Решение № 158 от 22.02.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Стара Загора, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Т. при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Т. Гражданско дело № 20255530103583 по описа за 2025 година

Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове за прогласяване недействителността на договор за кредит „Бяла карта“ от 03.11.2021г. /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи: 1/ чл.4, ал.1, т.2 от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.11.2021г., 2/ чл.20, ал.1 от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.11.2021г., 3/ чл.21, ал.4 от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.11.2021г., 4/ чл.21, ал.5 от договор за кредит „Бяла карта“ от 03.11.2021г.

Ищцата В. Г. твърди, че между нея и "АКСЕС ФАЙНАНС" ООД, което дружество е преобразувано с правоприемник "Аксес Файнанс" AД е сключен Договор за кредит „Бяла Карта“ от 03.11.2021 година, с КИД 963295 .

По силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави на ищцата револвиращ кредит с максимален размер от BGN 500 под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла Карта“, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне, съгласно условията на договора. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора, фиксираният годишен лихвен процент по кредита е в размер на 43.2 %, а годишният процент на разходите е 45.9 %.

На 20.12.2023 година, между страните е сключен Анекс към Договор за кредит „Бяла Карта“ от 03.11.2021 година, с КИД 963295, съгласно, който кредитодателят предава на кредитополучателя преиздадена платежна карта № 963295, а всички останали клаузи от договора остават непроменени и в сила.

Ищцата пояснява, че процесният договор за кредит е потребителски, поради което се подчинявал на правилата на Закон за потребителския кредит и 1 на чл. 143 - 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора).

В настоящия случай, действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите обаче, е различен от посочения в Договор за кредит „Бяла Карта“ от 03.11.2021 година, с КИД 963295 размер от 45.9 %. Това е така, защото съгласно чл. 20 от Договора се дължи “неустойка” в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, ако в срока по чл. 15 от договора /в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент/, кредитополучателят не предостави обезпечение. Видът на това обезпечение е разписан именно в чл.

15 от същия договор - поръчителство на едно физическо лице, което следва да отговаря на изрично посочени условия или представяне на банкова гаранция с бенефициер кредитодателя за сумата от BGN 762,15 със срок на валидност две години от датата на сключване на договора за кредит.

Според ищцата по този начин кредиторът цели заблуда на потребителя и постигане на свръхпечалба за себе си. С тази клауза в договора "Аксес Файнанс" АД цели да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 20 от Договора, ищцата дължи „неустойка“ в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, ако в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент, кредитополучателят не предостави обезпечение. Въпросната „неустойка“ се дължи пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план и представлява неразделна част от договора.

С клаузата на чл. 15, ал. 1 от Договора длъжникът се задължава в срок от 5 дни, считано от активиране на предоставения платежен инструмент, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция с бенефициер кредитодателя за сумата от BGN 762,15 /седемстотин шестдесет и два лева и петнадесет стотинки/, със срок на валидност - две години от датата на сключване на договора за кредит или 2/ едно физическо лице - поръчител, 2 което да отговаря на следните изисквания: 2.1. да е над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2.2. брутният размер на дохода му да не е по- малък от 1 500 лв.; 2.3. да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; 2.4. да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с "Аксес Файнанс" АД; 2.5. да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни "; 2.6. да не е член на домакинството на кредитополучателя.

Отделно и с цел постигане на още по-голяма печалба, кредиторът уговаря в договора с разпоредбата на чл. 21, ал. 4, че при забава от страна на кредитополучателя за плащане на текущото й задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, последният се задължава да заплати на кредитора и разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Бяла Карта“ ищцата е поела и задължение след настъпване на предсрочна изискуемост да заплати на кредитора такса в размер на 120 лева за дейността на служител, който осъществява дейност по извънсъдебно събиране на задължението.

Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ в чл. 20 от Договор за кредит „Бяла Карта“ е разход по кредита, които следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в Договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че Договор за кредит „Бяла Карта“ от 03.11.2021 година, с КИД 963295 е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК.

Изложената теза се потвърждава и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в чл. 20 от Договора е уговорено заемът да бъде 3 обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 15 от договора, същият дължи „неустойка“ от договора на кредитора в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница.

Тоест се кумулира месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Иначе казано, вноската по кредита става значително по-голяма. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Към тази неустойка и възнаградителната лихва се прибавят и таксите по чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от 03.11.2021 година, с КИД 963295.

Неизпълнението на задължението на ищцата да представи банкова гаранция или да посочи поръчител, отговарящи на конкретни условия, вдига лихвения процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлява прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждава и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителния план по договора. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК от името ми заявявам, че доверителката ми дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.

От начина по който е уредено задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчител или банкова гаранция, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Изискванията, които клаузата на чл. 15, ал. 1 от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране.

Необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция /за което съответната банка ще изисква също заплащане/ или поръчител, изискванията към който са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи информация в определения петдневен срок. Изискванията, свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити, също са свързани със затруднения. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, които да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Дори само поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г.

4

ОСТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такИ., т. е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.

За пълна изчерпателност, следва да се посочи, че съгласно член 8, параграф 1 от ДиректИ. 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от ДиректИ.та се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.