Решение № 28 от 25.03.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Бургас, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000016 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “С.Н.Ц.” ***, ЕИК *** срещу решение № 125 от 03.12.2021 г., постановено по т.д. № 294/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено решение от 28.05.2021 год. на общото събрание на сдружението, потвърждаващо решение на управителния съвет от 18.03.3031 год., с което на С.П. е наложено наказание „изключване от сдружението“.

Въззивникът “С.Н.Ц.” *** поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата, немотивирано и в противоречие с нормите на процеса и материалното право.

Оспорва се извода на окръжния съд, че решението, отменено с обжалваното съдебно решение, не е мотивирано. Поддържа се, че решението е мотивирано и препраща към друго решение на същата дружина от 2015 год., за което не съществува законова забрана. Сочи се, че в решението от 2015 год. са изброени нарушенията на устава, допуснати от С.П. – неучастие в общи събрания, в лов на хищници, в таксациии, тъй като не си избира друга дружинка в състава на СЛР „Л.“. Твърди се, че причина за неизслушването на изключения е единствено неговото поведение – той не е откликнал на 1 отправената му покана. Поддържа се, че в решението е посочено конкретното деяние, заради което въззиваемият е изключен – водене на неоснователни дела.

Постъпил е отговор в срока по чл.263 от ГПК от С.П.. Изразява се становище, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че в първоинстанционното производство въззивникът не е представил нито едно доказателство за начина на свикване на събранията, предхождащи решението на общото събрание на сдружението за потвърждаване на изключването му – двете събрания на ловна дружинка с.М. и на УС на сдружението. Поддържа се, че наказанието „изключване“ е наложено на осн.чл.35 ал.1 от устава, в който обаче са посочени множество общи и неконкретизирани действия и бездействия, които могат да се третират като нарушения. Сочи се, че в решението не е описано конкретно нарушение на устава. Едва във въззивната жалба се заявява, че в решението за изключване е посочено нарушение – неоснователно водене на дела.

Прави се искане за потвърждаване на решението, постановено по т.д.

№294/21 год. на БОС и присъждане на направените разноски.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът С.П. е поддържал, че обжалваното решение на сдружението е било предхождано от решение на ловната дружина, в която членува – тези на с.М., за изключването му. Посочил е, че не е присъствал на събранието на дружинката, не е бил изслушан, а отделно от това дружината няма компетентност за взема решение за изключване на член на сдружението. Покъсно на 18.03.2021 год. било взето решение от управителния съвет, с което му е наложено наказание „изключване“, потвърдено с обжалваното решение на общото събрание. Ищецът е поддържал, че не са били спазени правилата за свикване, провеждане и вземане на решение от управителния съвет и общото събрание на сдружението, както и че от него не са осъществявани действия или бездействия, обосноваващи налагане на наказание „изключване“. Поддържал е, че в решението не е посочено конкретно 2 нарушение на устава или на закона, освен посочване на общия текст на чл.35 от устава, което го прави немотивирано и неконкретизирано.

В отговора си „СЛР“Л.“ е заявило, че още през 2015 год. ловната дружина в с.М. е предложила на управителния съвет да изключи ищеца, поради неявяване на биохетхически мероприятия, хайки и събрания, създаване на раздор и неуважение към останалите членове на дружината. С протокол от заседание на управителния съвет на сдружението през 2015 година било взето решение да не се изключи П., а да му се предложи да си намери друга дружина. През 2021 год. дружината отново поискала изключването му и с протокол от 28.02.2021 год. взела решение, потвърждаващо решението си от 2015 год. Ответникът е поддържал, че решението на управителния съвет от 18.03.2021 год. е взето при спазване на законовите изисквания, ищецът е бил предварително поканен на събранието и уведомен за взетото решение. Сочи се, че ЗЮЛНЦ и устава не изискват решенията да са мотивирани. Ответното сдружение е поддържало, че решението на общото събрание е законно, при спазване на процедурата по свикването и провеждането му. Поддържало е, че не е задължено да изчерпи първо по-леките наказания, предвидени в устава, а конкретните нарушения, за които ищецът е наказан, са тези, посочени в решението на дружинката от 2015 година.

Първоинстанционният съд е приел, че при налагане на наказанието „изключване“ ищецът не е бил изслушан по реда на чл.35 ал.5 от устава и без да е визирано негово неправомерно поведение.

Пред настоящата инстанция въззивникът поддържа, че решението на ловната дружина от 28.02.2021 год. е мотивирано, като препраща към мотивите на друго решение от 2015 год., а в това от 2015 год. са посочени конкретните нарушения на устава, допуснати от П.. Твърди, че в решението на общото събрание е посочено конкретното поведение на П., довело до уронване престижа на сдружението, а именно водене на неоснователни дела.

В процеса няма спор, че въззиваемият е член на ловна дружинка с. М., която участва в ответното сдружение съгласно чл. 29 и 30 ЗЛОД. Като такъв той е легитимиран да оспорва решения на общото събрание по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ по съдебен ред. В случая с решението от 28.05.2021 год. е потвърдено решение на управителния съвет на сдружението, с което 3 въззиваемият е изключен за нарушение по чл.35 ал.1 б.“г“ от устава.

Съгласно устава на сдружението (чл. 35, ал. 1) на членовете на сдружението могат да бъдат налагани следните наказания: отзоваване от състава на ръководни органи; предупреждение за лишаване от членство; лишаване от членство за срок от 1 до 2 години и изключване. Тази наказания могат да бъдат налагани за действия или бездействия, осъществени от член на сдружението, които също са посочени в чл. 35, ал. 1: (1) за нарушаване на устава; (2) за неизпълнение на решенията на ръководните органи; (3) за действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на организацията и (4) за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и риболовна етика и законовите норми. Компетентен да налага наказанията е управителният съвет – чл.46 т.10 от устава, по предложение на общото събрание на дружината – чл.57 ал.6 т.5 от устава. Изхождайки от компетентността за налагане на наказания, разпределена с устава между органите на сдружението и дружината, въззивната инстанция счита, че предложението на общото събрание на дружината не освобождава управителния съвет на сдружението от задължението да изложи свои мотиви в решението си, като посочи конкретните факти, които счита за провинение, допуснато от членуващия, и ги подведе под конкретната норма на устава, като така прецени дали действително действията/бездействията представляват нарушение на устава, на закона, на установените правила на лов, на етиката или са нарушение на решения на ръководните органи. Отделен е въпросът, че самото сезиращо решение на дружината от 28.02.2021 год. не съдържа никакви факти, а само потвърждение на решението от 2015 година, което е взето преди шест години, при различни фактически обстоятелства и найвероятно при различен членствен състав. В решението на управителния съвет не се съдържат мотиви за налагане на наказанието, само е цитирана нормата на чл.35 ал.1 б.“г“ от устава, в която е посочен вида на наказанието „изключване“. При вземане на решението от общото събрание отново не са коментирани конкретни действия/бездействия на въззиваемия, които да бъдат окачествени като нарушение. Воденето на съдебни дела със сдружението, на което се е позовало общото събрание, не е послужило на управителния съвет като основание за вземане на решение за изключване, а отделно от това не представлява нарушение по чл.35 от устава. Въззиваемият е бил поканен писмено да присъства на заседанието на управителния съвет, за да бъде 4 изслушан – л.58 от делото, но тази покана не преодолява незаконосъобразността на взетите решения, изразяваща се в липса на конкретни и ясни мотиви за осъществено нарушение на закона или устава и за съответствие на евентуалното нарушение с тежестта на наложеното наказание. Изводите на Бургаския окръжен съд, изложени в решението му, се споделят от въззивната инстанция, ето защо решение №125/03.12.2021 год. по т.д.№294/21 год. следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на разноски за заплатено възнаграждение на адвокат пред втората инстанция. Представил е договор за правна защита и съдействие, по който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което е основателно. Според чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 на ВАС минималния размер на адвокатското възнаграждение по неоценяеми искове, извън изрично изброените по т.1 до т.10, е 600 лв. и до този размер отговорността на въззивника следва да се редуцира.

Водим от изложеното Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125/03.12.2021г., постановено по т.д. № 294/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

О С Ъ Ж Д А “С.Н.Ц.” ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. М.Г. № *, да заплати на С. АТ. П. с ЕГН ********** с адрес в с.М., общ.Бургас, разноски във въззивното производство в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5