Решение № 122 от 27.02.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1769/2025
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 27.02.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Радостина Петкова Иванова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.40, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 46, ал. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. Бургас, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Даниела Д. Михова
Радостина П. Иванова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100501769 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу Решение №1759/24.07.25г., постановено по гр.д.№5648/24г. на Районен съд Бургас.
Въззивникът – ответник „Българо – американска кредитна банка“ – АД (БАКБ) – ответник в първоинстанционното производство обжалва решението в частта, с което по отношение на него е прието за установено, че ищцата С. Д. А., е собственик на 1.421% идеални части (от които 1.221% - към самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № ***, и 0.200% - към самостоятелен обект с идентификатор *** представляващ гараж) идеални ч а с т и от правото на собственост върху следните реално обособени несамостоятелни обекти, като общи части на сградите в режим на етажна собственост, находяща се в УПИ XIII- 8039, 8040, целият с площ от 9937 кв.м., по плана на местност "Аклади", в землището на гр. Черноморец, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-12/ 24.04.2007г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение за имота е от 03.08.2021г., с площ от 9937 кв.м, с адрес на поземления имот: гр. Черноморец, м.
АКЛАДИ, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 8039, 8040 парцел XIII, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, а именно: 1. Басейн за възрастни; 2. Детски басейн; 3. Обслужващата ги прилежаща подземна инфраструктура и 4. прилежащ към басейните обслужващ аква-бар.
1
Въззивникът – ответник изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му в обжалваната част, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Въззивникът споделя изводите на съда, направени по отношение на решението в отхвърлителните му части. Намира, че тези изводи следва да бъдат направени и по отношение на претенцията спрямо басейните, т.к. по делото не е налице спор относно обема на правото на ищцата на собственост върху общите части от комплекса. Въззивникът признава, че басейните не са самостоятелни обекти, съставляват общи части и като такива са неделими, като дяловете на всеки етажен собственик се определя на осн. чл.40, ал.1 ЗС – като процентно съотношение между притежаваните обекти, изчислени при учредяване на етажната собственост.
Намира, че съдът е разделил в полза на ищцата нейната част и така е нарушил императивната норма на чл.40, ал.1 ЗС.
Въззиваемият – ищец С. Д. А. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. С него обосновава правния си интерес и основателността на иска си с титула за собственост, сочещ ответника за едноличен собственик на претендираните басейни.
Позовавайки се на този титул, след приключване на устните състезания, с нотариален акт №35/04.07.25г. ответникът се е разпоредил с правото си на собственост както върху обектите в сградите, така и върху общите части, в т.ч. и процесните басейни – излага съображения, като цитира части от нотариалния акт и прилага същия като доказателство. Намира, че така той е манифестирал, че се счита за едноличен собственик на тези съоръжения, независимо от твърдението му, че признава правата на ищцата.
Въззиваемата – ищец излага твърдения, като посочва хронологията в отношенията между нея, ответника и Етажната собственост, позовава се на свидетелските показания на св.Грозданов – управител на ОСЕС и писмени доказателства, за да обоснове тезата си, че с поведението си ответникът извънсъдебно оспорва иска и препятства възможността на ищцата и другите етажни собственици да ползват общите части, в т.ч. басейните. Ищцата не претендира да бъде разпределено ползването на общите части, а само да установи правата си в тях и възможността да ги ползва. Намира, че въпреки изявлението, че не оспорва правата на ищцата, с извънсъдебното и с процесуалното си поведение ответникът всъщност заявява оспорване.
Въззивникът С. Д. А. - ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението в частта, с което е прекратено производството по делото по предявения главен установителен иск за собственост и предявения при условията на евентуалност ревандикационен иск, по отношение на 1.421% идеални части от реално обособена павирана част от поземления имот с площ от 482.76/9937 кв.м., обособена за външни места за паркиране от № *** до № *** вкл. на северната и южна граници имота. Въззивникът – ищец изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му в обжалваната част, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Изразява несъгласие с извода на съда, че между страните не е налице спор по отношение на претендираната част от имота, обособена като парко – места от №*** до №***. В тази връзка се позовава на проведена електронна кореспонденция и показанията на св.Г., видно от която ответникът изрично отрича правата на другите етажни собственици, поставя ограждения и катинари и не допуска други лица. Излага съображения, че от титула за собственост на ответника – постановление за възлагане - е видно, че той е придобил правото на собственост върху идеални части от правото на собственост върху поземления имот и не е извършвано разпределение на ползването, в т.ч. като парко-места, въпреки това ответникът третира същите като обособени части и отрича правата на останалите върху тях. Така въззивникът обосновава правния си интерес от иска, доколкото ответникът отрича правата му в общите части. Намира че искът за установяване на правата и ревандикацията им следва да бъде разгледан по същество. Поради това претендира 2 отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на въззивно решение, с което исковете следва да бъдат уважени.
Въззиваемият - ответника „Българо – американска кредитна банка“ – АД.
Представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК подаден писмен отговор на въззивната жалба на А.. В него изразява становище за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца част. Споделя изводите на съда, че липсва спор относно правото на собственост на ищцата и че пътят й за защита е иск за разпределение на ползването при участие на останалите етажни собственици. Излага твърдения, че с отговора на исковата молба не е оспорил правата на ищцата и правото й като етажен собственик да ползва процесните обекти и оспорва твърденията, че е завладял част от терена. Въззиваемият – ответник заявява позицията си, изразена в подадената въззивна жалба за неправилност на решението в уважителната му част.
Въззиваемият – ответник признава обстоятелството, че след обявяване на делото за решаване, с нотариален акт №35/04.07.25г., се е разпоредил с правото си на собственост в полза на „Велби“ – ООД. В тази връзка прави искане за привличане на това дружество като помагач на своя страна на осн. чл.219, ал.1 ГПК и на осн. чл.222, вр. чл.226, ал.1 и 2 ГПК – заместването му като страна по делото.
С Определение №2676/24.10.25г., Бургаският окръжен съд е допуснал на осн. чл.226, ал.1 ГПК привличане на „Велби“ – ООД, като трето лице – помагач на страната на ответника – въззивник „Българо – американска кредитна банка“ – АД. С молба вх.№23346/28.11.25г., дружеството е заявило искане да встъпи по делото. С молба вх.№21956/12.11.25г., ищцата С. А. не е дала съгласие за заместване на ответника от третото лице, поради което с Определение №2863/13.11.25г., Бургаският окръжен съд е оставил искането на БАКБ да бъде заместена като ответник от „Велби“ – ООД.
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което препраща към мотивите на решението в тази им част на осн. чл.272 ГПК и самостоятелно установява следното: по силата на договор за доброволна делба от 21.01.2005г., предшестван от нотариални актове за покупко – продажба, „Аклади“ – ООД е придобило право на собственост върху УПИ ХІІІ – 8039, 8040, на площ от 9937 кв.м. в гр.Черноморец, местност „Аклади“, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***. Не се спори, че в полза на „Аклади“ – ООД учредено право на строеж, като видно от представените разрешения за строеж №453/14.12.2004г., част „Архитектура“ от Работен проект, Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №34/25.04.2006г., в гореописания имот е изградено вилно селище “Свети Никола”, включващо освен жилищните сгради и съоръжения на допълващо застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗУТ, които не представляват самостоятелни обекти, съобразно правилата на ЗУТ, а именно: басейни със съответна инфраструктура и аква-бар.
С Постановление за възлагане от 16.03.2020 г., вписано на 29.07.2020 г., по изпълнително дело №965/2018 г. на ЧСИ Ивелина Божилова, на ответната „Българоамериканска кредитна банка“ АД са възложени недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда, както и 9382.42/9937 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Възложени са други самостоятелни обекти изградени в комплекса: 1. басейн за възрастни; 2. детски басейн; 3. Обслужващата ги прилежаща подземна инфраструктура и 4. прилежащ към басейните обслужващ аква-бар. Не се спори, че 3 част от терена е фактически обособен като отделни парко-места.
На основание наследство и договор за дарение, сключен с нотариален акт №56, том VI, рег. №10493, дело №947 от 24.07.2024 г. на нотариус Виктория Дралчева, ищцата С. А. придобила право на собственост върху 1,421 % идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. По силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт №210, том II, рег.№ 4474, дело № 175 от 26.06.2013г. на нотариус Феодора Иванова и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №170, том III, рег.№ 11462, дело № 462 от 25.10.2018г. на нотариус Цвета Атанасова, рег. № 458 на НК, ищцата е придобила и правото на собственост върху три самостоятелни обекта в сгради, изградени гореописания имот, които са в режим на етажна собственост, а именно: 1/самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № ***, вход ***, ет. ***, ап. ***, находящ се в сграда № ***, ведно с 1,221 % ид. части от общите части на сградата; 2/самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ гараж, находящ се в сграда № ***, вход ***, ет. ***, ведно с 0.200 % прилежащи идеални части от общите части на сградата.
След постановяване на първоинстанционното решение, с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №35, том ІІІ, рег.№9787, дело №391/04.07.25г., „Българо-американска кредитна банка“ АД е прехвърлила на „Велби“ – ЕООД правото на собственост върху имотите, описани в постановлението за възлагане.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивните жалби оплаквания, само по които въззивният съд дължи произнасяне на осн. чл.269 ГПК, следва да се каже:
Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da4dd6e0-5c60-4c17-a749-18daa4080c1a