Решение № 1124 от 16.08.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1644/2022
- Вид
- Решение № 1124
- Подписан
- 16.08.2022
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 105 ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 1124 гр. Варна, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110201644 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „ЕТЕЛ ТРАНС“ЕООД с управител и представляващ С.Д.А. чрез адв. А.А. при ВАК против НП № 23-0001362/09.09.2021 г. на Директора на РД“АА“ Варна, с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвПр на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на чл. 34 т.2 пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. от ЗАвПр.
С депозираната жалба се оспорва фактическата обстановка, визирана в обжалваното НП. Твърди се, че от доказателствата по делото липсва информация, че предмет на проверката, в хода на която е констатирано нарушението, е била дейността на управителните органи на дружеството в т.ч. във връзка с осъществяването на необходимия контрол върху дейността на водачите. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В постъпило по делото придружително писмо, изходящо от Директора на РД“АА“ – Варна, се излага становище, че депозираната жалба е неоснователна, а визираните в нея твърдения са неправилни и необосновани. Излага се становище, че НП е правилно и законосъобразно като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като административно-наказателното производство се е развило при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че вмененото на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на същия да разбере какво е 1 обвинението срещу него и да организира защитата си. Навеждат се доводи за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение като се иска в случай, че бъде уважена жалбата да се присъди такова в минимален размер. С оглед изхода на делото се иска на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на въззиваемата страна възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява от адв.
А., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – св. Б.И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
В хода на извършена комплексна проверка на дружеството-жалбоподател „Етел Транс“ЕООД, притежаващо Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници с № 13284, издадено на 19.10.2020 г. свид. Б.И. – ст.инспектор при РД“АА“ – Варна, установил, че в пътна книжка серия „ВТ“ с № 81, на един от водачите, а именно – лицето М.Н., заверена на 05.01.2021 г. , а именно в пътен лист към нея № 00040 от 17.03.2021 г. не са попълнени следните позиции:
„приключил пътния лист на дата – подпис на водача“, както и позицията „приел и проверил пътен лист на дата – име, фамилия и подпис“ . При така установените факти било констатирано, че дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач, не е упражнило контрол върху редовното попълване на пътната книжка , поради което на същото е съставен АУАН СерияА-2021№ 294686/12.10.2021 г. за нарушение на чл. 34 т.2 пр.1 от Наредба № 34 от 06.2.1999 г. на МТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвПр е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ н размер на 200 /двеста/ лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на актосъставителя, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Установената по делото фактическа обстановка обстановка не се оспорва и от въззивника.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание 2 прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 23-0001362/09.09.2021 г. е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът счита, че описаните в НП нарушения са индивидуализирани в необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както в съдържанието на АУАН, така и на НП.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи следното: от правна страна
Съгласно посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл. 34 т. 2 предл. І- во от Наредба № 34/ 06. 12. 1999г. за таксиметров превоз на пътници, превозвачът е длъжен да осъществява контрол върху правилното и редовно попълване на пътната книжка. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че на пътен лист № 0040 от 17.03.2021 г. не са попълнени следните позиции:
„приключил пътния лист на дата – подпис на водача“, както и позицията „приел и проверил пътен лист на дата – име, фамилия и подпис“. Доколкото съдържанието на пътните листове следва да отговаря на образеца на пътен лист по Приложение № 12 към чл. 31 ал. 1 т. 5 от Наредба № 34/ 06. 12. 1999г., то липсата на посочените реквизити, сочат че превозвачът и настоящи касатор не е осъществил предвидения в чл. 34 т. 2 предл. І- во от Наредба № 34/ 06. 12. 1999г. контрол върху правилното и редовно попълване на пътната книжка. Деянието е извършено на посочената в АУАН и НП дата 17.03.2021 г., на която е извършено приемането на пътния лист.
Съдът оцени като неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника срещу обосноваността на НП. Липсата на съответния реквизит в процесния пътен лист е показателна за липсата на осъществен дължим контрол от превозвача относно редовността в попълването на същия. Нещо повече, от приобщената по делото пътна книжка е видно, че в същата се констатират липси на реквизити и в други пътни листи, което е доказателство за липсата на качествено осъществяван контрол при попълването на пътните листи, съгласно изискванията на закона.
Правилно АНО е определил нормата, която предвижда налагането на имуществена санкция на превозвача за неизпълнение на чл. 34 т. 2 предл. І- во от Наредба № 34/ 06. 12. 1999г.- чл. 105 ал. 1 от ЗАвтП и е наложил на дружеството3 жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева. Санкцията не може да бъде намалена, доколкото размерът й е законовоопределен в санкционната разпоредба.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изходът на делото, съдът намира, че е неоснователно искането на въззивника за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид, че административно-наказващият орган не е защитаван от процесуален представител в хода на съдебното производство, съдът намери за неоснователно искането да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001362/09.09.2021 г. на Директора на РД“АА“ Варна, с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвПр на „ЕТЕЛ ТРАНС“ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на чл. 34 т.2 пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника полза на адвокатско възнаграждение. за присъждане в негова
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4