Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2090 от 26.11.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4000/2021
Вид
Решение № 2090
Подписан
26.11.2021
В сила
15.03.2022
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2090 гр. Пловдив, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330204000 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4593053 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Д. АЛ. Т., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 09.03.2021г. около 16.17ч автомобил с рег. № ********, марка 1

„Тойота”, модел „РАВ4”, собственост на дружество представлявано от жалбоподателя, се движел по път ІІ-64 в посока от гр.Пловдив към с.Труд.

При километър 49+800метра скоростта му била 96 км/ч, при ограничение за движение с нарочен знак „В-26“ до 60 км/ч. Горното било заснето с АТСС CORDON-M”2 № MD1196. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, СД с допълнителни снимки, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението.

След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС, собственост. Образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Видно от справката за регистрация, то именно жалбоподателя е представител на дружеството собственик на отразеното на снимката МПС. В електронния фиш са ясно посочени три имена , адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.

Съгласно вида използвано техническо средство, същото изключва възможност да е засечена скорост на друго МПС, а да е заснет автомобила на жалбоподателя. Това е видно от фотоснимките с приложен маркер на следеното МПС.

2

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Нарушението е ясно посочено като време, място и начин на извършване. За ползването на техническото средство е изготвен протокол по чл.10 от Наредбата, поради което и тези възражения са неоснователни.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 36 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била повисока – 99 км/ч и превишение 39 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя. Нарушението на чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП се изразило в неспазване на отклонението от общите правила на последната норма, която регламентира скорости на движение според типа МПС и пътя на който се намира. Именно различието в специално поставен знак „В-26“ субсумира нарушението като такова на ал.2 на чл.21, вр с ал.1 от нея.

С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН като е направено своевременно искане.

Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за съответно на извършеното по делото.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4593053 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Д. АЛ. Т., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателят Д. АЛ. Т., с ЕГН ********** да заплати на 3

ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4