Акт от 14.04.2022, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 388/2021
- Подписан
- 14.04.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 165 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 166 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 3, 5 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 3, 5 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 3, 5 и 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 15, ал. 1 и ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 15, ал. 1 и ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- член 2 · Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета
- § 2, б. "е" · Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. МОНТАНА, 14 април 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 24 03 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 388 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
18 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на М.Т.Б.,***, чрез адв. Л.А. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9662#11 от 21.07.2021 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” София.
В жалбата се твърди, че при издаване на обжалвания АУПДВ административният орган не е обсъдил възражението, депозирано с вх. № 01-6500/9662 от 05.08.2021г. на ДФА-РА против писмо с изх. № № 01-6500/9662 от 13.07.2021. за откриване на производство по издаване на АУПДВ, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. В конкретния случай, от процесния индивидуален административен акт не става ясно върху каква сума е изчислена финансовата санкция и по какви мотиви е приета именно тази сума за референтна. Административният орган уведомява оспорващата за откриването на производство по издаване на АУПДВ, в което сочи, че за част от заявените площи е доказала невъзможност да спази поетият ангажимент в следствие на изменението на § 15 и 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и същите са изключени от нейния ангажимент, като в резултат на това новата референтна площ е 17,48 ха. Липсва обаче пояснение в какъв размер са изключените площи, не са коментирани доказателствата, въз основа на които същите са изключени, не е посочено изплатените през кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 г. върху каква референтна площ са, както и върху коя референтна площ /първоначално заявената или редуцираната поради форсмажорни обстоятелства/ е изчислена наложената с АУПДВ санкция, както и основанието за това. С оглед на това, счита, че е нарушено правото й на защита, тъй като за нея не става ясно как точно е изчислена сумата, чието възстановяване се претендира, върху коя сума е начислено и при какви обстоятелства, което е пречка да организира защитата си в пълен обем. Липсата на мотиви препятства и съда да осъществи контрол за законосъобразност спрямо процесния АУПОДВ. тъй като не е ясно как е формирана волята на административния орган, което е самостоятелно основание за отмяна на процесния АУПДВ. На следващо място, счита че неправилно е приложен материалният закон. По подаденото заявление за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” през 2012 г., оспорващата е уведомена с писмо от 24.07.2012г. на ДФЗ-РА, че одобрената площ, която ще бъде финансирана е 27,35 ха /референтна площ/. По-голямата част от тази площ е наета от Община Георги Дамяново въз основа на законосъобразно проведени тръжни процедури по реда на ЗСПЗЗ и надлежно сключени наемни договори със същата. Настъпилата промяна в нормата на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ създава задължение за кандидатите по § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61/2015 г., съгласно което ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г.да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, в противен случай, на основание § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. същите се прекратяват. Сключените договори за наем са с предмет ливади, пасища и мери, без да има регистрирани животни, поради което оспорващата е уведомила административния орган за предсрочното прекратяване на договорите й за наем.
Уведомяването е извършено надлежно и своевременно, а настъпилите обстоятелства са независими от волята на оспорващата и имат характер на изключителни такива, по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за прекратяването на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". Счита, че настъпилата законодателна промяна със ЗИДЗСПЗЗ, обн.
ДВ бр. 61/2015 г., обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. В текста на чл. 2 от Регламент (ЕС)№ 1306/2013 са определени неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. В случая прекратяването на договорите за наем с Община Георги Дамяново, въз основа на които договори са подадени заявления за подпомагане по мярка 214 за първите четири години от 5-годишния ангажимент, на основание законодателно решение, е обстоятелство, непредвидимо за нея към датата на подаване на заявлението през 2012 г., а съгласно чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013, която разпоредба в настоящия случай намира за приложима, за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати в случаите на отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, каквото обстоятелство в случая е налице. В конкретния случай, преминаването на земеделското стопанство към животновъдно, не е било предвидено, същото представлява поемането на прекомерно голям ангажимент, без същото да е изрично записано като изискване пред ползвателите на подпомагане по Наред6а№ 11/06.04.2009 г. Изискването за преминаване кьм животновъдство спрямо ползвателите на подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност по мярка 214" предполага незаконосъобразно вменяване на ангажимент за ползвателите в противоречие с материалния закон, без да има нарочна правна норма, регламентираща такова задължение. Адаптиране на стопанството също би било незаконосъобразно поради това, че евентуална замяна на площите с нови би била недопустима доколкото съобразно § 13 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11/ 06.04.2009 г., през кампания 2014 г. и всички последващи кампании могат да подават само "Заявления за плащане" за поети през предходните години агроекологични ангажименти. Иначе казано, има нормативно въведена забрана пред ДФЗ - РА да се депозират "Заявления за 'подпомагане" и да се поемат нови агроекологични ангажименти след кампания 2014 г. Не на последно място евентуална промяна в заявените от лицето площи би била в противоречие и с чл.
24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., т.е. би била незаконосъобразна.
Нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата е недвусмислена, че одобрената площ за извършване на агроекологични дейности може да бъде намалена, респективно заменена с не-повече от 10% като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент /в т. см. Решение № 11160/20.08.2020 г. по адм. д.№ 373/2020 г. на ВАС/.
Счита, че в резултат на непредвидените законодателни промени е в невъзможност да продължи да изпълнява поетия ангажимент, поради което административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 18. ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 2!4 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., като прекрати ангажимента, без да изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.
Оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и поради противоречието си с целта на Закона. В чл. 2 от ЗПЗП е предвидено, че държавното подпомагане има за цел насърчаване развитието на селското стопанство, както и развитие на селските и планинските райони. Т.е. целта е финансиране на дейности с цел развитие на тези райони, но не и самоцелно събиране на отпуснатите по сключените договори за финансиране средства на всяка цена и на несъществуващи основания. По този начин административният орган допуска заобикаляне на закона като издава актове, налагащи възстановяване на отпуснати на бенефицерите средства на несъществуващи основания или незначителни отклонения, което е недопустимо. Моли за отмяна на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9662/11 от 21.07.2021 г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" като незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващата поддържа жалбата и моли присъждане на направените разноски, съгласно представен списък. В писмени бележки поддържа аналогични съображения. Счита, че изслушаната съдебно-техническа експертиза не установява начина на формиране на рефернтната площ след адаптиране на ангажимента. Заключението не дава яснота относно формиране на процесните площи, нито за документите и обстоятелствата, които са взети предвид от ответника при постановяване на оспореното решение. Счита, че ДФ „Земеделие” е уведомен своевременно за настъпилото форсмажорно обстоятелство, а именно с документ наименован „Писмено обяснение към Заявление за подпомагане 2016 във връзка с намаляване на площи, заявени по мярка 214 „Агроекологични плащания”. Твърдението на процесуалния представител на ответника, че образецът на Заявлението за форсмажорни обстоятелства е наличен на интернет страницата за кампания 2014 – 2020 г., счита за неотносимо, поради неотносимостта на тази кампания. При липсата на представен по делото образец на заявление за форсмажорни обстоятелства, то подаденото такова се явява достатъчно. Счита за неясни причините довели до прекратяване на агроекологичния ангажимент през 2018 г., който ангажимент е приключил след изтичането на стопанската 2015 – 2016 г. Счита, също така, че неправилно е определен процента на наложената санкция, в случай че същият би бил дължим, тъй като след петата година, какъвто е настоящият случай, процентът на санкцията е 10 %, а не 20 %, както е приел АО. Моли за отмяна на издадения акт.
Ответната страна, чрез юрк Н.Й., в с.з. оспорва жалбата. Счита, че актът е издаден от компетентен по материя, място и степен орган, като е издържан в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, и съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, които кореспондират помежду си. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна.
Същият е материално законосъобразен и отговаря на целта на закона. По отношение на твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че същата е подала заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства, в случая не са налице такива, доколкото не е изпълнена хипотезата на нито едно от определените като форсмажорни обстоятелства в параграф 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11 от 2009 г. и на следващо място такова заявление за форсмажор не е подадено. Писменото обяснение, на което се позовава представителят на жалбоподателката всъщност е дадено с оглед възможността за намаляване на поетия агроекологичен ангажимент, което обаче следва да е до нормативно определените размери на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Такова обяснение жалбоподателката е подала и към заявлението си от 2013 г., което е приложено и прието по делото. На следващо място видно от чл. 60 на Наредба № 11 от 2009 г. кандидатите за подпомагане подават общо заявление за плащане на площ, съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.