Акт от 22.10.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.Русе,

22.10.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 506 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.

Образувано е по жалба на К.М.М., чрез процесуалния й представител, против заповед № РД-01-2191/17.08.2020 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и пълнолетния й син – К.Б.

Г., за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, ж.к.“***“, бл.“***“, вх.*, ет.*, ап.*, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с акт за частна общинска собственост № 1339/36.05.1997 г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката сочи, че в допълнителните разпоредби на Наредба № 6 на ОбС Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост (Наредба №

6) липсва легална дефиниция на понятието „доход“, използвано в чл.3, ал.1, т.6 от същата наредба, поради което не става ясно дали този той следва да е в брутен или нетен размер. Твърди, че ако за приложим се възприеме нетния му размер, то тя и пълнолетният й син ще отговарят на посочения критерий, поради което няма да е налице основанието по чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 6 за прекратяване на наемното правоотношение. Сочи, че дори и да се приеме, че в цитираната разпоредба се има предвид брутния размер на дохода, то той не следва да се изчислява като средноаритметична стойност от доходите на двамата, тъй като за нейния син липсва правно задължение да я издържа. Счита, че поради това доходите на всеки от членовете на двучленното й домакинство следва да бъдат преценявани поотделно като нейните, дори и в брутния си размер, остават под границата по чл.3, ал.1, т.6 на Наредба № 6 от не повече от една и половина минимална работна заплата месечно. Поддържа, че в този случай ще е налице не основание за прекратяване на наемното правоотношение с нея, а евентуално за пренастаняването й в по-малко жилище, съобразно нормите за жилищно задоволяване на едночленно семейство. Твърди, че в резултат на разпореденото прекратяване на наемното правоотношение правото на неприкосновеност на жилището й ще бъде накърнено по най-радикален начин, а при издаването на оспорената заповед административният орган не е извършил дължимата преценка за пропорционалност на тази мярка по критериите, визирани в чл.8, § 2 от ЕКПЧ. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда и в представената писмена защита, изразява подробно становище за нейната неоснователност. Поддържа, че срокът на настаняване на домакинството на жалбоподателката е изтекъл на 17.06.2020 г., а продължаването му е въпрос, предоставен в оперативната самостоятелност на органа по настаняването. Сочи, че макар в Наредба № 6 действително да липсва дефиниция на понятието „доход“, то с оглед преследваната от подзаконовия нормативен акт цел, а именно да се осигури възможност на лицата, които поради ниските си доходи не биха могли да задоволят жилищните си нужди чрез закупуване на жилище или чрез наемането на такова на свободния пазар, да наемат такова от общината, това понятие следва да се разбира в смисъла, в който то е дефинирано в нормативните актове в сферата на социалното подпомагане и конкретно § 1, т.9 от ДР на ППЗСП, т.е. доходът следва да е в брутен размер. Сочи, че при произнасянето си административният орган е обвързан от изявлението, направено в подаденото заявление – декларация, според което жалбоподателката заявила продължаването на срока на настаняването на двучленното й домакинство, включващо нея и пълнолетния й син, чиито доходи също били общо декларирани. Поддържа, че при издаването на оспорената заповед са спазени изискванията по чл.8, § 2 от ЕКПЧ за пропорционалност на мярката, доколкото кръгът от лицата, измежду които ще бъде избран следващият наемател на освободеното жилище, включва само такива с установени жилищни нужди, повечето от които семейства с непълнолетни деца, родители, отглеждащи сами едно или повече деца или домакинство, в което има лице с процент нетрудоспособност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган – от кмета на

Община Русе, който разполага с правомощието да прекрати наемното правоотношение съгласно чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС чл.31, ал.2, изр.първо от Наредба № 6.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание, предвидено в чл.46, ал.2, изр.второ от ЗОС чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба № 6 – в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на две седмици. Макар в оспорената заповед да не е посочена сумата на доходите на член от домакинството, която според административния орган превишава границата по чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6, то същата, в размер на 943,81 лева, е изрично отразена в мотивите към решение № 4.4 по т.I-4, прието с протокол № 8/24.07.2020 г. от заседание на Комисията по чл.6 от Наредба № 6, препис от което е изпратен на жалбоподателката с уведомлението по чл.26 от АПК. Както се приема и в т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, в друг писмен акт, дори и след издаването на административния акт, стига допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал и да позволяват на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. В този смисъл мотивите към решението на помощния орган по чл.6 от Наредба № 6 следва да бъдат разглеждани като мотиви на оспорената заповед и в която изрично се препраща към посоченото решение.

При издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Със заповед № РД-01-1271/02.06.2015 г. на кмета на Община Русе жалбоподателката и нейният пълнолетен син К.Б. Г. били настанени в процесното общинско жилище за срок от пет години. На 03.06.2015 г., въз основа на посочената настанителна заповед, бил сключен анекс към договор за отдаване под наем на жилищен имот № 3929, според чл.5 от който договорът се сключва за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на настанителната заповед. Тъй като същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок, тя е в сила от 17.06.2015 г., поради което срокът на настаняването изтича на 17.06.2020 г. Преди неговото изтичане жалбоподателката е депозирала заявление с вх. № Н-123/15.06.2020 г. до директора на ОП „Управление на общински имоти“ като е поискала издаване на настанителна заповед, с която настаняването на двучленното й домакинство в общинското жилище да бъде продължено. На 15.06.2020 г. заявлението е резолирано от директора на общинското предприятие по следния начин:“За продължаване, ако доходите отговарят на Наредба № 6“. На 24.07.2020 г. било проведено заседание на комисията по чл.6 от Наредба № 6 на ОбС-Русе, на което били обсъдени представените със заявлението писмени доказателства, между които и удостоверенията за доходите на жалбоподателката и нейния син. Видно от протокола от заседанието на комисията, същата приела, че средният месечен доход на член от семейството за последните дванадесет месеца възлиза на 943,81 лева и надвишава определения максимум в чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6 на ОбС- Русе. По тази причина комисията взела решение да не се продължава срокът на наемното правоотношение между Община Русе и домакинството на жалбоподателката, а същото да бъде прекратено по предвидения ред. До нея е изпратено уведомление по чл.26 от АПК, с рег. №

94К-46-2/29.07.2020 г., за започналото административно производство по прекратяване на наемното правоотношение като същата била поканена в срок до 10.08.2020 г. да представи становище и писмени доказателства по започналата процедура. В уведомлението е посочен и срокът, в който производството следва да приключи с издаване на заповед на кмета на Община Русе за прекратяване на наемното правоотношение – 10.08.2020 г. Към писмото, както беше посочено, е приложен и препис от решението от 24.07.2020 г. на комисията по чл.6 от Наредба № 6. Видно от протокол от 29.07.2020 г., тъй като жалбоподателката и синът й не били открити в наетото общинско жилище, връчването на уведомлението било извършено чрез залепването му на входната му врата, т.е. по реда на чл.18а, ал.9 вр.чл.26, ал.2 от АПК. Жалбоподателката се е възползвала от предоставената й възможност, регламентирана и в закона – чл.34, ал.3 от АПК, като е депозирала становище с вх. №

237/05.08.2020 г. В него изтъкнала, че в Наредба № 6 липсва определение на понятието доход, поради което не е ясно дали той, като критерий по чл.3, ал.1, т.6 от същата наредба, е в нетен или брутен размер. М. посочила, че е извършила редица подобрения в имота и въпреки, че не живее в лукс, е изряден наемател и заплаща своевременно наема и сметките си за ползването на апартамента.

Административният орган изпълнил задължението си по чл.35 от АПК като в мотивите на оспорената заповед обсъдил така депозираното становище на жалбоподателката.

Заповедта, като краен резултат, е издадена при правилно приложение на материалния закон – от гледна точка на визираното в нея основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, съответно чл.31, ал.1, т.6 вр.чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6 на ОбС – Русе.

Следва да се посочи, че в оспорения акт е посочено и друго прекратително основание – това по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, съответно чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6 на ОбС – Русе, а именно изтичане на срока за настаняване на 17.06.2020 г. В придружителното писмо и представената писмена защита административният орган е обосновал своето разбиране, подкрепено със съдебна практика, според което продължаването на срока на настаняване в общинския жилищен имот, дори ако наемателят отговаря на условията за това, е само възможност, а не задължение за органа по настаняването. Това становище не се споделя от настоящия съдебен състав.

Изразът

„може“ в текста на чл.46, ал.4 от ЗОС не предполага вземане на решение за прекратяване на наемното правоотношение от органа по настаняването в условията на оперативна самостоятелност (вж. решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г., III о.). Този израз обозначава предвидената в закона възможност за продължаване на наемното правоотношение, а не дискреционното право на органа да вземе решение дали да го продължи или не. Смисълът на разпоредбата е да уреди кога наемното правоотношение следва да бъде продължено, а именно ако наемателят отговаря на условията за настаняване в общинско жилище.

Следователно, във всички случаи при изтичане на срока на наемния договор и подадено заявление преди изтичането му, органът по настаняването трябва да изследва дали са налице условията за продължаване на наемното правоотношение, която проверка той извършва в условията на обвързана компетентност – ако наемателят и членовете на неговото семейство/домакинство продължават да отговарят на условията за настаняване на общинско жилище и е подадено заявление за това в срок, то органът по настаняването е длъжен да продължи срока на наемното правоотношение. Следователно, противно на приетото в оспорения акт и на поддържаното от процесуалния представител на ответника по жалбата, изтичането на срока на настаняването в общинското жилище, при подадено заявление от настаненото лице преди изтичането му, с което е заявено желание за продължаване на този срок, само по себе си няма правопрекратителен ефект и не е пречка за продължаване на наемното правоотношение.

Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da4bec80-02d9-41e1-9ce8-b9e6a3a7ef37