Определение № 9485 от 11.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9485 гр. С., 11.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110143765 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „/ФИРМА/” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул.

/АДРЕС/ против Б. Г. Р., ЕГН **********, от град С., ж.к./АДРЕС/.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок същият е депозирал отговор на исковата молба, като сочи, че заплатил в цялбост претендираните суми.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил доставени количества топлинна енергия, за които са издадени и са отразени в изравнителни сметки №5200005140/31.08.2019 година за период м.07.2018г. до м.09.2019 г., №5200005139/31.08.2019 г. за период м.05.2018 г. до м.06.2018 г., №**********/31.08.2019 г. за период м.10.2018 г. до м.03.2019 г., 135,64лв, законна лихва за забава от 01.10.2019г. до 27.07.2022г., като се претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се от ищеца, че между него и ответника не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, поради което длъжникът 1 се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

Твърди се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “/ФИРМА/.” ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение N° ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на Б. Г.

Р., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че дружеството е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако Б. Г. Р., не заплати същата в седмодневен срок от получаване на писмото, “/ФИРМА/.” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.

Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “/ФИРМА/” ООД.

Сочи се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период м.05.2018г. до м.03.2019г. за процесния имот са начислявани от “/ФИРМА/.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “/ФИРМА/” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г, за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./.

Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Б. Г. Р., ЕГН **********, от град С., ж.к./АДРЕС/ да заплати на „/ФИРМА/” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е., със седалище и адрес на управление – град С., ул. /АДРЕС/ сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 622,02лв., от които 486,38лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия/ТЕ/ отразени в изравнителни сметки №5200005140/ 31.08.2019г. за период м.07.2018г. до м.09.2019г., №5200005139/31.08.2019г. за период м.05.2018г. до м.06.2018г., №**********/31.08.2019г.

2 за период м.10.2018г. до м.03.2019г., 135,64лв. - законна лихва за забава от 01.10.2019г. до 27.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Прави се искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

В подкрепа на твърденията ни към настоящата искова молба прилагаме следните доказателства:

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че е заплатил претендираните суми и прави искане да не се допускат и назначават исканите от ищеца експертизи. Прави се искане за присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение –чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за 3 продажба на топлинна енергия от “/ФИРМА/.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител.

С оглед заявеното от ответника – ищецът следва да посочи признава ли извършеното плащане и в какъв размер, както и да посочи датата, на която приема извършеното плащане с оглед искането за присъждане на законна лихва като посочи поддържа ли това искане.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива с исковата молба – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

По доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза - съдът приема това искане за не необходимо с оглед сочените доказателства от ответника за извършено плащане.

По искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ищецът е заявил искане като трето лице да бъде привлечена фирмата за дялово разпределение – „/ФИРМА/“ ООД, фирмата извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот, като се твърди, че това е дружеството, което е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Сочи се, че ищецът и това трето лице имат сключен договор при общи условия - за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. Сочи се, че през процесния период „/ФИРМА/.” ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от това дружество.

Сочи се, че доколкото търговецът разпределя потребената топлинната енергия между потребителите в сградата за “/ФИРМА/.” ЕАД съществува правен интерес от привличането 4 на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец има право на регресен иск срещу това дружество.

При така заявените твърдения на ищеца, за наличието на правен интерес от привличането на трето лице помагач на страната на ищеца, съдът е мотивиран, като съобрази и спазването на процесуалния срок – да уважи това искане и допусне до участие на страната на ищеца трето лице – помагач, посоченото от ищеца.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.219 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до участие и конституира като трето лице помагач на страната на ищеца – “/ФИРМА/“ ООД.

До третото лице – помагач на ищеца - да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от отговора на исковата молба на ответника, като му указва, че може да изрази становище и заяви доказателствени искания – не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите ще бъдат приети от съда за просрочени и като такива неизвършени.

ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.