Решение № 222 от 08.05.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Кърджали, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140101644 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на Б. Я. У., ЕГН **********, с адрес: ******* действащ при предявяването на иска чрез своя баща и законен представител Я. Б. У., ЕГН **********, чрез адв. Б., против О. К., Буслстат *******, с адрес: *******, представлявана от кмета Е.

М., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 22.08.2023 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 22.08.2023. в гр. К..

В исковата молба се твърди, че ищецът е ухапан от безстопанствено куче, като увреждането на здравето се изразява в разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата на седалището, като ухапването причинило силен уплах. Иска се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и разноски.

Ответникът О. К. възразява за отхвърляне на иска, като оспорва твърдените от ищеца факти, в т.ч. ухапването да е осъществено от безстопанствено куче. Възразява по размера на обезщетеното, като твърди, че е прекомерен. Възразява, че О. К. е предприела необходимите мерки за превенция и ограничаване на популацията на бездомните кучета. Иска присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и частично основателен, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче.

1

Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа.

Личността на делинквента е без правно значение, а за да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение, изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените субекти следва да съблюдават според конкретния случай.

Установява от приетите по делото доказателства, че на 22.08.2023 г. около 16.00 часа ищецът Б. У. и още трима негови приятели били в парк „А. - С.“, като си играли в тревното пространство между „Г.“ шадраван и сградата на комплекс „П.“, като се гонили по между си. При гонитбата ищецът изневиделица бил нападнат от глутница кучета. Едното от тях се нахвърлило върху него и го ухапало по седалището. Кучето било улично. При ухапването ищецът изпитал силна болка. Впоследствие посетил Ц.*** К., където е извършен медицински преглед, при който раната е почистена и превързана. Лекарят от спешно отделение при МБАЛ „Д. А. Д.“ - гр. К. направил профилактика като поставил инжекция против тетанус. За инцидента е издадено съдебномедицинско удостоверение № *******/2023 г. В резултат от ухапването на Б. Я. У. са причинени разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата на седалището, както и силен уплах. Възстановителният период е продължил около 30 дни, като негативните емоции, свързани със страх от заразяване с болести и страх от кучета, не са преодоляни и към настоящия момент.

За да достигне до горната фактическа обстановка съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката М. В., която е баба на ищеца. Дадените от нея показания са логични и последователни, като те напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото и най-вече от медицинските документи, както и от приетата по делото СПЕ. Съдът категорично приема, че ищецът е ухапан от бездомно куче. Алогично е от житейска гледна точка, с оглед времето и мястото на инцидента, ищецът да е ухапан от куче, което да има стопанин. Ответникът не твърди и доказва ищецът да е ухапан от куче, което да има стопанин.

Съдът намира, че ответната О. носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са 2 осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В тази връзка зaдължeниятa нa oбщините, cвъpзaни c oгpaничaвaнeтo нa пoпyлaциятa нa бeздoмнитe ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe нaпaдeния, са уредени в глава пета „Бeзcтoпaнcтвeни живoтни” от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/. Cпopeд чл. 40 ЗЗЖ oбщинcĸитe cъвeти пpиeмaт пpoгpaмa зa изпълнeниe нa Haциoнaлнaтa пpoгpaмa зa oвлaдявaнe пoпyлaциятa нa бeзcтoпaнcтвeнитe ĸyчeтa нa тepитopиятa нa Р. Б., пpиeтa oт М.

С., както и плaн зa дeйcтвиe нa cъoтвeтнaтa oбщинa, ĸaтo ĸмeтoвeтe нa oбщини opгaнизиpaт изпълнeниeтo нa пpoгpaмaтa и плaнa. Cъглacнo чл. 41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт изгpaждaт пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce cтoпaниcвaт oт oбщинитe, ĸaтo зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa пpиютитe и дa нacтaнявaт бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx. Според чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa ĸaĸтo нa тepитopиятa нa пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce нaмиpaт извън тяx, ĸaтo в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo задължението на oбщинитe дa взeмaт мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни.

В случая е налице неизпълнение на горните задължения. Не се доказва предприемането на ефективни мерки от страна на ответната ******* за справяне с популацията на бездомните кучета. Обстоятелство, че броят на безстопанствените кучета е намалял с 13 % за 2023 г. в сравнение с 2022 г. не може да обоснове извод за изпълнение на посочените задължения.

Съдът намира обаче за частично основателно възражението, че размерът на неимуществените вреди е прекомерен.

Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.

3

Съдът приема, че справедливото обезщетение в случая възлиза на сумата от 7 000 лева, която е един завишен размер на обезщетение за подобен вид телесно увреждане.

Именно естеството на увреждането на здравето е водещо при формиране на изводите относно размера на обезщетението. В разглежданата хипотеза ищецът е получил разкъсноконтузна рана и охлузване на кожата на седалището, като възстановителният период продължил около 30 дни. Поначало за подобен вид телесно увреждане справедливият размер на обезщетение би бил от около пет-шест хиляди лева. Така с решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № *******5/2015 г. на ВКС, IV, г.о., за ухапване от куче, осъществено през 2012 г., при напълно идентични вреди - разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Съдът, като съобрази промяната в икономическите условия, елемент от който са и нивата на застрахователно покритие и инфлационните процеси в страната, с оглед общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, и като взе предвид, че увреждането е настъпило през на 2023 г., т.е. при значително по-високи цени на стоките и услугите в страната, в сравнение с 2012 г., намира, че сумата от около пет-шест хиляди лева би съответствала на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при липса на други обстоятелства, сочещи на по-висок размер на обезщетение. В случая такива обстоятелства са налице. Увреденото лице е дете, което по-време на инцидента е било на ******* години. Според чл. 14 от КРБ децата са под закрила на държавата и обществото.

Установява се от приетата по делото СПЕ на вещото лице Д., която съдът кредитира изцяло, че увреждането на здравето е причинило силен уплах, който все още не преодолян. Известно е, че детската психика по-лесно ранима в сравнение с психиката на възрастен. Ето защо съдът като взе предвид ниската възраст на ищеца, намира, че следва да му се присъди повисок размер на обезщетение. Същевременно обаче съдът, отчитайки обстоятелство, че здравето на ищеца е напълно възстановено, като увреждането не е довело да трайни загрозявания, не са налице усложнения при лечението и прочее, намира, че претендираният размер на обезщетение от 8 000 лева се явява прекомерен.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД О. К., Буслстат *******, представлявана от кмета Е. М., с адрес: ******* да заплати на Б. Я. У., ЕГН **********, с адрес: ******* действащ лично и със съгласието на своя баща Я. Б. У., ЕГН **********, сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 22.08.2023г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 22.08.2023 г. в гр. К., като ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Я. У., ЕГН ********** против О. К., Буслстат ******* иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 4

22.08.2023 г. в гр. К. за разликата над уважения размер от 7 000 (седем хиляди) лева до пълния предявен размер от 8 000 ( осем хиляди ) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5