Решение № 60 от 20.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Кърджали, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140101072 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове на Д. М. Н., ЕГН **********, с адрес: *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост" жж. Младосг 3, бул. Александър Малинов № 51, бл.

0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** от 19.06.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т .10 ЗКП, евентуално на основание чл. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, вр, с чл. 19 ЗКП, a в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 5 от сключения между страните договор за потребителски кредит е неравноправна (нищожна).

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит за който се поддържа, че е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.Предявен е и иск за прогласяване недействителността на отделни клаузи от договора, предвиждащи неустойка.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид посочените по-горе процесуални действия, съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, а главния иск за основателен, като съображенията за това са следните:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, и най-вече от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че между страните е сключен договор за паричен заем/кредит за кредит № *** от 19.06.2023 г.., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 500 лева, платима по погасителен план на месечни погасителни вноски. Страните са договори също така обезпечение на кредита с посочено и предварително одобрено от кредитора лице, като условие за отпускането на същия. В изпълнение на това си задължение ищцата е сключила възмезден договор за гаранция (поръчителство).

1

Установява се от приетата по делото ССчЕ, че вземанията за възнаграждение по гаранционната сделка не са включения в ГПР по кредита, като действителният размер на ГПР е 2963,51 % на годишна база.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение по обезпечителна сделка, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс.

Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора.

Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.

Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.

Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размера на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.

Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.

В разглежданата хипотеза съдът е сезиран с два обективно съединени иск в условията на евентуалност. Искът по чл. 22 ЗПК е един иск, независимо от посочените от ищеца алтернативни правни квалификации. Същият е основателен, поради което и съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 5 от сключения между страните договор за потребителски кредит е неравноправна (нищожна). Процесуалното условие за разглеждане на този иск би било 2 налице, ако договорът за кредит бе приет за действителен, тъй като само в тази хипотеза ищецът би имал правен интерес от прогласяване недействителността на отделни негови клаузи.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Д. М. Н., ЕГН **********, с адрес: *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост“, жж. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** от 19.06.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3