Решение № 255 от 15.10.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 354/2026
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 15.10.2026
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 43 · Закон за измерванията
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. Ботевград, 15.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200354 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия Г № **** на ОДМВР-София, с който на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.К., ****, ****, ****, ****, представлявано от законния му представител М. С. Г., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер 1,022.58 евро/ 1,999.99 лева, за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Становища на страните:
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от „****“ ЕООД, представлявано от М. С. Г., чрез адв. Т. Ф. от САК, в която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост.
Търговското дружество призовано за съдебни заседания, не изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмена защита излага съображения за неоснователност на жалбата. Направено е възражение прекомерност на разноските от ответната страна. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 76,69 евро /150 лева.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита за установено следното:
От фактическа страна:
Според съдържанието на обжалвания ЕФ на ****г., в 12.44 часа, в община Ботевград, на автомагистрала „Хемус“, в района на 41+500 км. с посока на движение към гр.Ловеч, е установено управление на товарен автомобил м."Тойота Такома", с рег.№ ****, собственост на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като същото не е спряно от движение. Управлението е заснето и установено с ATCC ARH CAM S1.
Установено е нарушение на КЗ, заснето с автоматизирано техническо средство/система № 120c52b.
От протокол за използване на АТСС рег. № УРИ **** от 11.02.202 6 г. е видно, че на 11.02.2026г. за времето от 0 8:10 часа до 17:32 часа АТСС - ARH CAM S1 е използван на място за контрол на АМ „Хемус” с посока на движение от София към Ловеч - при зададено ограничение на скоростта 80 км/ч. и № на първо статично изображение/видеозапис - автоматично и № на последно статично изображение/видеозапис - автоматично.
Относно техническата изправност на радарния скоростомер са представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № **** на Български институт по метрология /БИМ/ и протокол № **** от ****г. проверка на мобилна система за видeоконтрол ARH CAM S1.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на „****“ ЕООД, с ЕИК ****.
Въз основа на заснемането, е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система Серия Г, № ****, за нарушение от 03.03.2026 година, с който на „****“ ЕООД, с ЕИК **** е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1,022.58 евро/ 1,999.99 лева.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на представител на дружеството, собственик на автомобила.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: пълномощно; електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № ****; справка от гаранционен фонд; справка за собственост на 2
МПС от ИИС на МВР; Заповед № ****/****г. на Министъра на МВР; бланка на електронен фиш за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система; протокол от проверка №**** от ****г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №****; протокол за използване на автоматизирано техническо или система от ****г.; снимков материал; ежедневна форма на отчет; снимка; справка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на електронен фиш Серия Г № **** и др.
Всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Приложената на лист 15 от делото справка за собственост на МПС с рег.№ **** е официален документ, издаден от държавен орган и разполага с доказателствена сила за удостоверените в нея обстоятелства. Поради това съдът кредитира справката и достоверно установява, че товарен автомобил м."Тойота Такома", с рег.№ **** е собственост на „****“ ЕООД, с ЕИК ****.
Следва да се приеме и извлечението - проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" от Гаранционен фонд, че за МПС с номер на рамата на м."Тойота Такома", с рег.№ ****, за относимо, информативно и достоверно писмено доказателство. От него се установява, че за МПС м."Тойота Такома", с рег.№ **** към процесната дата /**** г./ не е имало сключена, действаща и валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Факт, който и не се оспорва в производството.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата ****г. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС, както и че уредът е бил, според заповедта на председателя на ДАМТН, валиден до 20.03.2026 година. Следователно, мобилната система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението – **** година.
Дава се вяра и на Протокола за използване от **** г., както и на Ежедневната форма на отчет за ****г., тъй като тези писмени доказателства са 3 годни, информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система се установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от позиционираното техническо средство, броят и номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство. От Ежедневната форма на отчет от **** г. се установява, че от 08:10 часа до 17:32 часа АТСС ARH CAM S1 е било позиционирано на автомагистрала „Хемус“, в района на 41.500км. с посока на движение към гр.
Ловеч, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от гр.
София към гр.Ловеч. Доколкото в същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система от **** г., в който документ е отразен същият период на работа на АТСС (от 08: 10 часа до 17: 32 часа), същото място и посока на движение като тези, посочени в Ежедневната форма за отчет за **** г., въззивната инстанция приема, че тези писмени доказателства са еднопосочни, достоверни, информативни и следва да се кредитират.
Доколкото от Протокол от проверка № **** от ****г. се вижда, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации – тип ARH CAM S1 е с фабричен № 120c52b и този номер е вписан, и в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система от **** г., а също и в снимковия материал от делото, то това означава, че именно провереното на **** г. техническо средство тип ARH CAM S1 е било използвано и при заснемане движението на МПС м."Тойота Такома", с рег.№ **** на ****г.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, вр. чл.
189, ал. 15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. От снимките на техническото средство на лист 22, лист 23, лист 24 и лист 25 от делото става ясно, че АТСС е било позиционирано извън служебния автомобил. Този снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № **** от **** г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира тази Заповед и 4 установява, че конкретно съставеният Електронен фиш отговаря на одобрения образец. Това, че в обжалвания Електронен фиш има описание, което не е съставомерно по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (какво било ограничението на скоростта на процесното място и дали бил приспаднат толеранса от 3 %) не означава, че Електронният фиш не е издаден по утвърдения образец, а единствено показва, че в него е записано ненужно за конкретното административно обвинение съдържание.
От правна страна:
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на дружеството-жалбоподател и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно дружеството-жалбоподател е визирано като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП, пред родово и местно компетентния съд.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед № ****/****г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на 5 нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В обстоятелствената част на ЕФ е описано нарушението, мястото на извършване и обстоятелствата при които е извършено. Не е налице неяснота, която да е попречила на санкционираното лице да разбере за какво е санкциониран. Ето защо възражението в тази насока се явява несъстоятелно.
Като нарушена е посочена нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която всяко лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и което не е спряно от движение е длъжно да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор.
От съвкупната преценка на кредитираните по-горе писмени доказателства се доказва по несъмнен начин, че на ****г., в 12.44 часа, в община Ботевград, на автомагистрала „Хемус“, в района на 41+500 км. с посока на движение към гр.Ловеч, е установено управление на товарен автомобил м."Тойота Такома", с рег.№ ****, собственост на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като същото не е спряно от движение. Същевременно не са ангажирани доказателства автомобилът да е спрян от движение. По делото се доказа, че негов собственик е „****“ ЕООД, с ЕИК ****. По силата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ това означава, че за Дружеството „****“ ЕООД, с ЕИК **** (като собственик на МПС-то) възниква задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност". В случая от съвкупната преценка на приложените по делото извлечение - проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" от Гаранционен фонд и от представения снимков материал се доказва, че за МПС м."Тойота Такома", с рег.№ **** няма активна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която е била действаща към **** г., а автомобилът не е движел по асфалтов път. Поради това Съдът приема, че от обективна страна е доказано извършването на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.