Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 16.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 220/2025
Вид
Решение № 139
Подписан
16.07.2025
В сила
12.03.2026
Състав
Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255000500220 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 23/11.02.2025 г. по гр.д. № 109/2024 г. на ОСКърджали, с което съдът признава, че договор за строителство от 6.08.2018 г.

(представен в заверено копие от ответника Х. Б. К. с отговора на исковата молба, стр.63-65) е неистински документ и го изключва от доказателствата по делото, осъжда Х. Б. К. да заплати на Н. В. М. сумата в размер на 26 500 лв., представляваща част от сумата в размер на 95 000 лв., платена като аванс за закупуването на апартамент № *, представляващ самостоятелен обект, разположен на трети етаж в новострояща се жилищна сграда, разположена в ***, със застроено площ 82,52 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, дрешник, баня, тоалетна, антре и два балкона, ведно със съответните проценти идеални чести от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 4.10.2021 г., сключен между Д. В.а П.-купувач и „МГ р.“ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М. Б. К. – продавач, като дадена без основание, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 26 000 лв., 1 считано от датата на предявяване на иска 4.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 3 720 лв., от които 1000 лв. за ДТ, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 2 460 лв. за адвокатско възнаграждение, и разпорежда след влизане в сила на решението договор за строителство от 6.08.2018 г. (представен с отговора на исковата молба в заверено копие от ответника Х. Б. К., стр.63-65) заедно със заверен препис на решението да се изпрати на Районна прокуратура-Кърджали на основание чл.194,ал.3 от ГПК, което решение е постановено при участието на трето лице-помагач М. Б. К..

Жалбоподателят Х. Б. К. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на 4.03.2025 г. въззивна жалба, като бъдат отхвърлени предявените против него от Н. В. М. искове като неоснователни. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба Н. В. М. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 14.04.2025 г., и моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД (както и евентуални искове с правно основание чл. 55,ал.1,предл.2 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД) против ответника Х. Б. К. за осъждане да му заплати сумата 26 500 лв., частичен иск от общ размер на дължима сума 95 000 лв., която сума 95 000 лв. е платена без основание (евентуално, при неосъществено основание) от ищеца на ответника като аванс за закупуването на апартамент в гр.К., съответно описан, по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 4.10.2021 г., сключен между Д. В.а П. като купувач и „МГ р.“ЕООДгр.Кърджали, представлявано от М. Б. К., като продавач, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на ищеца М. Б. К. не е взело становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на 2 обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 4.10.2021 г. с две преводни нареждания, представени от ищеца в копия с исковата молба, ищецът Н. М. е превел по банкова сметка на ответника Х. К. в банка „УниКредит Булбанк“АД две суми – 66 000 лв. от банкова сметка на ищеца в „Юробанк България“АД и 29 000 лв. от банкова сметка на ищеца в „ЦКБ“АД-клон Кърджали, или общо сумата 95 000 лв. Безспорно е, че между ищеца Н. М. и ответника Х. К. не е имало договорни отношения. Безспорно е, че М. Б. К. е брат на ответника Х.

К., както и че ответникът е адвокат, вписан в АК-Кърджали. Безспорно е, че ищецът Н. М. е направил паричните превода за плащане на част от цената, която неговата дъщеря Д. П. дължи да заплати на „МГ р.“ЕООД-гр.Кърджали съгласно предварителен договор от 4.10.2021 г. за продажба на апартамент №*, съответно описан. Безспорно е, че този предварителен договор е бил подписан за дружеството от М. К.. Безспорно е, че окончателен договор за продажба на апартамента между П. и дружеството не е бил сключен и тя не е придобила собствеността върху апартамента.

Твърдението на ищеца, заявено с подадената на 4.12.2023 г. до РСКърджали искова молба, уточнена с молбата от 28.12.2023 г., е, че сумата 95 000 лв. е преведена на 4.10.2021 г. от неговите банкови сметки по банковата сметка на ответника Х. К. като част от цената, дължима от неговата дъщеря Д.

Н. П. като купувач по сключения на 4.10.2021 г. между нея и „МГ р.“ЕООД, представлявано от М. Б. К., като продавач предварителен договор за покупкопродажба на апартамент № * в жилищна сграда в гр.Кърджали, съответно описан, срещу цена от 130 000 лв. Ищецът твърди, че след като във връзка с този предварителен договор М. К. е получил от Д. П. сумата 5 000 лв. (стопкапаро), също на 4.10.2021 г. са направени от него по банкова сметка на ответника двата парични превода общо за сумата 95 000 лв., след като ищецът е получил уверения, че следва да преведе парите именно по тази банкова сметка, тъй като тя е сметката на адвоката на дружеството-продавач. Твърди, че в дълъг период от време правото на собственост върху апартамента не било прехвърлено на дъщеря му и след направена от него проверка установил, че М. К. няма нищо общо със собственика на апартамента „МГ р.“ЕООД, не е 3 бил нито негов законен, нито негов упълномощен представител и не е разполагал с представителна власт да подпише за дружеството предварителния договор. Твърди, че разбрал от управителя на дружеството, че той оспорва представителната власт на М. К. и отказва да потвърди подписания от него без представителна власт предварителен договор. Твърди, че е разбрал и че ответникът Х. К. не е адвокат на дружеството „МГ р.“ЕООД, че между тях няма сключен договор за правно обслужване и че дружеството нито е възлагало, нито се е съгласявало ответникът като адвокат да получава превод на сумата 95 000 лв. за покупка на процесния апартамент, както и че дружеството не е давало мандат на ответника адвокат Х. К. нито да получава сумата 95 000 лв., нито да ползва преведената сума 95 000 лв. за каквито и да било цели. Твърди, че ответникът като титуляр на адвокатската сметка, по която е преведена общо сумата 95 000 лв., носи отговорност пред ищеца като трето добросъвестно лице. Претендира, че трябва да му бъде върната от ответника тази сума като платена от ищеца и получена от ответника за закупуването на апартамента от дъщерята на ищеца, тъй като М. К. не е собственик, нито е имал представителна власт от собственика, същата е оспорена и не е потвърдена от собственика и така сключеният предварителен договор не би могъл да породи правни последици, като ответникът не е имал и мандат и не е следвало да получава процесната сума по своя банкова сметка.

Твърди, че между страните по предварителния договор е невъзможно да възникне очакваното валидно окончателно продажбено отношение, за което договорът е бил сключен, като „МГ р.“ЕООД няма договор за правно обслужване с ответника, нито се е съгласило/възлагало на ответника да получи тази сума, съответно, той не е имал право да получи сумата 95 000 лв. по клиентската сметка, на която ответникът е титуляр. Твърди, че платената от ищеца сума за имота в размер на 95 000 лв. по предварителния договор се оказва дадена без основание или при неосъществено основание, поради което ищецът има право да търси нейното връщане от ответника, който е получил тази сума по банковата си сметка, а ответникът е длъжен да му я върне.

Претендира за осъждането на ответника да му заплати сумата 20 000 лв., частично от сумата 95 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба. С молба, представена в първото по делото съдебно заседание на районния съд, от ищеца е заявено изменение на иска, а именно увеличение на претенцията от 20 000 лв. на 26 500 лв., частично от 95 4

000 лв., ведно със законната лихва. С определението, постановено в същото съдебно заседание, районният съд допуска изменение на размера на предявения иск на 26 500 лв., заявен като частичен иск от общо претендираната сума в размер на 95 000 лв., прекратява производството пред РС-Кърджали и изпраща делото по подсъдност на ОС-Кърджали.

С отговора на исковата молба от 26.02.2024 г. ответникът оспорва исковете. Заявява, че не оспорва твърденията на ищеца, че между него и ответника не е имало договорни отношения, както и че на 4.10.2021 г. е бил сключен предварителният договор между продавача „МГ р.“ЕООД и купувача Д. П.. Твърди, че съгласно този договор продавачът чрез представителя си М.

К. се е задължил да прехвърли собствеността върху апартамента при цена 130 000 лв., като в деня на подписването на договора от купувача е била заплатена на продавача чрез представителя му сумата 5 000 лв. в брой. Признава, че на 4.10.2021 г. с две платежни нареждания ищецът Н. М. от собствена банкова сметка е превел по адвокатската сметка на ответника общо сумата 95 000 лв., като в преводните нареждания е посочено, че сумите 66 000 лв. и 29 000 лв. са преведени като покупна цена за покупката на апартамент № * по предварителния договор. Твърди, че между него като адвокат и брат му М. К. като клиент е сключен договор за правна защита и съдействие от 9.10.2019 г., съгласно който ответникът като адвокат е приел да осъществява ежемесечното му юридическо и адвокатско обслужване, като също така са се договорили, че при осъществяване на договорните взаимоотношения на клиента му да му предостави за ползване собствената си специална, служебна, пакетна, разплащателна сметка, съответно посочена. Твърди, че на 4.10.2023 г. неговият клиент в качеството му на представител на продавача „МГ р.“ЕООД, договаряйки се с купувачката Д. П., постигат допълнително устно съгласие сумата в размер на 95 000 лв. да бъде преведена от сметката на пълномощника й Н. М. по адвокатската сметка на ответника, което е било направено. Твърди, че в периода 4.10.2021 г.-16.03.2022 г. по 13 броя нареждания от клиента му е предал с 13 броя разписки на различни дати теглени суми от адвокатската му сметка, като е изтеглил общо сумата 95 000 лв. по нареждане на клиента М. К.

(94 730 лв. е предал на клиента и 270 лв. са банкови комисионни за тегленията на суми). Твърди, че така предадената на М. К. сума той в качеството си на пълномощник на продавача „МГ р.“ЕООД я е вложил в строителството на жилищната сграда, в която е и процесният апартамент № 4, предмет на 5 предварителния договор. Твърди, че М. К. е предложил на Д. П. да закупи апартамента-собственост на „МГ р.“ЕООД, чийто пълномощник по това време е бил М. К.. Твърди, че съгласно договор е отстъпено право на строеж от посочени физически лица на дружеството „МГ р.“ЕООД, като с договор за строителство от 6.08.2018 г., сключен между него и „У.б.“ООД, второто дружество се е задължило да изгради до степен на груб строеж сградата, след което с договор между „У.б.“ООД и „К.**“ЕООД, сключен съгласно чл.10,т.4 от договора за строителство между „МГ р.“ЕООД и „У.б.“ООД, дружеството „К.**“ЕООД се е задължило като подизпълнител да изгради до степен груб строеж сградата. Твърди, че с договор за възлагане, сключен между „К.**“ЕООД като главен изпълнител и „Т.-к-“ЕООД и М. К. лично като подизпълнители е било възложено от главния изпълнител грижата за извършването на посочени дейности, като на „Т.-к-“ЕООД е било възложено финансирането на обекта, изразяващо се в доставка на всички видове строителни материали, необходими за строителството, включително и заплащането на всички видове строителни дейности, извършвани от работници на „К.-кж“ЕООД, до приемането на акт-образец 15, а на М. К. е било възложено намирането и договарянето на строителни работници и фирми,извършващи специализирани дейности по довършителните работи на строежа, след издаването на акт-образец 14 до окончателното завършване на обекта и приемането му с акт-образец 15. Ответникът твърди, че М. К. в течение на повече от 3 години ръководел цялата дейност по строителството, намирайки работници, закупувайки материали и т.н. Твърди, че тъй като М. К. и управителят на „МГ р.“ЕООД Х. Т.тогава били в приятелски и бизнес взаимоотношения, то управителят на „МГ р.“ЕООД издал от името на дружеството пълномощно на М. К. да представлява фирмата му пред всички физически и юридически лица, включително да сключва предварителни договори за продажба на новостроящите се обекти. Твърди, че именно с това пълномощно М. К. се е легитимирал като представител на“МГ р.“ЕООД пред нотариуса при подписването на предварителния договор от 4.10.2021 г. и при нотариалната заверка, на която присъствала и купувачката Д. П.. Твърди, че въз основа на това пълномощно освен този предварителен договор били сключвани и други предварителни договори за продажба на други имоти апартаменти и офиси в сградата, като всички сделки са били сключвани със знанието и изричното съгласие на Х. Т. като по някои от тези сделки, когато е 6 имал нужда от пари, сумите са били постъпвали директно по сметка на Х. Т. а по други сделки, както и тези, получени по процесния предварителен договор, са били разходвани директно по изграждането на процесната сграда, като това е ставало по изричното нареждане на Х. Т. Твърди, че през 2022 г. след рязкото поскъпване на имотите Х. Т.поискал М. К. да се свързва с купувачите на апартаментите и офисите в сградата, за да им иска допълнително пари и да им казва, че ако не са съгласни няма да им прехвърлят апартаментите, защото Х.