Определение № 980 от 29.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 980 гр. Стара Загора, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500523 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба на П. А. П., ЕГН – **********, с адрес : гр. К., ***, и С. А. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.К., ***, и двете действащи чрез адв. П. К., срещу определение № 766/23.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 411/2026 г. на Районен съд – Казанлък.

С обжалваното определение е било спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК до приключване с влязло в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства, водено по ДП № 390/2025 г. по описа на РУ на МВР – гр.Казанлък.

Излагат се доводи, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба „Д.-О.з.“ ЕАД не е подал отговор в законоустановения срок.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 411/2026 г. по описа на Районен съд – Казанлък е било образувано по искова молба на П. А. П., ЕГН – **********, с адрес : гр. К., ***, и С. А. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр.К., ***, и двете действащи чрез адв. П. К., срещу „Д.-О.з.“ ЕАД, с която са били предявени преки искове срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за присъждането на сумите от 8000 лв. /4090,34 евро/, части от целите суми от по 220000 лв. /112484,21 евро/, представляваща обезщетения за причинени на всяка от двете ищци неимуществени вреди, както и присъждането на сумите от 62,40 лв. / 31,90 евро/ в полза на П. А. П., и от 2027,40 лв. / 1036,59 евро/ в полза на С. А. Д., представляващи обезщетения за причинените им 1 имуществени вреди.

В исковата си молба ищците са посочили, че на 03.03.2025 г. , около 19:20 ч., по път I-6 между гр.М. и гр.К., при управление на моторно превозно средство – л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№ СВ *** СК, управляван от водача К.Т.В., последният виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за блъснал пешеходеца А.И.П. – техен наследодател. В резултат на настъпилото ПТП била причинена смъртта на А.И.П.. Към момента на ПТП за водача на увреждащия автомобил била налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, със застраховател Д.-О.з.“ ЕАД.

По случая било образувано ДП № 390/2025 г. по описа на РУ на МВР – гр.Казанлък, пр.пр. № 883/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора, което все още не било приключило.

В хода на разглеждане на делото съдът е поискал от Окръжна прокуратура – Стара Загора информация относно етапа, на който се намира досъдебното производство.

С писмо изх. № 883/20.04.2026 г. Окръжна прокуратура - Стара Загора е уведомила Районен съд – Казанлък, че разследването по ДП № 284зм390/2025 г. по описа на РУ на МВР – гр.Казанлък, пр.пр. № 883/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора, не е приключило и по същото не е изготвен прокурорски акт за решаването му. По ДП няма привлечен обвиняем.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищците е основана на гражданската отговорност на застраховано лице, породена от престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Тъй като противоправното деяние, от което се твърди, да са настъпили вредите за ищците, осъществявало от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343 вр. чл.342, ал.1 от НК, то били налице престъпни обстоятелства, чието установяване обуславяло пряко решението по гражданското дело. За гражданския съд липсвала възможността да установява във висящото производство пред себе си престъпните обстоятелства, т.к. било налице висящо досъдебно производство, поради което било налице основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК до приключване на разследването на транспортното престъпление.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно трайната съдебна практика съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за разрешаването на гражданско-правния спор.

Установяването на престъпни обстоятелства цели зачитане на последиците от наказателното производство - евентуалната присъда, в спора по гражданското дело, т.к. съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда 2 гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд, като изходи от правилото, че за факти, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд, освен в случаите, когато това не може да бъде сторено в наказателното производство, защото: 1. наказателно преследване не може да бъде възбудено или то е прекратено в следните хипотези - деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 2. наказателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3. извършителят на деянието е останал неоткрит.

За разлика от другите преюдициални правоотношения, гражданският съд не може да установява инцидентно, по повод на иска, наказателното правоотношение извън посочените хипотези.

От всичко изложено следва, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и съставомерните юридически факти за извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

Казано другояче, в случаите, когато с непозволеното увреждане се осъществява състав на престъпление, гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство. /ППВС № 17/18.11.1963 г. – т.9; опр. № 355/02.08.2019 г. по ч.т.д.№ 1611/2019 г. на І-во т.о. на ВКС/.

Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е предявен срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, доколкото уважаването му е функционално обусловено от наличието на отговорност за вреди.

В конкретният случай първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице основание за спиране на производството по делото по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

Уважаването на предявените от ищците срещу „Д.-О.з.“ ЕАД преки искове е функционално обусловено от установяването на извършеното спрямо наследодателят им непозволено увреждане при реализирането на ПТП от водача на застрахованото МПС, което от своя страна осъществява състава на престъпление против транспорта.

По повод реализираното ПТП е образувано досъдебно производство, което все още е висящо.

Липсват данни установяването на подлежащите на доказване в гражданското дело факти, които са съставомерни по НК, да не може да бъде сторено в наказателното производство поради някое от посочените в чл.124, 3 ал.5 от ГПК съображения, макар водачът на МПС, чиято гражданска отговорност за вреди е била покрита от ответното застрахователно дружество към момента на настъпване на ПТП, да не е бил привлечен в рамките на досъдебното производство като обвиняем.

Ето защо е налице пречка гражданският съд да установява тези факти, представляващи престъпни обстоятелства, от чието установяване зависи изхода на гражданското дело.

В случая гражданското дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК, поради което обжалваното определение се преценява за правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че не е налице предвидената в чл.229, ал.1, т.4 от ГПК хипотеза, т.к. към момента на постановяване на спирането не е налице да е образувано пред друг съд друго преюдициално дело.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 766/23.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 411/2026 г. на Районен съд – Казанлък, с което производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване на висящото наказателно производство по ДП № 390/2025 г. по описа на РУ на МВР – гр.Казанлък, пр.пр. № 883/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4