Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 23.11.2022, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Административно наказателно дело 171/2022
Вид
Решение № 116
Подписан
23.11.2022
В сила
14.02.2023
Състав
Анна Иванова Кайтазка

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Белоградчик, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20221310200171 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Р. Р. от с. Ц. Ш., обл. В., ул. ”М. П. ” № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 22-0242-000252/06.07.2022 г. на Началник Група в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което е санкциониран за извършено нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП , като е наказан с “глоба” в размер на 3000,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок то 12 месеца - на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП.

В жалбата се прави оплакване за не законосъобразност и неправилност на НП, отрича се неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди се, че не е приложена правилната санкционна норма към дадената квалификация на нарушението. Излага се, че с управлявания от него автомобил, жалбоподателят е извършвал маневра – завИ.е на обратно, при което поради състоянието на пътната настилка, се е стигнало до поднасянето на МПС. Иска се в жалбата отмяна на НП. В с.з. И. Р. се представлява от 1 упълномощено лице - адвокат, който подържа жалбата, в пледоарията си по същество, твърди допълнително, че има извършено нарушение, но не приписаното – а именно предприетата маневра обратен завой, която не е допустимо да се извършва в кръстовище, но не затова е потърсена отговорност от доверителя му, още – че представената по делото от АНО оправомощителна заповед на Министъра на МВР е от една година преди деянието и е възможно правомощията на актосъставителя и АНО да не са същите. Моли съда да отмени НП. Претендират се и разноски поделото – адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено, а в обратния случай – ако НП се отмени, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 17.06.2020 г., около 18.50 ч., жалбоподателят Р., управлявал свой личен л. а. м. ”Фолксваген - Голф” с рег. № ВН 6750 АМ, в гр. Д., по ул. „Г.

Д.“ / съвпадаща с Е-79 в рамките на същия град/, като се движел в посока гр.

Белоградчик, а с него имало и пътник – св. Пл. Георгиев. На кръстовище на посочената улица с път ІІІ-1102, обособено малко преди ж.п. прелез в града, Р. умишлено рязко увеличил оборотите на двигателя на автомобила, с цел превъртане на задвижващите колела на МПС, което довело до занасяне и поднасяне на същото - по надлъжната ос на пътя. Така автомобилът се завъртял в зоната на кръстовището / или бил извършен „дрифт“/, от което имало опасност от , или предизвикване на - ПТП. След завъртането на автомобила, той обърнал посоката си на движение – обратно към центъра на гр. Д.. В този момент обаче, свид. Д. Т. – мл. автоконтрольор и В. В. – автоконтрольор, и двамата при РУ-Белоградчик, като наряд се придвижвали със служебен полицейски автомобил по път ІІІ-1102 / навлизащ в гр. Д., в близост до кръстовището с ул. „Г. Д.“/. От този автомобил, наближавайки кръстовището на ок. 20 м., имайки пряка видимост към него, те забелязали поведението на жалбоподателя. Наблюдавайки „дрифт“-а, който той 2 извършил с автомобила си, както и че напускайки кръстовището се отправя обратно по ул. „Г. Д.“ решили да извършат проверка на водача. Последвали го веднага по улицата – „Г.Д.“, и му подали сигнал – светлинен и звуков, да спре своето МПС. Р. след няколко метра спрял. След изискани документи, свид. Т. и В. установили самоличността на водача на спрялото МПС, както и че до него, като пътник имало и друго лице, но на него не извършили проверка. Полицейските служители осъществили проверка – с технич. средства за наличие на алкохол и наркотични вещества в дъха на водача Р., но тестовете били отрицателни.

Предвид поведението на И. Р., като водач на МПС, на кръстовището на ул. „Г. Димитров“ и път ІІІ-1102 в гр. Д., свид. Т. му съставил АУАН с. GA № 582219 /номер по кочан/, в присъствието на свидетел - очевидец – колегата си В. В., за нарушение по чл.104 Б т.2 ЗДвП – поради това, че не използвал обществените пътища в страната по тяхното предназначение - за превоз на пътници и товари.

Нарушителят подписал съставения му акт и приел копие от него, като не направил възражения тогава. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 22-0242-000252/06.07.2022 г. на Началник Група в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на наказателното постановление.

При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят И. Р. да е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 104"Б" т. 2 от ЗДвП, а именно - на 17.06.2022 г., около 18.50 ч., в гр. Димово, на кръстовището на ул. “Г. Димитров“ и път ІІІ-1102, движейки се към гр.

Белоградчик, при управление на л. а. "Фолксваген Голф“ с рег. № ВН 67 50 АМ, е използвал пътя за други цели, освен по предназначението му за превоз 3 на пътници и товари, а именно – извършил демонстративна маневра "дрифт", чрез завъртане на автомобила в кръг на пътното платно /увеличавайки оборотите на двигателя, което предизвикало превъртане на задвижващите колела на МПС, занасяне и поднасяне на автомобила по надлъжната ос на пътя/, от което е било възможно предизвикване на ПТП.

Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.

В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН, като и актосъставителят и свидетелят по акта – очевидци на случая на самото извършване на нарушението, с показанията си подкрепиха категорично всички обстоятелства, касаещи състава на същото - по чл. 104"Б" т. 2 от ЗДвП. Двамата свидетели – на практика очевидци, както се посочи и по-горе /наблюдавали непосредствено /, и свидетелстващи за тези наблюдавани факти, сочат, че мястото на което, и разстоянието от което са наблюдавали поведението на Р., им дали достатъчно възможност да забележат кой, с какво МПС, какви действия извършва. И двамата описаха подробно и последователно действията на водача на автомобила и поведението на самото МПС – без водача да спира автомобила, първо са спрели да се движат /блокирали/ задните колелета на същия, увеличена е скоростта на движение – оборотите, от което колелетата на МПС са превъртели, то се е занесло и после обърнало посоката си на движение. При така стеклите се обстоятелства, за свидетелите единствения извод е бил, че нарочно, умишлено, водачът е извършил увеличаването на оборотите, дърпането на ръчната спирачка и смяната на посоката на движение. Съдът възприема изцяло за основателни тези изводи на свидетелите. Независимо от състоянието на пътната настилка – твърдяно от представителя на жалбоподателя и видно от снимковия материал, представен от последния на съда – наличен прах от принципно преминаващи тежкотоварни МПС във връзка с извършван в близост ремонт. Свидетелите Т. и В. описват по абсолютно идентичен начин извършваните действия от водача на л. а. „Фолксваген Голф“, поведението като следствие на самия автомобил, и че това създава опасност от настъпване на ПТП, още повече, че се е случило и в кръстовище. ПТП не е предизвикано, поради това, че други автомобили /или пешеходци / не са преминавали от там в момента, но не 4 оправдава по никакъв начин поведението на водача на неправилно управлявания автомобил и е достатъчно предположението, че такова може да се причини. Така описаните действия с МПС „Фолксваген Голф“, в района на кръстовището, преди ж. п. прелез, които като негов водач Р . е извършил, безспорно не са такива по превоз на хора и товари .

Предвид изложеното до тук, съдът няма и причина да не дава вяра на показанията на свидетелите Д. Т. и В. В.. Думите им, съдът приема за истинни и отразяващи действителната обстановка по казуса.

Показанията на свид. Пл. Г., съдът кредитира частично, приемайки, че той има интерес да не съобщава всички значими обстоятелства по казуса пред съда. Респ. той е пристрастен и не съвсем обективен, поради отношенията си с жалбоподателя Р.. Съдът приема за истина, че Г. е бил заедно с И. Р. в автомобила на последния, когато е извършено нарушението, но не и думите му за „нормална“ маневра обръщане посоката на движение на МПС, без вдигане на ръчна спирачка и осъществяване на „дрифт“. Нормално е, като пътник в колата с Р., Г. да иска да оневини своя познат, но в тази им част показанията на свидетеля Пл. Г. противоречат изцяло на тези на свид. Т. и В., вкл. и за пътната обстановка – че по пътя е имало камиони, които те са изчакали да преминат, след което Р. е обърнал колата.

Показанията на свид. К.съдът кредитира. Но те не допринасят за оборване на приетата от съда вече фактическа обстановка. Този свидетел разказа пред съда за уговорка на нея и жалбоподателя за общо пътуване до гр.

Белоградчик, на 17.06.22г., което в крайна сметка не се е осъществило.

Свидетелката заяви, че се е обадила на Р. и той е дошъл с автомобила си в този ден, но преди обяд, откъм гр. Б., а тя го е чакала пред хотел в гр. Д., в близост и с видимост към ж. п. прелеза в града, в посока Б.. Нарушението, което е описано в АУАН и НП и се разглежда от съда е извършено в същият ден, но много по-късно – в късния следобед, и очевидно показанията на св. К. нямат отношение към него. Тя разказа пред съда за друг случай, по-ранен, и съдът няма причина да не го приеме за действителен. Но както се посочи, той е различен от сега обсъждания, в подкрепа на което са и думите на К., че когато Р. и друго лице, пътник в колата, дошли да я вземат, не е имало наоколо полицаи, не е видяла да проверяват Р. и да му съставят АУАН. Това, че Р. й е съобщил – да е спиран от полиция, също не е невъзможно да е 5 истина, в същият ден, по -рано – но не и проверката около 18.50 ч., в последствие която е отпочнатото админ. нак. производство за нарушение по ЗДвП, предмет на делото.

Съдът не намира за основателно и възражението, относно липса на доказателства за компетентност у АНО и актосъставителя. След негово / на съда/ изискване на доказателства за правомощията на същите, му бяха представени такива – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, очевидно действаща и към момента на деянието. Персоналната смяна на лицето, издало документа – Министъра на вътрешните работи, като ръководен орган, не води до машинална отмяна на издадените от него разпореждания от всякакъв вид /в общия смисъл на израза/, т.е. не отпада действието на процесната Заповед, ако няма изричен акт за отмяната/изменението й. Няма никъде въведени и изисквания за старшинство на длъжностните лица, съставящи АУАН при изготвяне на този вид документи – по повод възражението за длъжностите „мл. автоконтрольор“ и „автоконтрольор“ на свид. Т. и В. – кой от тях е следвало да бъде актосъставител и кой свидетел по акта, предмет на делото.

Така по делото се установи безспорно и категорично, чрез допустимите от закона доказателства, че жалб. Р. е извършил административното нарушение по чл. 104 Б т. 2 от ЗДвП , като няма допуснати съществени нарушения водещи до нарушаване правото му на защита в хода на админ. нак. производство, правилна е квалификацията на деянието, наказанията са правилно определени – вид, размер, вкл. срок, са в съответствие със закона.

Чл. 175 А ал. 1 предл.3 ЗДвП предвижда санкции : "глоба" от 3 000,00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушението по чл. 104 б т. 2 от ЗДвП, т.е. законова възможност да бъдат коригирани няма.