Решение № 511 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502963 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3580 от 14.06.2024г., постановено по гр.д.№ 8264/2023 г. по описа на СГС, ГО, 3 състав, е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати в полза на Т. В. А. сумата 8 400 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатен адвокатски хонорар/, както и сумата 85 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие незаконно повдигнато обвинение, по ДП №21-Сл/2019 ВОП Пловдив и НОХД № 73/2020г. на Военен съд Пловдив, прекратено с Постановление на ВОП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.05.2021г. до окончателното изплащане и разноски, съобразно уважената част от исковете - адв. възнаграждение в размер 7 858 лв. и д.т. 8,20 лв.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 85 000 лева до пълния му размер от 100 000 лева, като неоснователен.

С определение от 28.08.2024г. по реда на чл.248 ГПК без уважение е оставена молба вх. № 74964/01.07.2024 г. подадена от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за изменение на Решение № 3850 от 14.06.2024 г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец Т. В. А. оспорва решението в неговата отхвърлителна част 1 за неимуществени вреди, за разликата над присъдената сума от 85 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. неимуществени вреди. Посочва, че определеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е многократно занижен, тъй като съдът не е отдал дължимата значимост на факта, че ищцата е обвинена в престъпление в област, в която е професионалната й реализация. Тя е била обвинена в причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие извършено от нея бездействие по служба т.е за небрежно отношение към нейните служебни задължения. Така формулираното обвинение е изключително увреждащо професионалното й достойнство и авторитет, тъй като тя е работила при завишени изисквания за законност и своевременност на предприеманите от нея действия по ръководство и контрол. Изтъква факта, че СГС не е коментирал и съответствието на определената й в хода на наказателното производство мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. с характера и естеството на повдигнатото обвинение. Мярка „парична гаранция“ и то в значителен за един държавен служител размер от 5000 лева, приложена по обвинение за непредпазливо престъпление е прекомерна. Към момента на определянето на тази мярка вече е била безработна, като размерът на приложената гаранция е бил затруднителен за нея. Противно на разпоредбата на чл.61, ал.2 НПК липсата на доходи за ищцата не е взета предвид от органите на досъдебното производство при определяне на гаранцията. Т. А. е следвало да депозира гаранцията в определен срок, под угрозата да бъде взета друга по-тежка мярка за неотклонение, която вече е задържане. Следователно, в рамките на повдигнатото обвинение мярката „парична гаранция“ се оказва прекомерна и несъответна на тежестта на престъплението и личността на ищцата, при което процесуалната принуда спрямо нея е надхвърляла необходимото за осъществяване на правосъдието. След съставяне на постановлението за привличането й като обвиняема на 15.07.2019г. тя се е намирала на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“. Както е видно от документите, приложени от № 1.1. до 1.21 към молба-становище от 22.02.2022г., следователят по делото е провел цяло разследване относно причините, поради които тя е попаднала в болничното заведение, дали лекарят, който я е приел е бил на работа съобразно работния график, каква е диагнозата, какви са издадените медицински документи. Под т.1.10 е приложена справка от 23.07.2019, съставена от военния следовател, в която е отразено дори емоционалното състояние на ищцата по време на проведения разговор с него- „беше разстроена, гласът й трепереше“. При следващото попадане на ищцата за лечение в болница „Лозенец“ отново е проведено разследване за имената на лекуващите лекари, диагнозата, дали постъпването е планирано или по спешност. Цялостната дейност на следовател А. е била насочена да уличи ищцата в евентуален опит да се отклони от наказателно преследване, независимо, че тя е държала постоянен контакт с разследващия и своевременно е изпращала болнични листове и медицинска документация. Начинът на провеждане на тези действия отново надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието и съставлява допълнителен психоемоционален стрес за нея.

Отделно от горното твърди, че съдът не е отчел, че първопричината за медийната гласност, която е дадена на делото, са официални съобщения на Прокуратурата на РБ, публикувани на официалната им интернет- страница. Така предоставената от ответника на 2 обществото и медиите информация не отговаря на стандартите на Директива 2016 (343) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Директивата допуска възможност да се разпространява публично информация относно наказателните производства в две изключения - за идентифицирането на предполагаемия извършител, или в случаите, когато се предоставя информация на гражданите от съображения за безопасност - за да се избегне екологично замърсяване, да се предотврати нарушаване на обществения ред и др. На следващо място твърди, че размерът на обезщетението за претърпени вреди се очаква да е съответен на определяното в аналогични случаи обезщетение за лицата, чиято професионална дейност налага високи критерии за законност и професионализъм. Това е така, тъй като публичното унизяване на такива лица е в по-висока степен увреждащо. С оглед на високото по тежест и интензитет негативно отражение на незаконното обвинение върху цялостния личен и професионален живот на ищцата, в нейния случай обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в предявения с иска размер. Моли за увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици.

Жалбоподателят-ответник ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърли изцяло претенцията за неимуществени вреди или да намали размера. Изтъква факта, че анализът на ангажираните от страна на ищцата доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения размер от 85 000 лв., неимуществени вреди. Същият е прекомерно завишен, несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, на социалноикономическата ситуация в страната и значително надвишава присъдени по аналогични казуси с влезли в сила съдебни решения размери на обезщетения. По делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищцата по причина на обвинението. Наказателната репресия спрямо нея е продължила 2 /две/ години. По делото не е представена писмена медицинска документация, която да потвърди изводите на първоинстанционния съд за влошено здравословно състояние. Съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания на близки на ищцата по отношение на преживените емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно производство. Не е доказано твърдяното уронване на престижа и личното достойнството, злепоставяне сред обществеността, накърняване на професионалната репутацията, които да са в пряк резултат от процесното обвинение. На второ място обжалва решението и в частта досежно имуществените вреди - присъдените разноските за адвокатско възнаграждение, възникнали в хода на наказателното производство в размер на 8400 лв. тъй като липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, релевира възражение, че същият е прекомерен и не съответства на обема на реално положен адвокатски труд. Моли за намаляване размера на присъдените обезщетения респ. за отхвърляне изцяло на исковете като недоказани.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа 3 жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищцата твърди, че спрямо нея неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.122, ал.1 НК, във връзка с което е образувано ДП 21Сл/2019 по реда на чл.212, ал.2 НПК за това, че на 19.04.2019г. в качеството си на военно длъжностно лице от Министерство на отбраната е причинила по непредпазливост смъртта на М. С. М..

Образувано е наказателно производство по НОХД № 73/2020 г., ВОС Пловдив, което е прекратено на основание чл.249, ал.3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НПК за допълнително разследване.

Впоследствие делото е прекратено поради недоказаност на повдигнатото обвинение. С определение от 20.04.2021 г., влязло в сила на 13.05.2021 г., основанието за прекратяване на разследването е изменено, като вместо по чл.243, ал.1, т.2 НПК е определено на чл.243 ал.1 т.1 вр.чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК. Твърди, че в резултат на образуваното срещу нея наказателно производство, се е влошило здравословното й състояние, постъпвала в болница с различни диагнози, ограничила социалните си контакти, накърнено било доброто й име и репутация в професионални среди. Наред с това от страна на ответника е налице публично оповестяване на повдигнатото обвинение на интернет страницата на прокуратурата, вкл. прессъобщение разпространено от медиите. Претендира сумата 8400 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатен адвокатски хонорар/, и сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 13.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски.

Ответникът Прокуратура на Р.България оспорва исковете, като твърди недоказаност на твърдените неимуществени вреди - липса на доказателства за претърпени болки и страдания, унижения и стрес, депресия, безсъние и потиснатост, страх от осъдителна присъда, уронване честта и достойнството в обществото; недоказаност на причинна връзка между твърдените вреди и обвиненията; липса на пасивна легитимация досежно вредите, причинени от отразяване на обвиненията в средствата за масова информация; както и за завишен размер на претендираните неимуществени вреди. По отношение на репутационните вреди възразява, че ищцата при повдигане на обвинението е била вече пенсионерка. Счита, че наказателното производство в досъдебната му фаза е протекло в разумни срокове.

От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че жалбоподателката заемала длъжността главен директор на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ в специализираната администрация в Министерството на отбраната. Ръководената от нея дирекция имала задължението да полага необходимите грижи за освободените войскови райони /вкл. находящите се в тях сгради/ чрез регионалните отдели „Инфраструктура на отбраната“. На ул.„Ком“ в гр.Хасково бил разположен освободен войскови район, чиято тухлена ограда била компрометирана с времето и към м. декември 2018 г. била силно наклонена към улицата. Това обстоятелство било установено от началник сектор „Хасково“ 4 при отдел РИО „Пловдив“ и през м. януари 2019 г., ищцата била уведомена за необходимостта от спешно премахване на оградата, която вече представлявала реална опасност за живота и здравето на преминаващите граждани. Обвинението спрямо нея е, че въпреки създадената опасна ситуация, тя не докладвала на Министъра на отбрана с предложение да бъдат осигурени изпълнители за премахване на тухлената ограда. В резултат на бездействието й, на 19.04.2019г. около 18.30ч. оградата се срутила върху случайно преминаващ по тротоара на улицата 58-годишен мъж. Падналите отломки причинили на пострадалия черепно-мозъчна и гръдна травми, които довели до смъртта му.