Решение № 285 от 20.07.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Петрич, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100190 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба на М. О. Ф., ЕГН: **********, с адрес гр. Петрич, ул. „О.“ № *, чрез адв. С. С. С., САК, със съдебен адрес за призоваване гр.

София, бул. „Г.М. Д.“ № *, бл. *, ап. *, срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Л.С“ * („Литекс Тауър“), ет. *, представлявано от И. Н.Х.-С..

Сочи се в исковата молба, че на 03.12.2024 г. ищцата е сключила Договор за кредит № 5150419 с ответното дружество „Неткредит“ ООД, по силата на който ответното дружество, в качеството на кредитодател, се е задължило да предостави на ищцата сумата в размер на 2 200,00 лв., като за последната е възникнало задължението да върне в срок от 12 месеца, ведно с лихви, разноски, „възнаграждение за издаване на гаранцията“ и др., като общо дължимата сума по договора за заемополучателя възлиза на 4 332,00 лв. (включваща такса за поръчител и лихва). Посочва се, че процесният договор за заем е потребителски, поради което се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП.

Твърди се, че в цитирания договор за кредит са налице няколко от хипотезите за недействителност на потребителския договор, обективирани в чл. 22 във вр. чл. 10, чл.

11 от ЗПК. В тази връзка се навежда, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита или непосочването на този процент, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по договора, като се 1 релевира, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди се, че в случая в ГПР не е включена т.нар. „такса за поръчител“, което обстоятелство, съобразно задължителната практика на СЕС, влече след себе си недействителност на целия договор за потребителски кредит и същият този договор се смята за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Твърди се още, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договор, както и че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, тъй като дружеството-кредитодател и дружеството-гарант са свързани – същите са с един и същ адрес на управление и дружествотокредитодател е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Релевира се, че договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.

16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Навежда се, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което води до значително не равновесие между правата на потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на добросъвестност, което води и до нищожност на договора за кредит, с оглед обвързаността му с т.нар. „договор за предоставяне на гаранция“.

Посочва се, че доколкото е налице изрична забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, процесният договор за поръчителство заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, което, с оглед акцесорния му характер спрямо договора за кредит, влече и нищожността на целия договор съгласно правилата на ЗЗД и в частност чл. 26, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В тази връзка се сочи още, че уговорките за допълнителни услуги са инкорпорирани в договора и в обединения погасителен план, включващ освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги (по договора за поръчителство), поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребите ля по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че изключването на таксата за поръчител от ГПР и уреждането й в отделен договор като 2 допълнителен пакет услуги/задължения, представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги/задължения не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР, който само формално отговаря на законоустановения в ЗПК, като посоченият в договора ГПР е по-нисък от действително предвидения по договора.

Релевира се, че процесният договор за кредит не съдържа информацията, която следва да бъде предоставена, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, като предоставянето на информация в общите условия не санира коментираното нарушение, както и че в договора липсва посочване на лихвен процент на ден.

Твърди се, че в процесния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.

26, ал. 4 ЗЗД, тъй като не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на възнаградителната лихва и определянето на годишния процент на разходите по кредита, както и неотменимото задължение за заплащане на такса „предоставяне на гаранция“, не могат да бъдат заместени по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не са включени такива клаузи, като се изхожда от възмездния характер на договора и от обстоятелството, че включването на такива клаузи е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Твърди се още, че таксата за гарант/поръчител има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва (представлява скрита лихва) по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК; същата представлява сигурна печалба за кредитора, съответно разход, който оскъпява кредита, като липсва каквато и да е еквивалентност между така нареченото възнаграждение за поръчител, уговорено в акцесорния договор и извършената услуга от заемодателя; таксата води до неоснователно обогатяване на кредитора и представлява прекомерно висока печалба на кредитора и е предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като същата няма как по право да бъде заместена от закона и влече нищожността на целия договор.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена недействителността/нищожността на Договор за потребителски кредит № **** от 03.12.2024 г., сключен между ищцата М. О. Ф. с ЕГН: ********** и ответното дружество „Неткредит“ ООД с ЕИК ****, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9а, 10, 11, 12, 20, 23 и 24 от ЗПК, и установената задължителна практика на Съда на 3

Европейския съюз и в частност Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който се изразява становище за неоснователност на така предявения иск. Ответникът признава факта на сключването на Договор за кредит № **** на 03.12.2024 г. между страните с описаното от ищеца съдържание и параметри; предоставянето и усвояването от ищеца на заемната сума в размер на 2 200,00 лева; че кредиторът е изчислил процесният ГПР съгласно Приложение № 2 към ЗПК, включвайки в ГПР единствено разход за възнаградителна лихва; че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР разход за възнаграждение за поръчител, като прави искане посочените факти, доколкото не са спорни между страните, да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

В отговора се сочи, че ответното дружество не е включило разход за възнаграждение за гарант при изчисляването на ГПР по договора, тъй като обезпечаването на заема не е задължително условие за неговото сключване, като посочва още, че към момента на сключване на договора за кредит, не е било предоставено обезпечение на същия. Признава се, че при изчисляване на ГПР кредиторът е заложил единствено разход за възнаградителна лихва, като се релевира, че добавянето на каквито и да е други разходи към тази стойност би довело до надвишаване на законоустановения максимален праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда се, че ГПР по кредита се изчислява по формула и при неговото изчисляване не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Релевира се, че надвишаването на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до нищожност на целия договор (чл. 19, ал. 5 и ал. 6, вр. с ал. 4 от ЗПК). Посочва се още, че в практиката на СЕС последователно и трайно е застъпено разбирането, че целта на потребителската защита е да се възстанови правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал без неравноправната клауза, при съблюдаване на принципа на пропорционалност, който е общ принцип от правото на Съюза, изискващ националната правна уредба, с която се прилага това право, да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел. Допълва се, че по реда на чл. 16 ЗПК са събрани данни за кредитополучателя.

Моли съда да отхвърли ищцовата претенция и да присъди в полза на дружеството направените разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, като посочва, че съдът не е обвързан от размерите 4 по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а е свободен да определи такова.

В проведено съдебно заседание страните не се явяват и представляват, като от процесуалните представители на същите са постъпили писмени становища. Ищцовата страна поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен, ответната страна оспорва предявената искова претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Неткредит“ ООД (като заемодател) и ищцата М. О. Ф. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № **** от 03.12.2024 г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 2 200 лв. /л. 13/. Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 51,15 % и ГПР в размер на 65,02 %.

Видно от приложения по делото договор за предоставяне на гаранция, в деня на сключване на договора за кредит – 03.12.2024 г. е сключен и договор за предоставяне на гаранция с „Кредит Гарант БГ“ ООД, по който ищецът се е задължил да заплати сумата от 1476 лева - възнаграждение за предоставяне на гаранция (чл. 1, ал. 2), разсрочено на 9 равни месечни вноски (по 164 лв. на месец), със срок до 04.09.2025 г.