Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 436 от 01.11.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1208/2021
Вид
Решение № 436
Подписан
01.11.2021
В сила
13.11.2021
Състав
Веселка Георгиева Узунова, Таня Димитрова Евтимова, Димитър Пенчев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Бургас, 30.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100501208 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 1562/20.06.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 4367/2018г. С това решение съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти: еднофамилна триетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, община Созопол, област Бургаска, одобрена със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № КД-14-02-244/17.02.2012г. на началника на СГКК – гр.

Бургас, находяща се в гр. С., ул. „К. П. В.“ № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 61 кв. м. и гараж с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, община Созопол, област Бургаска, находящ се в гр.

С., ул. „К. П. В.“ № *, разположен в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 20 кв. и м. и предназначение: хангар, депо, гараж между съсобствениците Н. С. Н., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Л. б.“ № * и А.Н. Н., ЕГН:

********** от гр. С., ул. „Л. б.“ № * при квоти: ¾ идеални части за Н. С. Н., ЕГН:

********** и ¼ идеална част за А.Н. Н., ЕГН: **********.

Подадена е въззивна жалба от А.Н. Н. против решение № 1562/20.06.2019г.

Жалбоподателката въвежда оплакване, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Н. оспорва извода на районния съд, че претенцията й за придобиване по давност на втория етаж от сградата, е неоснователна. Според нея съдът 1 неправилно приема, че началният момент на манифестираното намерение за своене на спорния етаж е от 2009г., когато е прекратена съсобствеността в поземления имот.

Въззивната страна акцентира върху сключения на 27.04.2007г. договор за доброволна делба на процесните имоти и подчертава, че същият има характер на предварителен такъв, поради обикновената му писмена форма. Според нея началният момент, от който е започнала да владее втория етаж от сградата като свой и е манифестирала това намерение е датата на този договор. Този факт е установен и от показанията на свидетеля Г., но е неправилно интерпретиран от съда. Жалбоподателката иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли иска за делба по отношение на втория етаж от сградата.

В съдебно заседание А.Н. Н. се представлява от адвокат Свилен Цонев от БАК, който пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Въззиваемата страна – Н. С. Н. представя писмен отговор, в който поддържа становището, че решението е правилно – постановено е при спазване на процесуалните норми и в съответствие с материалния закон. Ответникът твърди, че дъщеря му А.Н. обитава втория етаж от сградата от месец август 2015г. и не е придобила същия по давност.

Ответната страна – Н. С. Н. се представлява в съдебно заседание от адвокат Христо Спиров от БАК, който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Н. С. Н. против А.Н. Н. с правно основание чл.341 и сл. от ГПК. Ищецът иска от съда да допусне делба на следните недвижими имоти: еднофамилна триетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, община Созопол, област Бургаска, одобрена със заповед № РД-18-60/04.10.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № КД-14-02-244/17.02.2012г. на началника на СГКК – гр. Бургас, находяща се в гр. С., ул. „К. П. В.“ № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 61 кв. м. и гараж с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, община Созопол, област Бургаска, находящ се в гр. С., ул. „К. П. В.“ № *, разположен в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 20 кв. и м. и предназначение: хангар, депо, гараж. В допълнителна молба ищецът посочва, че придобивното основание на процесната триетажна сграда е наследство. След смъртта на съпругата му, Х. Н., бивш жител на гр. Созопол и майка на ответната страна и след извършената през 2009г. доброволна делба, страните по делото са придобили ¾ идеални части от правото на собственост за ищеца и ¼ идеална част от правото на собственост за ответната страна от процесните недвижими имоти.

Ответната страна А.Н. представя писмен отговор, в който изразява становище за допустимост и основателност на иска. Към отговора е представен договор за доброволна делба на недвижим имот, правото на надстрояване и разпределение правото на ползване от 2

27.04.2007г., сключен между Н. С. Н. и А.Н. Н., с който страните се съгласяват Н. да получи първия и третия етаж от спорния имот, а Н. втория етаж. С този договор страните поделят помежду си правото на надстрояване на процесния имот и си разпределят правото на ползване на тавана – северната част за Н., а южната част за Н.. Договорът е сключен в писмена форма без нотариално удостоверяване на подписите, поради което ответната страна твърди, че той има характера на предварителен такъв.

В първото по делото съдебно заседание ответната страна прави възражение за придобиване на втория етаж от сградата по давност. Н. твърди, че владее имота от 27.04.2007г. (датата на договора за делба) до момента на предявяване на иска и изразява становище за неоснователност на иска за делба на сградата. Иска от съда да допусне до делба само гаража.

В хода на първоинстанционното производство е приет нотариален акт № */19.05.1982г. на нотариус при БРС, от който се установява, че С. Н. К. дарява на синовете си Н. С. Н. и З. С. Н. собствения си недвижим имот, представляващ празно дворно място от 300 кв.м., съставляващо парцел ХІV-590 в кв. 59 по плана на гр. Созопол срещу задължението им да осигурят за ползване на него и съпругата му до края на живота им две стаи от бъдещата сграда, която ще построят в имота.

Представено е удостоверение за наследници № */18.06.2003г., от което е видно, че Х.

Б. Н. е починала на 25.05.2003г. и е оставила за наследници Н. С. Н., неин съпруг и А.Н. Н., нейна дъщеря.

Представен е нотариален акт № */16.04.2004г. на нотариус с район на действие Районен съд – Бургас, от който е видно, че Н. е продал на непълнолетната си дъщеря А.Н. ½ ид.ч. от празно дворно място (без постройките), находящо се в гр. Созопол, цялото с площ от 300 кв.м., съставляващо парцел І-589 в кв. 47 по плана на гр. Созопол, който е бивш парцел ХІV-590 в бивш кв. 59 по стар план на гр. Созопол.

По делото е представен и договор за доброволна делба на сгради от 28.12.2009г. с нотариална заверка на подписите, с който в общ дял на З. С. Н. и М. Д. Н. в режим на съпружеска имуществена общност е поставен недвижим имот с идентификатор ***, а в общ дял на Н. С. Н. и А.Н. Н. е поставен недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, с предназначение на сградата – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. и брой етажи – 3, както и недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, с адрес на имота – гр. С. ул. „К. П. В.“ № * с предназначение на сградата – друг вид сграда, застроена площ от 20 кв.м. брой етажи – 1.

Ищецът оспорва договора за делба от 27.04.2007г. и твърди, че същият не е подписан от него. В резултат на оспорването са изслушани обясненията на Н., който твърди, че подписът под договора не е негов и оспорва факта, че вторият етаж от процесната сграда е бил във владение на дъщеря му от 27.04.2007г. до датата на завеждане на исковата молба.

Приета е съдебно-графологична експертиза, която заключава, че подписът в договора за 3 делба от 27.04.2007г. е положен от Н.Н..

По делото е извършена и приета без оспорване съдебно-техническа експертиза, която заключава, че трите етажа в сградата, предмет на делбата представляват самостоятелни обекти и са отразени в кадастъра с идентификационни № ***, №

*** и № ***. Прието е и допълнително заключение, според което за застрояването на имота с идентификатор *** е одобрена проектна докуметация на 17.05.1982г. За сградата, предмет на делбата , е издадена виза за проектиране № 795/26.09.2000г. на пристройка и надстройка за жилищна сграда.

По делото са събрани показанията на свидетелите Й. Г. – син на втората съпруга на ищеца и С. М. – съпруг на сестрата на майката на А.Н.. Според първия свидетел, на първия етаж от сградата живее майката на ищеца, на втория етаж живее А.Н. от 2015г., а на третия етаж живее той от 2008г., заедно с майка си и с ищеца. Свидетелят твърди, че преди 2015г. цялата сграда се е ползвала от Н.. След това, А. извършила ремонт на обитавания етаж, с който ищецът не бил съгласен. Свидетелят и ищеца са изградили гараж, който се ползва за складово помещение.

Според свидетеля М. процесната сграда е построена след месец май 1980г. на един етаж. През 1982г. са построени още два етажа. Свидетелят твърди, че знае за устната уговорка между бащата и дъщеря му, последната да ползва втория етаж. Той посочва, че на първия етаж живее майката на ищеца, а третият и таванският етаж се ползват от него.

Свидетелят заявява, че А.Н. е живяла в чужбина като се е връщала през летния сезон, но повече от 10 години живее трайно в България.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът формира следните правни изводи: Искът за делба е основателен при квоти ¾ за ищеца и ¼ за ответницата, формирани на основание наследство. Съсобствеността върху сградата, предмет на делбата, при посочените квоти е възникнала през 2009г., когато е извършена делба между страните в процеса и третите лица З. С. Н. и М. Д. Н. на двете сгради в поземления имот (процесната сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***).

Процесната сграда е изградена в режим на съпружеска имуществена общност и след смъртта на общия наследодател Х. Б. Н. – съпруга на ищеца и майка на ответницата се разпределя в посочените квоти на основание чл.9, ал.1 от Закона за наследството.

Районният съд разглежда и отхвърля възражението на ответната страна за придобиване по давност на втория етаж от сградата със следните мотиви: Съсобствеността върху сградата е възникнала през 2009г., когато е извършена делба с другите съсобственици З. и М. Н.. Твърдението на Н., че владее имота като свой собствен от 2007г. не е доказано.

Тя не е манифестирала намерението си да свои етажа към другите съсобственици и към третите лица, не е поделила имота с договора от 27.04.2007г., тъй като същият не е сключен в предписаната от закона форма – с нотариално удостоверяване на подписите. Няма данни, този договор да е обявен за окончателен, поради което съдът го възприема като такъв за разпределяне на ползването. Съдът приема, че ответницата не е установила упражняването на фактическа върху втория етаж от делбената сграда изключително за себе си на основание, изключващо фактическата власт на останалите съсобственици. Напротив, страните са постигнали договорка за разпределение на ползването на сградата по етажи, която сама по себе си изключва придобиването по давност.

4

Решението е обжалвано пред Окръжен съд – Бургас от ответната страна А.Н.. С решение № II-100/24.01.2020г., постановено по в. гр. д. № 1215/2019г., Окръжен съд – Бургас потвърждава първоинстанционното решение. Въззивната инстанция приема, че възражението за придобивна давност не трябва да се разглежда, тъй като е направено в първото съдебно заседание, а не с отговора на исковата молба. Това решение е обжалвано и допуснато до касация по въпроса „До кога най-късно ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането й по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение“ – в срока по чл.131 от ГПК с отговора на исковата молба или в срока по чл.342 от ГГПК до първото по делото съдебно заседание. С решение № 2/19.07.2021г., постановено по гр. дело № 1856/2020г. ВКС отменя решението на въззивната инстанция и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас от етапа на устните прения. За да постанови това решение, ВКС приема, че окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е отказал да разгледа възражението на А.Н. за придобит по давност самостоятелен обект в сграда поради преклузия. По въпроса, за който е допуснато касационното обжалване, ВКС приема, че преклузията в делбения процес настъпва в един по – късен момент, а именно първото по делото съдебно заседание. Логиката на това тълкуване съдът извежда от двойното качество на всяка от страните в делбата – едновременно ищец и ответник и предмета на исковата защита – потестативното право да се иска ликвидирането по съдебен ред на една спорна съсобственост и трансформирането й в индивидуална собственост.