Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 01.06.2022, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 484/2021
Вид
Решение № 112
Подписан
01.06.2022
В сила
01.06.2022
Състав
НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 33 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 и 58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 и 58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Б., 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.П при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П Административно наказателно дело № 20211810200484 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. МЛ. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., обл. Л., ул. „***“ № 150, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., Постановление на БРП от *** г. за прекратяване на досъдебно производство, заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-София, справки от КАТ, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.В. и Е.К., се установява следната фактическа обстановка:

На *** г., в 23,13 часа, на автомагистрала Хемус, на 52-ти км в посока гр. В., свидетелите Н.Г. и Б.П. - полицейски служители при ОДМВР София, сектор Пътна полиция, изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението на ППС и спрели за проверка л.а. „Рено Сценик“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя П. МЛ. П.. При извършената проверка, служителите констатирали, че автомобила е служебно дерегистриран. За констатираното нарушение, а именно за управление на МПС с прекратена регистрация на *** г., св. Г. съставил на П., АУАН № ***/*** г., който нарушителят подписал без възражения.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на *** г., в 23,13 часа, в община П., на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-2 като водач на лек автомобил – РЕТО СЦЕНИК с рег. № ***, при обстоятелства: АМ Хемус 52 км с посока гр. В., управлява л.а. Рено Сценик с рег. № ***, лична собственост съгласно Договор за покупко-продажба № ***/*** г. като автомобилът е с прекратена регистрация на *** г. с основание за прекратяване по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – служебно прекратяване регистрацията на автомобил, чийто собственик не е регистрирал притежаваното МПС в сектор Пътна полиция МВР по постоянен адрес. Служебното прекратяване на регистрацията на автомобил настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила, т.е. прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е необходимо 2 контролните органи да информират собственика за прекратяването на регистрацията, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 53 от ЗАНН и ч. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено адмивистративно наказание Глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С писмо изх. № 120400-14105/12.11.2020 г. началника на отдел Охранителна полиция при ОДМВР София, изпратил на РП Б. по компетентност докладна записка и писмени материали по образувана административно-наказателна преписка по АУАН № ******/*** г., с мнение за преценка за образуване на производство с оглед установени данни за извършено деяние по чл. 345, ал. 2 НК от лицето П. МЛ. П.. РП Б. образувала досъдебно производство на 15.04.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, а именно за това, че на *** г. по автомагистрала Хемус км 52 в общ. П., с посока на движение към гр. В. е управлявал моторно превозно средство – „Рено Сценик“ с Рег. № ***, с прекратена регистрация със ЗПАМ, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно „Наредба 1 – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях“. С Постановление от *** г. РП Б. прекратила производството по образуваното ДП № *** г. по описа на РУ П. поради липса на престъпление от общ характер, и постановила постановлението да се изпрати на Началника на сектор Пътна полиция, ОДМВР София, за преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са 3 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.

44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

Не е налице нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 33 и чл. 34 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено след прекратяване на образуваното за същото деяние наказателно производство с влязло в сила постановление на РП Б.. В процесния случай намира приложение Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС., в мотивите на което е посочено, че "възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват административно-наказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване.

Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя - чл. 36, ал. 2 от ЗАНН". С оглед задължителния характер, който Тълкувателното решение има по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, следва да се приеме за безспорно, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е спазен предвидения в разпоредбата на ал. 3 на чл. 34, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН срок. Нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда отклонение от принципното положение, че административно-наказателното производство се образува със съставяне на АУАН. За да се приложи чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, следва наказателното 4 производство за същото деяние да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на наказващия орган. В посочените случаи именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към реализиране на административно-наказателна отговорност, бъдат изпратени и получени от административно-наказващия орган, започва да тече срокът, предвиден в чл.

34, ал. 3 от ЗАНН за осъществяване на административно-наказателната отговорност чрез издаване на наказателно постановление. Няма спор, че Постановлението на Районна прокуратура – Б. е изпратено на Началника на сектор Пътна полиция, ОДМВР София на *** година, получено е на *** година, поради което и процесното наказателно постановление е издадено в 6-месечен срок от тази дата- на *** г. В подкрепа на изложеното Решение № 81 от 26.02.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 945/2015 г. и Решение № 274 от 2.06.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 224/2016 г.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик в случаите, когато в двумесечен срок от придобиването същият не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не е спорно, че към датата на нарушението регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена и превозното средство се явява такова, нерегистрирано по надлежния ред. Възраженията са свързани с 5 обстоятелството уведомяван ли е собственикът на превозното средство за прекратяване на регистрацията и с незнанието на нарушителя за последното.

Възраженията са неоснователни. Условията и реда за регистриране, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства се определят от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 18 от същата регистрацията се прекратява служебно или с писмено заявление от собственика. Според чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент от чл. 18б ал. 2 от Наредбата, не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на *** г., за което на собственика не се дължи нарочно уведомяване, предвид, че настъпва по силата на закона, като незнанието на същия не извинява.