Решение № 771 от 10.12.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Разград, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330101181 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.26 ЗЗД, вр. със ЗПК и ЗЗП.

Депозирана е искова молба от К. Б. В., с която е предявен иск срещу „Вива Кредит“АД /правоприемник на „Вива Кредит“ООД/ за установяване нищожността Договор за паричен заем №5888178/06.01.2023 г., сключен между страните по делото. Излага съображения за нищожност поради противоречие с императивни разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.10; чл. 10, ал.

1 , вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГЛП и ГПР. В условията на евентуалност твърди и нищожност на определени клаузи, а именно: клауза за експресно разглеждане на документите за одобрение - чл. 1, ал. 3 от процесния договор, предвиждаща допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 179.90 лв.; клаузата на чл.5, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, в размер на 119,95 лв., на основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП; клаузата за превалутиране при въвеждане на валута „евро“ на чл. 14 се сочи за неравноправна на осн. Чл. 143, ал.1, вр. С ал. 2, т. 19 и 20 ЗЗП. Твърди, че договорът за заем е сключен за сумата 500 лв., уговорено погасяване на 5 вноски, последната - на 08.06.2023г., като всяка вноска е с размер 146,28лв. Че е уговорена договорна лихва в размер на 40,32% годишен лихвен процент; ГПР - 49,48%, както и че в договора е записано задължение на длъжника - ищец по делото в 3-дневен срок да представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице и е уговорена неустойка при неизпълнение на това задължение, че по този начин общото задължение по договора за кредит нараства значително. Навежда доводи за противоречие на договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Прилага договор за паричен заем, анекс, пълномощно. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. В него сочи, че искът е 1 недопустим, т.к. исковата молба е нередовна, отделно от което счита, че ищецът няма правен интерес от търсената с исковата молба защита. Представя справка за задълженията на ищеца по кредита, съгласно която същият е погасен изцяло. Счита искът за неоснователен по основание и размер, като излага становище. Сочи, че допълнителната услуга предхожда сключването на договора за потребителски кредит и е въпрос на избор от страна на клиента, поради което същата не следва да се разглежда като такава, свързана с усвояване и управление на кредита. Твърди, че изборът на тази услуга не е било изискване на кредитора и същите не са били задължително условие за сключване на договора за кредит. Обръща внимание на разликата между „действия, свързани с усвояване и управление на кредита по см. на чл.10А, ал.2 от ЗПК и допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит по см. на чл.10А, ал.1 от ЗПК. Счита, че ответникът не е длъжен да се възползва от допълнителни услуги, че същите се предлагат за удобство на клиентите и се предоставят само по изрично тяхно искане. По отношение на претенцията за неустойка, ответника счита, че е налице неизпълнение на договорно задължение – непредоставяне на гаранция в уговорен между страните срок. Сочи, че изпълнението на това задължение би довело до значително намаляване на претърпените от дружеството вреди – пропуснати ползи и претърпени загуби, което свидетелства за обезщетителния характер на предвидената неустойка. Оспорва твърденията на ищеца за накърняване на добрите нрави с оглед размера на неустойката, като счита, че е съобразен с риска, който кредитора поема, като експерт в кредитирането. Освен изложеното, ответника изтъква и възможността на кредитоискателя да не подпише договора или да се откаже от съшия в 14 дневен срок. Сочи, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора, а не към момента на дължимост на неустойката – същата би възникнала при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок. Представя извлечение от декларирани при кандидатстване за кредит данни за имуществото на ищеца, справка за начислени суми по процесния договор, прави възражение за заплащане на адвокатско възнаграждение на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случай, че такова бъде претендирано. Моли ищецът да бъде задължен да представи своя банкова сметка и такава на процесуалния му представител. В условията на евентуалност, моли за предоставяне на възможност за допълнителни доказателствени искания и становище, в случай на допълнителна искова молба или доказателства от ищеца. Иска присъждане на направените по делото разноски.

След анализ на представените по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

На 09.01.2023 г. между „Вива Кредит” ООД /с плавоприемник „Вива Кредит“АД/ и К. Б. В. е сключен Договор за паричен заем Standart 30 №5888178 със срок на погасяване 5 месеца и размер на главницата 500 лв. при фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,48%.

Договорът е сключен по предложение от 06.01.2023г., на която дата е сключено и споразумение към договора – Анекс №1 /лист 16 от делото/.

Съгласно договор № 5888178 част от сумата в размер на 182,64 лв. ще се ползва за погасяване на задължение на ищеца към ответника по договор № 5863166/19.10.2022г. Съгласно погасителния план в чл.3, ал.1, т.4 от процесния договор, задължението ще се погасява на 5 месечни вноски, първата от които е на 08.02.2023г., а последната – 08.06.2023г. Твърди наличие на неравноправни клаузи и нищожност на договора.

2

Ответника твърди липса на правен интерес, поради погасяване на процесния договор.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, на страните е указана необходимостта от доказване на обстоятелствата, на които основават твърденията си – ищецът – противоречие на клаузи от договора с императивни правни норми, като съдът има и служебно задължение да следи за такива, доколкото се касае за потребителски кредит. Ответникът се основава на погасен дълг по процесния кредит, което следва да докаже, доколкото ищецът не признава този факт.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:

Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем Standart 30 №5888178. Същият е допустим.

Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен на 09.01.2023г., между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Представеният Анекс № 1, с оглед датата на сключване - 06.01.2023г. предхожда договора, чиито клаузи променя и в тази връзка съдът го приема за преддоговорно предложение. В темпорално отношение не е допустимо допълнително споразумение да урежда /респ. променя/ клаузи по несъществуващ в правния мир към съответния момент договор. В тази връзка, така постигнатото споразумение за премахване при определени условия на добавената такса за експресно разглеждане на кредит, разсрочена и включена в месечните вноски, не е инкорпорирана в договора и не е породила целените правни последици. Характеристиките на договора за заем са както следва: главница 500,00 лв., срок за погасяване 5 месеца, общ размер на кредита 731,40 лв., фиксиран годишен лихвен процент 40,32% и ГПР в размер на 49,48%. Договорът за кредит е сключен при общи условия, като в т.5.1 от същия е уговорено обезпечение, което следва да бъде предоставено в 3 дневен срок от получаване на заемната сума от ответника. Предложеният поръчител следва да отговаря кумулативно на определени изисквания – възраст над 21г., постоянен трудов договор, като повече от 6 месеца да е със стаж при настоящия си работодател, осигурителен доход в размер 1000 лв., с добра кредитна история за последните 5 години, и да представи документ от работодател, издаден до 3 дни от деня на представяне на документа пред кредитора. Артернативното обезпечение е банкова гаранция – в размер на общата сума за погасяване на заема. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка, чиито размер е предварително определен на 119,35 лв. и включен в погасителния план, на вноски, с което общият размер на дължимата сума става 851,35 лв.

Договор за паричен заем Standart 30 №5888178 е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК - договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се 3 съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 3 от ЗЗП). Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

В конкретния случай е предоставен заем в размер на 500 лева, който ищецът се е задължил да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва.

Същият е поел задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или банкова гаранция. Неизпълнението на това задължение е обвързано със санкция - неустойка в общ размер от 119,95 лв. Отделно в чл. 1, ал. 3 от процесния договор е предвидена и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита в размер на 179,90 лв., а според следващата алинея така определената такса се разсрочва и добавя към месечната вноска.

Ищецът въвежда твърдения за нищожност на договора в цялост, а в условията на евентуалност - и на конкретни клаузи.

Сочи, че посоченият Годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,48 %, не съответства на действителните разходи по кредита, като липсва информация за начина на формирането му. Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая с клаузите на договора, предвиждащи заплащането на експресно разглеждане на документите за одобрение се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат заобикаляне на законовите изисквания, е нищожна. Затова и законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде подробно описан начинът на формиране на ГПР, който следва да включва всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), които следва да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /50%/. Клаузата за експресно разглеждане на документите за одобрение - чл. 1, ал. 3 от процесния договор, предвижда допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 179.90 лв. На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поетите от ищеца възнаграждения за услуги за т.нар. „бързо разглеждане“ попада в обхвата на тази дефиниция, тъй като оскъпява кредита и следователно представляват част от общите разходи по него, в подкрепа на което е и включването му в погасителния план. При въвеждане параметрите на кредита в достъпен онлайн калкулатор за ГПР /calculator.bg и moitepari.bg/, а именно – главница 500 лв., 4 срок за погасяване – 5 месеца и лихва – 40,32% и двата калкулатора потвърждават данните, посочени в договора за кредит – ГПР е в размер на 48,67% при включване само на главница и договорна лихва при максимално допустим нормативно определен размер от 50 %. Всяка прибавена такса или допълнителна услуга ще доведе до повишаване на стойността на ГПР над нормативно установените проценти. Прибавяйки и таксата за експресно разглеждане, доколкото същата е част от погасителния план и реално представлява разход за кредитополучателя, неминуемо влияещ на общата цена на предоставената услуга /заем/, калкулаторите изчисляват приложим ГПР в размер на 922,70 %. Същият, безспорно се явява прекомерно висок и противоречащ на императивната правна норма на чл. 19 ЗПК. Текстът на чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни клаузи в договор, които регламентират разходи по кредита надвишаващи определените по ал. 4, поради което уговорката за заплащане на т.нар. услуги за бързо разглеждане следва да се приемат за нищожни, доколкото евентуалното им включване в общите разходи видимо ще надвиши допустимия по закон максимален размер на ГПР. Същевременно заплащането на възнаграждението за т.нар. бързо разглеждане от потребителя е предварително дължимо, т.е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на тази услуга, независимо дали ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.