провежда разпит на свидетелите, а протоколите за разпит от досъдебното производство да се приобщят към делото.

След преценка, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът с определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК е одобрил изразеното съгласие и е обявил, че при постановяване на съдебният акт непосредствено ще се ползва от съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите: Н.Б.Х. и И.И., приобщени в хода на досъдебното производство.

След съобразяване с доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Варненският апелативен съд намира, че в хода на първоинстанционното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и съставлява основание за отмяна на постановената присъда.

Мотивите към присъдата са изготвени в нарушение по чл.305, ал.3 от НПК, тъй като не е извършен анализ на доказателствата и не са налице фактически и правни изводи. Тези недостатъци не позволяват проверка на законосъобразността на взетото решение.

Окръжният съд е изложил приетата фактическа обстановка, като се придържал към описанието в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Освен фактите по делото е необходимо съдът да посочи и доказателствените източници, от които извежда възприетите от него обстоятелства.

Процесуалният закон задължава съда да направи разграничение между противоречивите факти и да изложи съображения защо приема едни, а отхвърлят други. Задължително е също така освен фактическата обстановка, да се изложат и юридически съображения за правната квалификация на деянието. Първоинстанционният съд се задоволил само да посочи 2 доказателствените източници, без обаче да направи анализ на наличните по делото доказателствени средства. Посочено е, че фактическите изводи се основават на поименно изброени свидетели, заключението на съдебна лицевоидентификационна експертиза и писмените доказателства, но не е извършено разграничение от кои доказателствени източници се извеждат обстоятелствата, които са послужили за вземане на решение от съда.

Неправилно са посочени показанията на свидетелите, банковите извлечения, справките и заключението на експертизата като доказателства при положение, че в действителност те представляват доказателствени средства.

Съдът е посочил в мотивите си, че кредитира изцяло доказателствата и доказателствените средства и ги намира за „единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и са относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото“ без да ги анализира относно тяхната обективност, достоверност и взаимна връзка с другите факти. Процесуалният закон задължава съдилищата да мотивират своите актове. Във всеки акт следва да бъдат изложени приетите обстоятелства и правните съображения за взетото решение. Това е необходимо с оглед охраняване на процесуалните права на страните в процеса и с оглед упражняването на ефективен инстанционен контрол от по-горните съдебни инстанции. Най-общото посочване на доказателствените източници ограничава процесуалните права на страните и възпрепятства инстанционния контрол. Този начин на изложение не дава възможност на участниците в процеса и на съдебните инстанции да установят въз основа на какви доказателствени източници съдът е приел фактологията по делото и какви му са юридическите аргументи за взетото решение.

Първоинстанционният съд не анализирал доказателствените средства и не е посочил кои съставомерни факти са изведени от тях. Задължително е съдът да посочи всички съставомерни факти, които се отнасят до обективната и субективна страна на престъплението.

Не е извършена задължителната според член 372, ал.3 от НПК преценка дали процесуално-следствените действия, с които са събрани доказателствата в хода на досъдебното производство съответстват на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съдът е приобщил протокола за разпит на свидетеля И.И.. В досъдебното производство на л.70,71 от ДП се намират постановления, с които разследващият полицай е възложил на полицейски служители извършване на процесуално-следствени действия, а именно откриване на видеокамери за наблюдение, снемането на видеозаписи на магнитен носител и преглед на тяхното съдържание. Тези действия по разследването са извършени от полицейските служители И.И./л.68 от ДП/ и Й.Й./л.72 от ДП/ след което свидетелят И.И. в нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК е разпитан като свидетел/л.100 от ДП/.

Обвинението срещу подсъдимия е и за извършване деянието при условията продължавано престъпление по смисъла на член 26 от Наказателния кодекс. В мотивите няма правни съображения, които да се 3 основават на доказателствени източници, извършените транзакции да са осъществени от подсъдимия С.. В тази връзка защитникът на подсъдимия е направил възражения в пледоарията си пред първоинстанционния съд, на които съдът не е дал отговор в съдебния акт. Съгласно член 102 от Наказателно-процесуалния кодекс предмет на доказване в Наказателния процес са извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В този смисъл е било необходимо съдът изрично да посочи в мотивите си по какъв начин подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние.

Защитата е оспорила и съдебно-техническата експертиза като е посочила несъответствие във времето, отразено в заключението на вещото лице. В действителност пред първоинстанционния съд експертът е пояснил наличното разминаване с допусната техническа грешка, но в заключението на вещото лице е налично още едно несъответствие като на лист 96 от делото е посочено, че е използвал сравнителен снимков материал от друго лице – Т.К.Д., а не от подсъдимия П. С..

В заключение въззивният съд намира, че решението на първата инстанция е взето при липса на мотиви по смисъла на член 348 алинея 3, точка 2 от НПК, което изцяло възпрепятства инстанционния контрол.

Наличните недостатъци в изготвянето на мотивите към присъдата дават основание на въззивния съд да приеме, че мотивите не отговарят на изискванията на закона, което предполага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което да бъдат отстранени допуснатите в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т.1, във вр. с чл. 335, ал.2 от НПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 29 от 20.05.2022 г. по НОХД №1376/2021г. по описа на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна от стадия на разпоредителното заседание.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4