Решение № 1795 от 18.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1795 гр. Пловдив, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330113389 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба „Ка-Спийд” ЕООД, ЕИК 205994243, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Южен, ул. Скопие № 37, ет. 4, ап.

3 5 против „Спешъл спедишън“ ЕООД, ЕИК 207158186, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. Димитър Греков № 56, ет. 6, ап. 24, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 372, вр. с чл. 361 ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 1994,95 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършен международен превоз на товари, възложен от ответника на ищеца, във връзка с което е издадена Фактура № 0000011924 от 21.03.2025 г., ведно със ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 23.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че страните се намират в търговски отношения, по силата на които ищецът, по възлагане на длъжника, е извършил международен превоз на товари. През м. Март 2025 г. ответникът е отправил заявка до ищеца за извършване от страна на последния на международен превоз на товари както следва:

Международен превоз с маршрут ******-***** с дата на натоварване - 19.03.2025 год., дата на разтоварване - 21.03.2025 год. Въз основа на постигнатите между страните договорености, ищецът пълно и точно е осъществил възложения превоз. След 1 реализиране на превоза е издадена и съответната фактура за него - Фактура № 0000011924 от 21.03.2025 год. на стойност 1994,95 лева, изцяло неплатена. Фактурата е надлежно получена от представител на ответника.

За събиране на дължимата сума било образувано ч. гр. д. № 2129/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, по което била издадена заповед № 1155 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.05.2025 г., срещу която в указания срок длъжникът подал Възражение по чл. 414 ГПК. След дадени указания от съда и в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящите установителни искове.

С оглед изложеното моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявените установителни искове. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В подаденото на основание чл. 414 ГПК Възражение, сочи, че по силата на Договор № ***** от 18.03.2025 г., заявителят е негов подизпълнител. Същият не е изпълнил задълженията си по договора, включително не е предоставил оригиналите на транспортните документи, включително CMR, както се изисква в договора.

Представените документи със заявлението, са само разпечатки и не отговарят на изискванията за оригиналност, договорена в чл. 3 от договора. Изпълнителят не е спазил срока за изпращане на документи - до 7 дни от датата на разтоварване. Това поражда правото на административна санкция, в размер на 58,67 лв., както е посочено в т. 2 от договора. Най-същественото нарушение, е че служител на кредитора, е осъществила директен контакт с клиент на дружеството, като се обадила от телефонен номер +**********, с искане за освобождаване на камиона, без знанието и одобрението на длъжника. Това е в противоречие с изрична договорна клауза, забраняваща контакт с контрагенти на товарен и/или разтоварен адрес. Случаят е установен чрез вътрешна комуникация и потвърждение от клиента. Нарушението представлява и противодействие на принципите на търговска конфиденциалност и нелоялна конкуренция. Наред с договора, страните са подписали и декларация за поверителност, в която е посочено, че при нарушение на конфиденциалността, страната - нарушител дължи неустойка. Изготвен е Протокол за неустойка № ********** от 20.05.2025 г., с който са начислени следните суми: 58,67 лв. административна такса за закъснение и 1936,28 лв. - неустойка за нарушение на конфиденциалност и контакт с клиент. Оспорва изцяло претендираното вземане, включително начислените лихви и адвокатски разноски, като недължими, поради следните основания: вземането е погасено чрез прихващане с дължима неустойка по договор и декларация за поверителност, установена в Протокол за неустойка № ********** от 20.05.2025 г., с което общата претендирана сума от 1994,95 лв. е изцяло компенсирана. Искането за законна лихва е неоснователно, тъй като към датата на 2 подаване на заявлението не е налице изискуемо задължение, което да е било забавено.

Не са налице доказателства за виновно неизпълнение или забавяне от страна на длъжника.

Моли искането за законна лихва и разноски да бъде отхвърлено, поради липса на правно основание и изискуемост на вземането.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2129/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в полза на ищеца, е издадена Заповед № 1155 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.05.2025 г. за сумата от 1994,95 лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 23.05.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 39,90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 220 лева. Като обстоятелства, от които произтича вземането е посочено – неизплатено вземане за осъществен международен превоз на стоки, произтичащо от фактура № 0000011924/21.03.2025 г.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта, като в предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет същите вземания.

По делото са приети като писмени доказателства: Фактура № 0000011924 от 21.03.2025 г., издадена от ищеца за сумата от 1994,95 лв. с ДДС, с посочен основание: транспортен курс с дестинация ****** - *****, с дата на товарене: 19.03.2025 г. и дата на разтоварване: 21.03.2025 г., № на камион: **********/**********, с посочен срок за плащане до дата: 20.04.2025 г.; международна товарителница ЧМР, изготвена във връзка с извършения превоз, от дата 19.03.2025 г.; Договор за транспорт № ***** от 18.03.2025 г. за извършване на международен транспорт в ЕС – Стандартен, с посочена обща сума от 1994,95 лева с ДДС; извадка от електронна кореспонденция между страните; товарителница № 1-00063060406260-0010001081111 от 10.04.2025 г. и разпечатка на информация за пратка № 63060406260.

Към възражението по чл. 414 ГПК, подадено по ч. гр. д. № 2129/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, чието продължение е настоящото гр. д. № 13389/2025 г., е приложен Протокол-неустойка № ********** от 20.05.2025 г. към Договор ********** от 18.03.2025 г. за начислена неустойка във връзка с административна такса за неспазен срок /неизпратени документи до 7 дни/ на стойност 58,67 лева и санкция за нарушение на конфиденциалност и забрана за контакт с клиента на 3 стойност 1936,28 лв., с посочена крайна сума за плащане: 1994,95 лв.; Договор за транспорт № ***** от 18.03.2025 г. и Декларация за поверителност от 18.03.2025 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В настоящия случай, доколкото се касае за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една се е присъединила към Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/, то се прилага Конвенцията.

В конкретния случай, ищецът основава претенциите си спрямо ответника, въз основа на сключен между тях договор за превоз, по силата на който и по възлагане на ответника, ищецът е извършил транспортна услуга, за което е издадена надлежна фактура.

В трайната практика на ВКС, е възприето становището, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален, консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на противно, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.

При съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на стоки, както и че ищецът е изпълнил задълженията си съобразно договореното, като е извършил транспортна услуга с направление: ****** - *****, с дата на товарене 19.03.2025 г. и дата на разтоварване – 21.03.2025 г. Този извод се подкрепя от всички, събрани по делото доказателства, които не са оспорени от страните.

Ето защо и предвид изложеното, съдът приема за доказано, че между страните по делото е сключен договор за международен превоз на стоки, по който ищецът е извършил транспортна услуга в ползва на ответника за периода от 19.03.2025 г. – 21.03.2025 г.

При това положение ответникът като заявител на осъществения от страна на ищеца превоз дължи договореното възнаграждение от 1994,95 лева с ДДС, за което е издадена фактура № 0000011924 от 21.03.2025 г., с изрично посочен срок на плащане до дата – 20.04.2025 г. В т. 3 от Договор № ***** от 18.03.2025 г., страните уговорили плащането на възнаграждението да стане по банков път 7 дни след получаване на фактура, придружаващи документи, стокови разписки и 3 броя оригинални CMR документи. Доколкото от приетите по делото товарителница № 1-000630604062600010001081111 за изпратени на 10.04.2025 г. документи на ответника и разпечатка на 4 информация за пратка № 63060406260 не може да се установи по безспорен начин, че на ответното дружество са връчени посочените по-горе документи във връзка с извършения превоз, то като дата на падежа следва да се приеме датата на която заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено в съда – 23.05.2025 г.

Предвид изложеното, съдът счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на предявения иск, поради което и същият е доказан по основание и размер.

В подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК ответникът е направил възражение, че ищецът, в качеството му на изпълнител не е спазил срока за изпращане на документи - до 7 дни от датата на разтоварване, в която връзка се поражда правото на административна санкция, в размер на 58,67 лв., както е посочено в т. 2 от договора.

Вземането на ищеца било неоснователно и доколкото последният дължи на ответника неустойка за нарушение на конфиденциалност и контакт с клиент в размер на сумата от 1936,28 лв. Изготвен бил Протокол за неустойка № ********** от 20.05.2025 г., с който са начислени следните суми: 58,67 лв. - административна такса за закъснение и 1936,28 лв. - неустойка за нарушение на конфиденциалност и контакт с клиент. Счита, че вземането е погасено чрез прихващане с дължима неустойка по договор и декларация за поверителност, установена в Протокол за неустойка № ********** от 20.05.2025 г., с което общата претендирана сума от 1994,95 лв. е изцяло компенсирана.

Действително по делото не е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, но съгласно постановеното в т. 11а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор, поради което и заявеното от ответника възражение за извършено извънсъдебно прихващане на процесната главница, следва да бъде разгледано от съда.