Определение № 422 от 08.10.2021, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Шумен, 08.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20213600500404 по описа за 2021 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 266220/17.06.2021 г. от В. Й. ИВ., действащ чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК, против Определение № 261196/04.06.2021 г. по гр.д. № 2970/2020 г. на ШРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е изменено Определение 261092/11.05.2021 г. /с което е прекратено производството по делото/, в частта му относно разноските, като е осъден ищеца да заплати на ответниците сумата от 500лв. разноски по делото.

Жалбоподателят излага доводи, че Определение № 261196/04.06.2021 г. е неправилно. Счита, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, но е достигнал до неправилни правни изводи. Излага доводи, че ответника е дал повод за завеждане на Павловия иск, поради което постановеното определение не е в духа на закона, тъй като не се спазва принципа на справедливостта. Моли да се постанови определение, с което да се отмени Определение № 261196/04.06.2021 г. по г.д. № 2970/2020 на ШРС и да се отхвърли молбата на ответника за присъждане на разноски. Моли за присъждане и на разноските във въззивното производство.

Насрещната страна в отговора по частната жалба излага доводи, че е неоснователна. Счита, че доколкото производството по делото е прекратено поради липса на положителна процесуална предпоставка – право на иск, ищецът се лишава от възможността да му бъдат присъдени разноски, на каквито ответника има право при прекратяване на делото. Моли да се остави в сила атакуваното Определение № 261196/04.06.2021 г. по гр.д. № 2970/2020 описа на ШРС в частта, с което е изменено Определение 261092/11.05.2021 г. Моли и за присъждане на разноските по въззивното производство.

Депозирана е и жалба вх.№ 267359/15.09.2021 г. от В. Й. ИВ., чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК, против Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлено искането на ищеца за изменение на Определение № 261092/11.05.2021 г., в частта му относно разноските, а именно за присъждане в полза на ищеца на сумата от 1076,23лв. разноски за производството.

1

В жалбата си против Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, вх.

№ 267359/15.09.2021 г. жалбоподателя В. Й. ИВ., чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК излага доводи за неправилност поради нарушаване на процесуалните правила и необоснованост. Отново се описва движението на делото, като се излагат твърдения, че повода за завеждането на Павловия иск е недобросъвестното поведение на ответника, поради което при прекратяване на делото на ищеца му се следват разноски. Моли да се отмени Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, и да се присъдят в полза на ищеца разноските му от исковото производство общо в размер на 1 076,23 лв. съобразно представения опис, както и тези в производството по частното обжалване.

В отговора по частната жалба насрещната страна, чрез процесуалния им представител излага доводи за неоснователност. Считат, че разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от тълкуване. При прекратяване на делото поради недопустимост - липса на предмет /иск/ се присъждат разноски само на ответника. Молят да бъде оставено в сила Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, като им бъдат присъдени и направените разноски по частното въззивно производство.

Производствата по двете частни жалби са обединени с Определение № 248 от 28.07.2021 по В.Чгр.д. 279/21 по описа на Окръжен съд Шумен.

Частните жалби са подадени в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, поради което са процесуално допустими.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частните жалби за неоснователни, поради следното:

С влязло в сила Решение № 616/21.06.2019г. по гр.д № 83/2019г. на ШРС, потвърдено с влязло в сила Решение № 262/29.11.2019г. по в.гр.д № 332/2019г. на ШОС ответницата Д.П. и солидарно задължените с нея лица „Панайотови ТЛ.С“ ЕООД, ЕИК ... и К.Л.К., били осъдени да заплатят на ищеца в настоящия процес В. Й. ИВ. сумата от 5000 лв. След приключване на съдебния процес, за събиране на вземането, В. Й. ИВ. въз основа на Изпълнителен лист № 39/06.01.2020г, завел изп.д.

95/2020г. по описа на ЧСИ Д.З. по което били провеждани различни действия по изпълнението.

С Договор за дарение по Нотариален акт Вх. Per. № 6006/18.10.2019г., Акт 140, том 17 на Службата по вписвания Д. П. Д. се разпоредила безвъзмездно в полза на дъщерите си С.С. Х. и Т.С. Х. със своята една втора идеална част от: поземлен имот пл.№ 4, парцел 11 и 6, с площ 1000 кв.м с идентификатор ***, находящ се в общ. Шумен, гр.Ш..., както и намиращите се в него еднофамилна жилищна сграда с площ 61 кв.м с идентификатор ***; еднофамилна жилищна сграда с площ 36 кв.м с идентификатор ***. ; сграда, с предназначение хангар, депо, гараж с площ 16 кв.м с идентификатор ***; селскостопанска сграда с площ 44 кв.м с идентификатор ***.

На 30.12.2020г. с Вх.№ 266253 ищеца В. Й. ИВ. депозирал в РС Шумен искова молба срещу ответниците Д. П. Д., С.С. Х. и Т.С. Х. с правно основание чл.135 от ЗЗД и цена на иска 13066.05 лв., за което е образувано гр. д. № 2970/2020 по описа на РС Шумен. Исковата молба е оставена без движение, с указание ищеца да представи удостоверение за данъчната оценка на имота и да внесе дължимата д.т. На 12.01.2021 год. ищеца депозирал молба, с която представя указаните му доказателства и коригира исковата си молба с цена на иска от 13066.05 лв. на 13042.15 лв.

Разпоредено е препис от исковата молба да се връчи на ответниците и им е даден едномесечен срок за отговор. На 11.02.2021г. по банковата сметка на В.Й. постъпва сумата сума от 5000 лв., а на 15.02.2021г. и остатъка от вземането му в размер на 2048,67 лв.

2

В депозирания от ответниците отговор същите са направили възражение за недопустимост на предявения граждански иск – поради погасяване на дълга, и алтернативно – за неоснователност на иска. Направили са искане и за присъждане на направените от тях съдебни и деловодни разноски.

Въз основа на това на ищеца В.Й. Йорданов е дадено указание да обоснове интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД предвид погасяването на дълга. С молба от 29.04.2021 год. Вх. № 265164 И. оттегля иска частично – само по отношение на главния иск, като го поддържа и желае разглеждането му само по отношение на направените разноски.

С Определение 261092/11.05.2021 г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 2970/2020 год. по описа на Районен съд Шумен поради недопустимост на гражданския иск и исковата молба ведно с приложенията му е върната. Молбата на В.Й. Йорданов за присъждане на разноски е отхвърлена. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

По молба на Д. П. Д., С.С. Х. и Т.С. Х., ответници по образуваното гр. д. № 2970/2020 по описа на РС Шумен по реда на чл. 248 от ГПК съда с Определение № 261196/04.06.2021 г. по гр.д.

№ 2970/2020 г. на ШРС е изменил Определение 261092/11.05.2021 г. /с което е прекратено производството по делото/, в частта му относно разноските, като е осъдил ищеца В.Й. Йорданов да заплати на ответниците сумата от 500лв. разноски по делото.

Срещу това определение е депозирана и първата жалба вх. № 266220/17.06.2021 г. от В. Й.

ИВ., действащ чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК, с която моли да се постанови определение, с което да се отмени Определение № 261196/04.06.2021 г. по г.д. № 2970/2020 на ШРС и да се отхвърли молбата на ответника за присъждане на разноски. Моли за присъждане и на разноските във въззивното производство.

С молба /неправилно наименована частна жалба, по която е било образувано ВЧгр.д. № 281/21 по описа на Окръжен съд Шумен, по което производството е присъединено към Вчгрд. № 279/2021 по описа на ШОС, което е прекратено и е върнато на компетентния съд за произнасяне/ В. Й. ИВ., действащ чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК е направил искане за изменение на Определение № 261092/11.05.2021 г., в частта за разноските. С Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е отхвърлил искането на ищеца за изменение на Определение № 261092/11.05.2021 г., в частта му относно разноските, а именно за присъждане в полза на ищеца И. сумата от 1076,23лв. разноски за производството.

Срещу това определение е д епозирана втората жалба вх.№ 267359/15.09.2021 г. от В. Й. ИВ., чрез пълномощника си адв. С.С. от ШАК, с която моли да се отмени Определение № 261342/30.07.2021 г. по гр.д.№ 2970/2020 г. на ШРС, и да се присъдят в полза на ищеца разноските му от исковото производство общо в размер на 1 076,23 лв.съобразно представения опис, както и тези в производството по частното обжалване.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита определенията на първоинстанционния съд за обосновани, правилни и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът, в т.ч. и ответникът по въззивната жалба има право на разноски и при прекратяване на делото. Видно от представените по делото доказателства ответната страна е упълномощила адвокат Д.К. от ШАК, която да изготви отговор и осъществи защита и процесуално представителство по гр.д. № 2970/2020 по описа на ШРС, като в приложения договор за правна защита и съдействие е отразено внесено възнаграждение за 3 процесуалния представител в размер на 500 лв. разноски за първа инстанция –– л. 75 от гр.д.№ 2970/20 ШРС.

В случая производството по делото - гр.д. № 2970/2020 год. описа на Районен съд Шумен е прекратено с Определение 261092/11.05.2021 г. поради недопустимост на гражданския иск и исковата молба ведно с приложенията е върната на ищеца.

По същество претенцията за разноски представлява акцесорно вземане на страната, което подлежи на присъждане при уважаване на нейното искане. Всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски, в случай, че съдът е признал за основателна процесуалната позиция на другата страна. Отговорността по принцип е обективна /безвиновна/, защото загубилата спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най-голямо старание за водене на процеса добросъвестно. Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

В случая срещу ответника е бил иницииран процес, който не е приключил с разрешаване на спора по същество, вследствие процесуални действия на самия ищец. Съгласно установената трайна съдебна практика ищецът има право на разноски само при уважаване на иска и съразмерно на уважената част от иска /арг. от чл.76, ал.1 от ГПК/. Доколкото производството по делото е прекратено, поради липса на положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск - ищецът се лишава от възможност да му бъдат присъдени такива.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК - ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, но не и ищеца в хипотезата прекратяване на производството, поради недопустимост-липса на положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск.Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК определя правото на разноски на ответника при прекратяване на производството и след като към същия момент такива са били направени /с оглед заведения иск и в частта, в която искът е прекратен/, същите следва да бъдат присъдени съразмерно прекратената част като размер, при липса на друго договорено разграничение в договора за правна защита и съдействие.

От своя страна, разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й в хипотезата прекратяване на производството, поради недопустимост-липса на положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, е формирана съдебна практика. Налице е трайна съдебна практика според която при прекратяване на производството, поради липса на положителна процесуална предпоставка, разноски се присъждат само на ответника.