Решение № 212 от 25.09.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. *, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20261600500110 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Д.К. от гр. *, чрез адв. Ю. Р., САК, срещу Решение № 645/05.12.2025год., по гр.д. № 992/2025 год. по описа на РС *.

С посоченото Решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от жалбоподателката срещу П. К. от гр. *, искове с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, за пълна трансформация в лично имущество на имот УПИ * /*/, планоснимачен №* /*/ в кв.* /*/по регулацията на с. *, общ. *, одобрен със Заповед № 226 от 08.12.1989г., с площ 800 /осемстотин/ кв.м., ведно с построените две масивни жилищни сгради, паянтови стопански постройки и други подбрения, придобит с нотариален акт №*, том *, рег. №* дело №* от 2006 г. и на Недвижим имот – СГРАДА с идентификатор *, по кадастралните регистри на град *, община *, област *, с адрес на сградата в гр. *, ул. "*“ №*, със застроена площ от 77 кв.м., на 2 етажа, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда, състояща се от ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ- гараж, стълбище, мазе, склад за гориво и котелно помещение; ПЪРВИ ЕТАЖ - антре и стълбище, тоалетна, кухненски бокс, трапезария и дневен кът с тераса; ВТОРИ ЕТАЖ предверие и стълбище, баня и тоалетна, лоджия, три спални и лоджия към едната от тях; ПОДПОДКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, която сграда е построена в имот планоснимачен №* парцел * от квартал * по действащия план на град * към 1995 г., целият от 2 288 кв.м. и представляващ Поземлен имот с идентификатор №*, придобит с нотариален акт №*, том *, рег.№* дело №* от 2020 г. вписан в Служба по вписванията на град * под Акт №*, том*, дело №*, вх. рег. №* от 21.12.2020 г.

1

Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че пълномощникът на ищцата е бил лишен от възможност да участва в процеса пред първата инстанция и да ангажира доказателства, тъй като не му е бил предоставен поисканият достъп до делото през ЕПЕП, като така и не разбрал за единственото открито съдебно заседание, проведено на 05.11.23025 год. Отделно решението е немотивирано.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на акт по същество на спора, с който предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия П.

К. чрез пълном., адв. А. Х., САК като представител на Адв. д-во „М. и с“.

Въззиваемият поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, законосъобразно и при правилен анализ на доказателствата по делото. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговарят на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.

Страните не се явяват в откритото съдебно заседание. Писмено становище и списък по чл. 80 ГПК са представени от въззиваемата страна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д.К. срещу П. К. искове по чл. 23, ал. 1 СК – за пълна трансформация в лично имущество на два недвижими имота, придобити по време на брака им.

Твърденията са, че страните са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 06.02.2000 год. и прекратен с Решение от 15.04.2024 год. по гр.д. № 2121/2023 год. на МРС.

Първият имот – дворно място от 800 кв.м. в с. *, обл. *, заедно с построените в него две масивни жилищни сгради, паянтови постройки и други подобрения, придобито по силата на Нотариален акт №*, т. XI, рег. №*, д.

№*/04.08.2008 год. на нот. Б. П., рег. №* в РНК, р-н МРС бил закупен от ищцата чрез пълномощника И.И., неин баща, за сумата от 2340 лева, платени в брой. Средствата, с които била заплатена цената на имота били лични средства на пълномощника и той го бил закупил за дъщеря си (без да е заявено изрично се индицира дарствено намерение).

Вторият имот – еднофамилна жилищна сграда на 2 етажа със застроена площ 77 кв.м., находяща се в гр. *, придобита за сумата от 120 000 лева чрез сделка, обективирана в Нотариален акт №*, т. *, рег. №*, д. №*/21.12.2020 год. на нот. В. Т., рег. №* в РНК, р-н МРС. Сумата била заплатена изцяло от ищцата, с лични средства, от собствената й банкова сметка. Средствата били придобити от търговската й дейност в А., реализирана чрез търговско дружество, чиито едноличен собственик на капитала е тя.

2

Твърди се също, че през време на брака единствено ищцата е издържала семейството, поемала е всички разходи на домакинството, грижела се е и за детето им, род. 17.02.2007 год. Ответникът нямал доходи и нямал принос за закупуването на процесните два имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е оспорил исковете като неоснователни, като на свой ред е възразил, че напротив, имотът в с. * е закупен със средства, реализирани от съвместната търговска дейност на съпрузите в А., където действително ищцата имала регистрирана фирма, но заедно със съпруга си (ответникът) и търговската дейност била осъществявана от двамата. По отношение на имота в гр. * твърди, че този имот, както и средствата за закупуването му – 120 000 лева са били СИО, тъй като са П.учени съвместната им търговска дейност в А. и от продажбата малко преди сделката на два търговски обекта в гр. *, а не са били лична собственост на ищцата.

С определение № 1134/08.08.2025 год. МРС е насрочил делото в открито съдебно заседание за 05.11.2025 год., съобщил е проекта си за доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че предявените искове са по чл. 23, ал. 1 СК и в тежест на ищцата е при пълно и главно доказване следва да установи размера и личния характер на изцяло вложените средства. С така приетата правна квалификация и разпределение на доказателствената тежест страните са се съгласили.

С обжалваното решение МРС е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищцата не е доказала твърдението си, че процесните имоти са придобити с изцяло лични средства.

При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното решение и на въззивната жалба, при проверката си по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а жалбата срещу него разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск е с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК във вр. с чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде прието за установено, че ищцата е единствен собственик на процесните недвижими имоти, придобити по време на брака с ответника, поради трансформация /преобразуване/ на лични средства.

Между страните не е спорно, че за периода 06.02.2000 – 15.04.2024 год. са били съпрузи. Бракът е прекратен с Решение № 183/15.04.2024 год. по гр.д.

№ 2121/2023 год. на РС *. По време на брака са придобили недвижими имоти, включително двата процесни.

Спорно е дали те са лични на ищцата, придобити с изключително нейни средства или са придобити в режим на СИО.

В подкрепа на претенцията си ищцата не е ангажирала доказателства.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за допуснати от РС * съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото й да участва в процеса и лишили я от възможност да ангажира доказателства.

Призовката за първото открито съдебно заседание е редовно връчена на 3 ищцата чрез нейния пълномощник, тя не се е явила в първото открито съдебно заседание, не е ангажирала допуснатите й доказателства и не е изпълнила указанията за уточняване задачите на поисканата съдебно-счетоводна експертиза.

От своя страна ответникът е представил и са приети по делото неоспорени, писмени доказателства, установяващи твърденията му за съвместен принос както в търговската дейност, осъществявана в А. от фирмата на ищцата, така и за произхода на средствата, с които са закупени двата процесни имота. Ангажирал е и гласни доказателства.

От тях се установява, че първият от двата процесни имота, имот УПИ * /*/, планоснимачен №* /*/ в кв.* /*/по регулацията на с. *, общ. *, одобрен със Заповед № 226 от 08.12.1989г., с площ 800 /осемстотин/ кв.м., ведно с построените две масивни жилищни сгради, паянтови стопански постройки и други подобрения, придобит с нотариален акт №*, том *, рег. №* дело №*/04.08.2006 год. е закупен от ищцата чрез пълномощника й А.И., неин баща. Не са ангажирани други доказателства за произхода на средствата за закупуването на имота освен представените от ответника – че на 29.03.2006 год. е учредено дружество с ограничена отговорност D - L L с фирмен №* по търговския регистър на К., У., което към 01.09.2008 год. е имало двама служители – директор ищцата Д. К. и секретар ответникът П. К.. Дружеството е било със сто дяла, разпределени по равно за всеки от двамата, тогава съпрузи. От показанията на свид. К.К. се установява, че средствата за закупуване на този имот ответникът чрез семейството на свидетелката обменил 1000 британски паунда и дал на бащата на ищцата за заплащането на имота.

По отношение на втория имот твърдението в исковата молба, че Недвижим имот – СГРАДА с идентификатор *, по кадастралните регистри на град *, община *, област *, с адрес на сградата в гр. *, ул. "*“ №*, със застроена площ от 77 кв.м., на 2 етажа, с предназначение - еднофамилна жилищна сграда, състояща се от ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ- гараж, стълбище, мазе, склад за гориво и котелно помещение; ПЪРВИ ЕТАЖ - антре и стълбище, тоалетна, кухненски бокс, трапезария и дневен кът с тераса; ВТОРИ ЕТАЖ предверие и стълбище, баня и тоалетна, лоджия, три спални и лоджия към едната от тях; ПОДПОДКРИВНО ПРОСТРАНСТВО, която сграда е построена в имот планоснимачен №* парцел * от квартал * по действащия план на град * към 1995 г., целият от 2 288 кв.м. и представляващ Поземлен имот с идентификатор №*, придобит с нотариален акт №*, том *, рег.№* дело №* от 2020 г. вписан в Служба по вписванията на град * под Акт №*, том*, дело №*, вх. рег. №* от 21.12.2020 год. е закупен с лични средства на ищцата е недоказано. От своя страна ответникът е ангажирал доказателства, че непосредствено преди закупуването на този имот съпрузите са продали два търговски обекта на ул. * в гр. *. Ангажирал е и доказателства, че към датата на сделката, търговското дружество, чрез което ищцата е упражнявала дейност в А. е собственост на двамата съпрузи (вече в съотношение 60% за нея и 40% за него).

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от СК, вещните права, които са 4 придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Съвместният принос се предП.ага до доказване на противното. В разпоредбата на чл. 22 от СК е посочено, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Освен вещните права по чл. 22 СК, индивидуално притежание на съпрузите са и други имуществени права: както придобитите преди сключването на брака права, различни от вещните, така и придобитите по време на брака вземания с различен произход (възнагражденията и обезщетенията по трудови и служебни правоотношения, членствени права, авторски възнаграждения и др.)

Трансформацията по чл. 23 СК също изключва възникването на СИО, но не по причини, свързани с личността и поведението на другия съпруг /липса на принос/, а поради законодателното решение в областта на семейното право да бъде регламентиран частен случай на общата забрана на неоснователното обогатяване и за да се избегне превръщането на брака в своеобразен придобивен способ за другия съпруг.

Уредената в чл. 23 СК трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за възникване на лично притежание, наред с посочените в чл. 22 СК. Новопридобитото става лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й.