Решение № 686 от 28.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Бургас, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120100185 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Я. С. П., от гр. Бургас, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище гр. ....., с която моли да бъде прогласена недействителността (нищожността) на сключения между страните Договор за паричен заем № ..../.... год., поради противоречието му със закона и с добрите нрави.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: между страните е сключен Договор за паричен заем № ..../.... год., по силата на който ищцата е усвоила сума в размер на 1000 лева; общият размер на всички плащания по договора е в размер на 2205 лв., от които неустойка в размер на 946,05 лв., уговорена да се плаща разсрочено към всяка месечна погасителна вноска и на същата падежна дата; ищцата е заплатила общо 1010 лв. по договора; потребителският договор е недействителен по смисъла на чл. 23 от ЗПК: клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като с оглед уговорения размер тя е значително нееквивалентна на предоставения от кредитора заемен ресурс, който се е възползвал от материалната затрудненост и от спешната необходимост от финансови средства на по-слабата страна в правоотношението – потребителя; договорената цена на кредита е нищожна и като неравноправна, тъй като 1 уговорената неустойка за неосигуряване на обезпечение, която изначално не е притежавала обезпечителна и обезщетителна функции, съставлява скрита лихва – допълнителна облага за кредитора; договорната лихва е нищожна и на основание чл. 21 от ЗПК, тъй като със заблуждаващото непосочване на действителния размер на възнаградителната лихва чрез калкулиране в нея и на скритата под формата на неустойка цена на кредита, кредитодателят е заобиколил изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1 , т. 9 от ЗПК за ясно и точно записване в кредитния ресурс на размера на дължимата лихва; подвеждащото разписване на тази цена е довело и до заблуждаващо разписване на приложимия в правоотношението ГПР; подобно договаряне е неравноправно по см. на 143 ЗЗП и чл. 143, т. 19 от ЗЗП; посочването на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП; за клаузата за ГПР не са записани компонентите, които го формират, което нарушава изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 10 и чл.

19, ЗПК, за яснота и разбираемост относно начина, по който се формира това задължение; възнаградителната лихва и ГПР са съществени елементи от съдържанието на договорите за потребителски кредит, чиято недействителност има за правни последици недействителност на цялата кредитна сделка; договорът е нищожен и поради невключване на уговорка относно правото на потребителя на отказ от договора; неустоечната клауза е нищожна като неравноправна и като нарушаваща добрите нрави; процесната кредитна сделка попада в приложното поле на ЗЗП и на ЗПК, чиито норми са повелителни; съдът следва служебно да се произнесе относно недействителността на договора, респ. на клаузата – съгл. т. 1 и 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и чл. 7, ал. 3 от ГПК.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира иска за допустим, правното му основание е чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК и чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

Ответникът е оспорил основателността на иска; изложил е следните фактически и правни твърдения: клаузите на договора са съобразени с изискванията на ЗПК и ЗПФУР, по реда на който е сключен той; преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички 2 условия по договора и е избрал параметрите и условията му, а клаузите са индивидуално договорени; клаузата за лихва е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език, страните са договорили фиксиран лихвен процент, а потребителят е бил наясно с размера на задължението си; с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР са спазени всички изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК ; в договора и в издадения СЕФ ясно е посочен размерът на ГПР и по какъв начин се формира той; не е нарушено правилото на чл. 19, ал. 4, ЗПК, тъй като нормативно определеният лимит на ГПР към датата на сключване на договора е 68.95 %, този по договора е в размер от 58.52 %; уговорената неустойка не е включена в ГПР, тя е проявление на свободата на договаряне, а в настоящия случай тя е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане; изначално невъзможно е уговорената неустойка да бъде включена в ГПР; неустойката обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава; към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума, неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж; изрично е посочено, че неустойката не се включва в ГПР; в погасителния план ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж; договорната лихва е фиксирано уговорена за целия срок на договора и ответникът няма право да я променя едностранно; в Част II от европейският формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде изплатена на кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е бил напълно информиран за условията, преди да сключи договора; уговореният фиксиран лихвен процент не е в противоречие с добрите нрави, тъй като не надвишава три пъти размера на законната лихва; противоречието с добрите нрави се преценява за всеки отделен случай като меродавна за преценката е конкретната фактическа обстановка; възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е 3 установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 68.95; още към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи; не е налице и заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя; текстовете на процесния договор не съдържат никаква заблуда относно размера на ГПР; оспорената неустойка е действителна, тя е била уговорена като санкция за ищеца при неизпълнение на поетия с договора ангажимент да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия; предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните; процесният договор е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки; длъжникът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр; друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение, но ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права; потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а и целял да се обогати неоснователно; ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12, ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение; не е налице противоречие с добрите нрави, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват; кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и да не плаща неустойката; кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена; когато договорената неустойка е 4 компенсаторна, в преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1, ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка; не е налице неравноправност по ЗЗП; клаузите на договора не са във вреда на потребителя, те отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя; клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, те са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца; стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова стойност, не в процент; кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително – да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер; клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147, ЗЗП; процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин; всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2018-2024 год. ищецът е сключил 28 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита; договорите са сключени с трите дружества, които са финансови институции от групата на „Ем Ви Файненс“ – „Сити Кеш“ ООД, „Кредирект“ ЕООД и „Кеш Пойнт България“ ООД; наличието на 28 договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца в следния смисъл: по отношение на твърденията за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и че клаузите накърняват добрите нрави; кредитополучателят по своя инициатива е сключил още 27 договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия; при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията 5 за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал; ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност, това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения; налице е индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като в продължение на години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки; заблуждаваща търговска практика представлява такова поведение от страна на търговеца, което да подтикне потребителя да сключи определена сделка, която не би сключил; процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база 28-те договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия; преценката за неравноправност на клаузи, сключени с потребител, започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие; не е налице липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи, както и липса на информираност с условията и последиците от тях, тъй като потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното; налице е индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях.