Определение № 2470 от 26.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2470 гр. София, 26.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000502413 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – „Първа Инвестиционна Банка“ АД, чрез адв. Е. и адв. Н. срещу определение № 260998 от 18.06.2025г., в частта, с която е осъден да заплати на тримата ответници сумата от по 150 лева юр. възнаграждение и е оставено без уважение искането му за изменение в частта за разноските на определение № 260702 от 28.04.2025г., с което е прекратено производството по делото поради отказ от предявените искове, постановени по т.д. № 1408/2020г. по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-22 състав.

Частният жалбоподател/ищецът - „Първа Инвестиционна Банка“ АД счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с непротиворечивата практика на съдилищата по прилагането на чл. 78 ГПК, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото. Процесът се е водил за да се защитават субективни права по договор, който впоследствие е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Именно поради това решение на съда, ищецът се е отказал от предявените искове срещу ответниците. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да отхвърли искането на ответниците за разноски и да уважи искането на ищеца за сторените разноски. В условията на евентуалност моли да се намали присъденото юр. възнаграждение на ответниците на 100 лева.

Насрещните страни по частната жалба/ответниците – „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД чрез изп. директор А., „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД чрез упр. Г. и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД чрез упр. Б., са подали в срок съвместен писмен отговор.

Считат, че частната жалба е неоснователна, а в обжалваната от ищеца част определението е законосъобразно и правилно. Излагат правни доводи по всяко едно от твърденията в частна 1 жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на частният жалбоподател/ищец. Молят въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди определението в обжалваната от ищеца част.

Подадена е съвместна частна жалба от ответниците – „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД чрез изп. директор А., „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД чрез упр. Г. и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД чрез упр. Б. срещу определение № 260998 от 18.06.2025г., в частта, с която е оставено без уважение искането им за присъждане на юр. възнаграждение за сумата над 150 лева до 540 лева и изменение в частта за разноските на определение № 260702 от 28.04.2025г., с което е прекратено производството по делото поради отказ от предявените искове, постановени по т.д. № 1408/2020г. по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-22 състав.

Частните жалбоподатели/ответниците - „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД считат, че в обжалваната от тях част определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че ответниците не са станали причина за завеждане на делото. Първоинстанционният съд не се е съобразил с фактическата и правна сложност на делото, тъй като се касае за факти възникнали през 2007г. и цена на иска в общ размер от 720 460,81 евро. В настоящото производство били направени редица възражения и представени и обсъдени 127 документа.

Молят въззивния съд да отмени определението в обжалваната част от ответниците и да постанови друго, с което да уважи искането за заплащане на юр. възнаграждение в размер от по 540 лева за всеки един от тях.

Насрещната страна по частната жалба/ищецът – „Първа Инвестиционна Банка“ АД, е подал в срок писмен отговор чрез адв. Е. и адв. Н.. Считат, че частната жалба на ответниците е неоснователна, тъй като се твърдят извършени процесуални действия на ответниците от техните законни представители, а не от юрисконсултите им. Освен това, производството не се е развило в пълнота, тъй като е прекратено преди провеждане на първо заседание по делото. Молят въззивния съд да остави частната жалба на ответниците без уважение и да потвърди обжалваното определение в тази част.

Частите жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

С определение № 260702 от 28.04.2025г., постановено по т.д. № 1408/2020г. по описа на СГС, поради отказ от иска е прекратено производството по делото с искове в общ размер на 720 460,81 евро. Страните по делото/частните жалбоподатели са подали в срок молба с искане за изменение на прекратителното определение в частта за разноските. С определение № 260998 от 18.06.2025г., постановено по т.д. № 1408/2020г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е осъдил ищеца да заплати на ответниците юр. възнаграждение в размер на 150 лева и е оставил без уважение искането им за горницата до 540 лева, и е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.

2

За да остави без уважение исканото изменение на прекратителното определение в частта за разноските, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че в случай на отказ на иска, отговорността за разноски е на ищеца. Приел, че всеки един от ответниците били представлявани от юрисконсулти, поради което им е определил юр. възнаграждение в размер на по 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Предвид обстоятелството, че ответниците не са станали повод за образуване на делото, приел за неоснователно искането на ищеца за присъждане на разноски.

Видно от приложените към отговора на допълнителната искова молба пълномощни/л. 1112л.1114 от т.д. 1408/2020г. по описа на СГС/, се установява, че всеки един от ответниците е бил представляван от своите юрисконсулти. Извършените от тези юрисконсулти процесуални действия са подаване на отговор на допълнителната искова молба.

По делото е безспорно установено и страните не спорят, че с влязло в сила решение е установена нищожността на договор за обществена поръчка от 02.06.2007г. поради противоречие на закона и договор за цесия от 10.07.2007г. поради липса на предмет, с който е прехвърлено вземането на ищеца по първия договор. Най-тежкият порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна /важи за всички и всеки може да се позове на нея/, изначална е и не може да бъде санирана. Тази изначална нищожност не става новонастъпил факт с нейното установяване с влязло в сила решение, както неправилно счита ищецът. Напротив, основавайки претенцията на процесните искове за парични вземания на изначално нищожни договори поради противоречие със закона и липса на предмет, ищецът е станал повод за завеждане на делото, а не ответниците. Субективната преценка на ищеца за валидността на договорите, на който основава исковите си претенции, не може да обоснове извод, че ответниците са станали повод за завеждане на делото. Още повече, че няма как страната спечелила обуславящото дело формирало сила на пресъдено нещо, да е отговорна за разноските по последващо образувано обусловено дело, както неправилно считат процесуалните представители на ищеца. Неоснователно е твърдението на ищеца, че причината да бъдат предявени процесните искове била изтичането на погасителната давност на вземането за лизингови вноски. Ответниците още през 2014г. по предявени от тях искове срещу ПИБ, са оспорили валидността на договора за обществена поръчка и договора за цесия, което е много преди предявяването на процесните искове на 23.10.2020г. Ищецът в стремежа си да осъди ответниците на основание нищожен договор за лизинг, е станал повод за образуване на настоящото производство. Следователно, право на разноски имат ответниците, а не ищецът.

Основателно е твърдението на ответниците, че съдът неправилно е определил размера на юрисконсултското възнаграждение.

В производството по чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът определя размера на юр. възнаграждение на страната, когато е защитавана от юрисконсулт и съобразно разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ. В процесната хипотеза, всеки един от ответниците е защитаван от юрисконсулт до приключване на 3 двустранната размяна на книжата по делото. Отказът от исковата молба е подаден след като ответниците са упражнили правото си на защита в пълен обем, което има за правна последица прекратяване на производството пред съда и ангажиране на отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Съдът следва да установи и изследва обективни критерии, съобразно които може да се обоснове извод за справедлив размер на юрисконсултското възнаграждение. Първият критерии е предметът на делото, предявени са множество субективно, обективно и кумулативно съединени искове. Вторият критерии е вида и количеството на извършени процесуални действия, представени са множество писмени доказателства и са наведени множество фактически и правни твърдения. Третият критерии е цената на предявените искове – в общ размер от 720 460,81 евро. Законодателят е предоставил на съда правото на преценка, като е определил минимум от 100 лева и максимум от 360 лева, който може да се увеличи от съда до 50 на сто от горната сума, ако материалният интерес е над 10 000 лева.

Според настоящия съдебен състав, следва да се определи максимален размер на юрисконсултско възнаграждение от 540 лева за всеки един от ответниците за първоинстанционното производство.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260998 от 18.06.2025г., в частта, с която е оставено без уважение искането на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД за изменение в частта за разноските на определение № 260702 от 28.04.2025г., с което е прекратено производството по делото поради отказ от предявените искове, постановени по т.д. № 1408/2020г. по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-22 състав, за сумата над 150 лева до 540 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ в частта за разноските определение № 260702 от 28.04.2025г. по т.д. № 1408/2020г., с което е прекратено производството по делото поради отказ от предявените искове И

ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393 да заплати на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК 130822878 сумата от 390/триста и деветдесет/ лева, представляваща юр. възнаграждение за прекратеното производството по т.д.

1408/2020г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393 да заплати на „БДЖПътнически превози“ ЕООД, ЕИК 175405647 сумата от 390/триста и деветдесет/ лева, представляваща юр. възнаграждение за прекратеното производството по т.д. 1408/2020г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК 831094393 да заплати на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, ЕИК 175403856 сумата от 390/триста и деветдесет/ лева, представляваща 4 юр. възнаграждение за прекратеното производството по т.д. 1408/2020г. по описа на СГС.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата част определение № 260998 от 18.06.2025г. по т.д. № 1408/2020г. по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-22 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5