Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22658 от 28.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43647/2022
Вид
Определение № 22658
Подписан
28.06.2023
В сила
28.06.2023
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22658 гр. С., 28.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА

Гражданско дело № 20221110143647 по описа за 2022 година

Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.

Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, което съдът намира за основателно и следва да уважи.

Ответниците А. Ц. Р., Й. С. Й.ова, С. Г. Т. Н. Ф. С., Т. П. Р. Н. С. Р., П. С. Р. Ц. Д. П., Г. Д. П. М. Ц. П., също са направили искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, което съдът намира за основателно и следва да уважи.

Ответниците В. К. Л. и Л. К. Л. – също са направили искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели при режим на довеждане, което съдът намира за основателно и следва да уважи.

Ответниците В. К. Л. и Л. К. Л. са направили искане по чл. 176 ГПК, което съдът намира, че е нередовно, доколкото въпросите не са формулирани по начин с отрицателен или положителен отговор, за да може да се приложат последиците на чл. 176, ал. 3 ГПК – съдът да приеме за доказани фактите, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина. Съдът следва да даде възможност на ответниците в едноседмичен срок от получаване на съобщението да формулират законосъобразно доказателственото си искане. В противен случай ще остави искането без уважение.

Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.10.2023 г. от 09:30 часа, за когато да се 1 призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от страните документи.

ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА на ответниците А. Ц. Р., Й. С. Й.ова, С. Г. Т. Н. Ф. С., Т. П. Р. Н. С. Р., П.

С. Р. Ц. Д. П., Г. Д. П. М. Ц. П., двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА на ответниците В. К. Л. и Л. К. Л., четирима свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

ДАВА ВЪЗМОСНОСТ на ответниците В. К. Л. и Л. К. Л. в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис за другата страна да формулират въпроси по доказателственото си искане по чл. 176 ГПК с „Не е ли вярно, че…“, т.е. по начин с отрицателен или положителен отговор, за да може да се приложат последиците на чл. 176, ал. 3 ГПК – съдът да приеме за доказани фактите, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина. При неизпълнение в срок съдът ще остави искането без уважение.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад на делото:

Предмет на делото е предявеният от Н. Ц. Б. срещу наследниците на С. М. В. – Г. С.

Т., М. С. И., С. Г. Т., Й. Т. Т., К. Д. П., Л. К. Л., В. К. Л., М. И. С., П. Г. С., Л. П. С., Й. С. Б.,

Р. С. Б., В. И. И., С. Л. А., Н. Ф. С., Ф. А. К., А. А. Н., Т. П. Р., Н. С. Р., П. С. Р., Й. С. И., А.

Ц. Р., Д. С. Д., Ц. Д. П., Г. Д. П., Ц. Р. Р., К. Р. Р., М. Ц. П., положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен и м о т с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор

***, както и на поземлен имот с идентификатор

***, на основание придобивна давност.

Ищецът твърди, че в началото на месец юни 2010 г., установил владение върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-37 / 04.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Г., Район П., м.Т., с площ от 563 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 6109.1901, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***.

Сочи, че през лятото на 2010 г., в гореописания поземлен имот построил сграда с идентификатор 14831,6509.1901.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Г., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: с. Г., Район П., м. Т., със застроена площ от 21 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, брой 2 самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор няма, номер по предходен план няма. В гореописания имот построил и водосборен басейн, който съществувал и до днес, с размери 16 кв.м. (4х4м.) и дълбочина около 2,5 метра. В началото на месец юни 2010 г. установил владение и върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., общ. Столична, обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-37 / 04.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Г., Район П., м. Т., с площ от 634 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 6109.1902, при съседи поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***. Твърди, че в началото на месец юни 2010 г., оградил поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** като един общ имот. Общата за двата имота ограда изградил комбинирано / с оглед използвания материал/, която съществувала и до днес. Твърди, че през всичките години, се е грижил, поддържал и облагородявал двата поземлени имота, като един общ имот, посадил овощни и декоративни насаждения, отглеждал селскостопанска продукция. Излага, че доколкото не е разполагал с документ за собственост, искал да се снабди с констативен нотариален акт. С оглед описаното подал Молби-декларации до Кмета на СО-Район П. за поставяне на съответните заверки за извършване на обстоятелствена проверка относно поземлените имоти. И в двете Молби-декларации било отбелязано, че със Заповед № РД-64-44 / 07.04.2010 г., издадена от Кмета на СО-Район П., влязла в сила на 17.05.2010 г., поземлен имот с идентификатор ***, е възстановен на наследниците на С. М. В., а със Заповед № РД-64-41 / 07.04.2010 г., издадена от Кмета на СО-Район П., влязла в сила на 17.05.2010 г., поземлен имот с идентификатор ***, е възстановен също на наследниците на С. М. В.. Подробно аргументира, че от началото на месец юни 2010 г. упражнява фактическа власт върху процесните имоти с всички елементи на владението.

Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от А. Ц. Р., Й.

С. Й.ова, С. Г. Т. Н. Ф. С., Т. П. Р. Н. С. Р., П. С. Р. Ц. Д. П., Г. Д. П. М. Ц. П.. Ответниците оспорват твърденията на ищеца, че е владял процесните имоти и подробно излагат, че същият е непознат за тях. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърдят, че новообразуваният имот 1901, находящ се в кадастрален район 6109 по плана на новообразуваните имоти на м. „Т.“ в землището на с. Г. и имот 1902, находящ се в съседство, са попадали в т. нар. „параграфски“ земи - по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, защото възстановяването на правото на собственост било станало със Заповеди на Кмета на Район „П.“ издадени на основание §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а преди това имали Отказ на наследниците на ползвател по §4а от същия закон да придобият посочения имот, защото в имота нямало построена сграда в съответствие с изискванията на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Т.е. имотите били възстановени по силата на ЗСПЗЗ с план на новообразуваните имоти и Заповедите на кмета, т.к. са попадали в земи предоставени на граждани за ползване по §4а 3

ПЗР на ЗСПЗЗ, а върху тях не са били законно построени / изградени сгради от тези ползватели. В имота нямало никакви сгради, а още по-малко построена от ищеца сграда, в съответствие с §4а от посочения закон. Сочат, че със Заповед № 9 от 21.01.2022 г. и на основание Решение № 3225 / 11.02.2006 г. на ОСЗГ - П. на наследниците на С. М. В. било признато и възстановено правото на собственост върху новообразувания имот с пл. № 1901, идентичен на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. С. с площ от 563 кв. м., а със Заповед № РД -64-41 от 07.04.2010 г. и на основание Решение № 599 / 19.02.2007 г. на ОСЗГ - П. на наследниците на С. М. В. било признато и възстановено правото на собственост върху новообразувания имот с пл. № 1902, идентичен на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. С. с площ от 634, 56 кв. м. Излагат, че едва след датата на възстановяване на собствеността би могла да започне да тече придобивна давност, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давността от възстановяването до 21.11.1997 г. не се зачитала и от 22.11.1997 г. започвала да тече нова придобивна давност, а ако е възстановена след 21.11.1997 г., давността започвала да тече от момента на възстановяването. Твърдят, че Земите в местността са били предоставени на ползване на трети лица по §4; имотите, включително фургона били абсолютно негодни за живеене, т.е. ищецът нямало как да упражнява фактическата власт постоянно в имота. Поддържат, че имотите никога не са били облагородени, а обирането на плодовете, както и косенето, се извършвали от ответниците.

Твърдят, че са вдигнали оградата в имота, състояща се от колове и тел, а остатъците от бетонната ограда, били заверени от тях /вероятно направени от предходния ползвател/.

Относно твърденията на ищеца за изградена сграда – сочат, че същата не е сграда по смисъла на техническите правила и норми, а преместваем полуразрушен фургон. Твърдят, че нанесеното от кадастъра понастоящем е невярно и оспорват отразеното в Скица № 15899529-10.08. 2022 г. че е налице сграда, с предназначение: друг вид сграда за обитаване.

Оспорват ищецът да е изградил сграда, както и бетонова ограда. Сочат, че т.нар. „бетонова“ оградата и фургона, вероятно са били поставени от Радомир Г. П., на когото (и на наследниците му) със Заповед № РПН22 - РД56 - 15/21.01. 2022 г. било отказано да придобият правото на собственост при условията на §4а и § 46 ПЗР на ЗСПЗЗ, т. к. нямало построена сграда в съответствие с изискванията на закона. Подробно аргументират, че ищецът не е упражнявал фактическа власт по отношение на процесните имоти с всички елементи на владението. Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. И. С., с който предявеният иск се оспорва. Твърди се, че е издадена заповед РПН 16-РД 56-40/24.10.2016 г. на кмета на СО, Район П., наличието на която изключвала придобивната давност, т.к. общински имот не можело да се придобиват по давност. Цитираната заповед освен това била обжалвана от наследниците на С. М. В. с жалба от 16.11.2016 г. и с решение от 17.11.2021 г. по гр.д.

72085/2016 г. на СРС, 176-ти състав, атакуваната заповед била отменена. Последното решение все още не било влязло в сила. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор от ответниците В. К. Л. и Л. К.

Л., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответниците не оспорват, че са наследници на лицето С. М. В.. Твърдят, че не познават ищеца, както и че нито той, нито друго лице е владяло процесните имоти. Излагат, че живеят от деца в близост до процесните 4 имоти, че ги посещават, а през последните години – ходили там на лов, стопанисвали имотите, извършвали действия, с които показвали, че те владеят имотите, а не трети лица.