Решение № 65 от 07.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Варна, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000324 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №36 от 02.03.2023г. на Окръжен съд - Разград, постановено по гр.д.

№159/2022г. по описа на РОС, изменено в частта му за разноските с определение №192/05.05.2023г., ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС “ ЕАД, ЕИК 121265113, със седалище град София, е осъден да заплати на ищците С. И.

Х., ЕГН **********, и Е. С. И., ЕГН **********, двамата с адрес в село С., общ. К., обл. Р., суми в размери съответно 70 000 лева и 20 000 лева , представляващи дължими обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Е. Х. фактическа съпруга на ищеца С. Х. и майка на ищеца Е. И., загинала при ПТП, настъпило на 27.11.2021г. на път II-23 при км 41+659 м, в землището на село Беловец, общ. К., по вина на водача на л.а. „ Опел Вектра ”, с рег. № Р 7930 КК В. В. Ш., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество ЗД „Евроинс“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 12.01.2022г., до окончателното плащане.

Исковете в останалите им части – за разликата над присъдените 75 000 лв. до претендирания размер от 160 000 лв. – за ищеца С. Х., съответно за разликата над присъдените 20 000 лв. до претендирания размер от 190 000 лв. – за ищеца Е. И., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане, са били отхвърлени като неоснователни.

Отхвърлен изцяло е и искът на ищеца Е. С. И., ЕГН **********, за сумата 20 000 лева – дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените лично от него 1 неимуществени вреди вследствие на телесните увреждания, които е получил като пътник в л.а. „Опел Вектра ”, с рег. № Р 7930 КК при процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до окончателното й плащане.

В съответствие с това ответникът ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на пълномощника на ищците, осъществил безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сума в общ размер на 14 504,38 лева, съответно на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимите държавни такси по уважените искове в общ размер на 3 600 лева и 89,09 лева – разноски, платени първоначално от бюджета на съда.

Решението се обжалва от ищците С. И. Х., ЕГН **********, и Е. С. И., ЕГН **********, с обща въззивна жалба вх. №1568/10.04.2023г. по описа на РОС, подадена чрез общият им пълномощник адвокат Г. Н., АК-Габрово.

Предмет на обжалване с жалбата на ищеца С. Х. е частта на решението, с което са отхвърлени частично като неоснователни предявените преки осъдителни искове по чл.432, ал.1, във вр. с чл.493, ал.1, т.1 и 5 КЗ за дължимо обезщетение за обезвреда на причинените му неимуществени вреди за разликата над присъдените 70 000 лева до 120 000 лева (част от първоначално претендирания размер), ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до окончателното плащане.

Предмет на обжалване с жалбата на ищеца Е. И. са следните части на решението:

1 . частта, с която са отхвърлени частично като неоснователни предявените преки осъдителни искове по чл.432, ал.1, във вр. с чл.493, ал.1, т.1 и 5 КЗ за дължимо обезщетение за обезвреда на причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Е. Х., за разликата над присъдените 20 000 лева до 60 000 лева (с които се покрива пълния претендиран размер на обезщетението от 190 000 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2022г. до окончателното й плащане;

2. частта, с която са отхвърлени предявените искове за обезвреда на претърпените лично от него неимуществени вреди вследствие на телесните увреждания, които е получил като пътник в л.а. „Опел Вектра ”, с рег. № Р 7930 КК при процесното ПТП, само за сума в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2022г. до окончателното й плащане.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части, като изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват с размера на застрахователните обезщетения, дължими за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на увредените ищци в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди се, че определените от съда обезщетения в общ размер на 70 000 лв. – за ищеца С. Х., съответно 150 000 лв. и 2000 лв. – за ищеца Е. И. са занижени, неотговарящи на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай. Обосновано е в тази връзка оплакване, че съдът не е отчел в нужната пълнота и не е оценил правилно съществени обстоятелства от значение за определянето на дължимите в случая обезщетения, за които са събрани нужните доказателства, установени са и със заключенията на вещото лице по СМЕ. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на 2 исковете в сочените във въззивната жалба размери.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът – въззиваема страна ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, чрез надлежно упълномощен представител юрисконсулт Й. С., е депозирал писмен отговор вх. №2052/12.05.2023г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение като първоинстанционно решение в обжалваните му от ищците части бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Подпомагащата ответника страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е подало отговор на въззивната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание въззивниците С. И. Х. и Е. С. И., чрез представляващия ги общ пълномощник адвокат Г. Н. , заявяват, че поддържат подадената жалба и молят за нейното уважаване, акцентирайки на няколко конкретни факти и обстоятелства, които според тях дават достатъчно основание да се приеме, че присъдените обезщетения са в занижен размер.

Въззиваемият ответник ЗД „Евроинс“ АД и третото лице - помагач ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не са взели участие в съдебното заседание.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното пряко право на ищците С. И. Х., ЕГН **********, и Е. С. И., ЕГН **********, двамата с адрес в село С., общ. К., обл. Разград, като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя – ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС “ ЕАД, ЕИК 121265113, седалище град София, обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната фактически съпруга и майка Е. Х., 42г., б.ж. на с. С., починала вследствие на ПТП, настъпило на 27.11.2021г. на път II-23 при км 41+659 м, в землището на село Беловец, общ. К., по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра ”, с рег. № Р 7930 КК В. В. Ш., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №BG/07/121003254557 със срок на действие от 17.11.2021 до 16.11.2022 година.

Претендираното от ищците обезщетения са в размери съответно 160 000 лева – за ищеца С. И. Х., 190 000 лева – за ищеца Е. С. И., като сумите се търсят ведно със законната лихва от 11.01.2022г. – датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на застрахователни претенции, до окончателното им плащане.

В предмета на делото е включена и претенцията на ищеца Е. С. И., ЕГН **********, за обезщетяване на претърпените лично от него неимуществени вреди вследствие на получените при това ПТП телесни увреждания. Искът е предявен за сумата 20 000 лева като се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава, считано от 11.01.2022г. до окончателното плащане.

За да уважи частично претенцията на ищеца С. И. Х. за сумата от 70 000 лева първоинстанционният съд е приел за установено, че същият е бил в продължително съжителство с починалата Е. Х., същите са били създали отношения от семеен тип, станали са родители на две деца, непосредствената грижа по отглеждането на които е осигурявала пострадалата, а ищецът е осигурявал материалната издръжка предимно чрез работа в чужбина. Поради това и съобразявайки постановките на ТР № 1/2016 г.

3 на ОСНГТК на ВКС, е приел, че ищецът е активно легитимиран да получи обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на фактическата му съпруга.

По отношение на ищеца Е. С. И. съдът е приел, че дължимото му обезщетение за вредите от смъртта на неговата майка е в размер на 150 000 лева, а за вредите от причинените му лични телесни наранявания е в размер на 2 000 лева. С оглед на това и като е отчел доброволно платените от застрахователя в хода на процеса суми в размери съответно 130 000 лв. и 2 000 лв., е уважил частично само първия главен иск като е присъдил допълнително сумата от 20 000 лева.

В тези му осъдителни части постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това и като съобразява предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира за установени виновното и противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водача на л.а.

„Опел Вектра ”, с рег. № Р 7930 КК В. В. Ш., ЕГН **********, механизма, при който е настъпило пътнотранспортното произшествие на л.а. „Опел Вектра ”, с рег. № Р 7930 КК В. В. Ш., ЕГН **********., както и отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени на увредените от този деликт ищци.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Единственият спорен въпрос, пренесен във въззивното производство, е относно справедливия, по смисъла на чл.52 ЗЗД, размер на дължимите обезщетения за възмездяване на причинените на ищците неимуществени вреди.

Всички разпитани по делото свидетели сочат, че ищецът С. И. Х. и пострадалата Е. Х. са били семейство, установили съвместно съжителство от около 24-25 години, макар и да не са имали сключен граждански брак. Имали две деца - Е. и Елис, като всички живеели заедно в село С.. Разделяли се само когато С. бил в чужбина.

Съпрузите се разбирали добре, имали са семейни проблеми и спорове, но в рамките на „нормалното за всяко семейство“, без сериозни конфликти. Събраните по делото данни за подавани сигнали на спешен телефон 112 не сочат случаи на междуличностни конфликти между съпрузите или домашно насилие. Дадените в тази насока показания на свидетеля К Х. - брат на пострадалата, не се подкрепят от писмената справка от РПУ - К. и приложените към нея протоколи и сведения. Видно от същите, касае се за домашни скандали, предизвикани от С. след употреба на алкохол по повод изнасянето на дъщеря им Елис от дома им, за да заживее на семейни начала с приятеля си, с което той не бил съгласен без да е направена сватба, като безспорно това недоволство е било изразено по крайно неприемлив и стресиращ както съпругата, така и сина Е. начин. Е. не работела, грижела се за отглеждането на децата. Е. от малък бил с детска церебрална парализа и имал нужда от постоянни грижи. С. осигурявал издръжката на семейството чрез работа в чужбина – работел там по два-три месеца, връщал се за около две-три седмици и пак заминавал. Регулярно изпращал парични средства. В деня на инцидента Е. помолила съселянина си Варол да я закара до град К., за да изтегли изпратени предния ден от съпруга й пари и да напазарува, като катастрофата станала на връщане към село С.. Свидетелите – съселяни и близки познати на семейството сочат, че Е. била много ревнива и постоянно подозирала съпруга си във връзки с други жени.