Решение № 6125 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6125 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100508281 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищцата Е. В. Ч., чрез пълномощника адв. И. Д., срещу решение №6393/09.04.2024г., постановено по гр.д.

№12224/2023г. по описа на СРС, 51 състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „АПС Бета България“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за призанване за установено, че Е. В. Ч. не дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 1337,21 лева, представляваща останалата непогасена чрез плащане част от сумата от 1523,69 лева – главница, формирана от неизплатени суми по договор за целево финансиране №4376114726 от 23.12.2007г., сключен „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2009г. до изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. №52069/2009г. по описа на СРС, 42 състав, е издаден изпълнителен лист от 19.03.2010г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20219240401869 по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС поради погасяване по давност на правото на принудителното му изпълнение, като е осъдена ищцата да заплати 1 на ответника направените по делото разноски.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалните и на процесуалните правила, и е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което съгласно т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство, се явявали недопустими и не произвеждали правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство. В случая погасителната давност започвала да тече от 14.09.2011г., когато изпълнителното производство е преустановило своята висящност. Подадените от взискателя молби били бланкетни и целели единствено да поддържат висящността на изпълнителното производство, поради което не били в състояние да прекъснат давността.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна „АПС Бета България“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Е.Ц., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. В хода на изпълнителното производство били правени множество искания от взискателя за предприемане на изпълнителни действия, поради което петгодишният давностен срок не бил изтекъл.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземанията по издаден изпълнителен лист от 19.03.2010г. по гр.д. №52069/2009г. по описа на СРС, 42 състав, принудително събирани в производството по изп. дело №20219240401869 по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СРС.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д. №52069/2009г. по описа на СРС, 42 състав, поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

В случая за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен 3 лист, издаден на 19.03.2010г., е образувано изп. дело №20118610401085 по описа на ЧСИ Д.В. с район на действие СГС, като с подадената на 29.07.2011г. молба за образуване на изпълнително производство взискателят „Ти Би АЙ Кредит“ ЕАД е посочил конкретни изпълнителни способи.

На 31.08.2011г. и 13.03.2015г. са изпратени запорни съобщения до банки.

Подадена е молба на 29.04.2015г. от „АПС Бета България“ ЕООД да бъде конституиран като взискател по делото, тъй като е придобил процесните вземания по силата на сключен с кредитора договор за цесия и на същата дата е бил конституиран като взискател.

Новоконституираният взискател е подал молби на 04.06.2019г., 21.01.2021г., с които е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия.

С разпореждане от 10.06.2019г. на ЧСИ е наложен запор върху новооткритите банкови сметки на длъжника и е насрочен опис на движими вещи на длъжника по постоянният му адрес, който да се извърши на 30.07.2019г.

С протокол за приемане на изп. дело от 10.12.2021г. на основание заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-54/12.10.2021г., с която служебният архив на ЧСИ Д.В. е прехвърлен на ЧСИ Г.К., изп. дело №20118610401085 по описа на ЧСИ Д.В. с район на действие СГС е преобразувано в изп. дело №20219240401869 по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие СГС.

Подадени са молби от взискателя на 26.10.2022г. и 26.05.2023г., с които са посочени конкретни изпълнителни способи.

На 13.06.2023г. е наложен запор върху вземанията по сметките на длъжника при „Айкарт“ АД.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата 4 на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.

Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на 5 длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.