Определение № 765 от 27.02.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 284/2024
- Вид
- Определение № 765
- Подписан
- 27.02.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 120 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 765 гр. Варна, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Диана К. С.а
Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500284 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Повдигната е препирня за подсъдност по гр. д. № 122/2024 г. на Районен съд – Девня за определяне на компетентния между него и РС – Добрич съд за разглеждане на установителен иск на „БАНКА ДСК“ АД, гр. София, против В. К. С. с правно основание чл. 422 от ГПК за вземания, за които в производството по ч. гр. д. № 2923/2023 г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Настоящият състав съобрази следното:
В производството по ч. гр. д. № 2923/2023 г. по описа на РС – Добрич е издадена заповед за изпълнение в полза на кредитора „БАНКА ДСК“ АД за сумата от 4818. 23 лева, дължими по договор за кредит за текущо потребление от 14.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 25.06.2021 г. до окончателното изплащане; 520.69 лева договорна лихва за периода 05.12.2019 г. – 31.05.2021 г.; 30.79 лева обезщетение за забава за периода 01.06.2021 г. – 24.06.2021 г.; 120.00 лева – разходи при изискуем кредит и разноски в заповедното производство в размер на 110.52 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
След връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника и след указания на съда, кредиторът е сезирал РС – Девня с искова молба, който констатирал, че към датата на депозирането й длъжникът бил с настоящ адрес в с. Бенковски, което попада в съдебния район на РС – Добрич, поради което прекратил производството и го изпратил по подсъдност на РС – Добрич. приел че към датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2023 г., длъжникът В. С. бил с настоящ адрес в с. Генерал Киселово, общ. Вълчи дол, обл. Варна, поради което прекратил производството пред себе си и изпратил делото на РС – Девня за продължаване съдопроизводствените действия.
1
С определение № 87/07.02.2024 г. по гр. д. 122/2024 г. по описа на РС – Девня е прието, че релевантната дата за предявяване на исковата молба се явява датата на депозиране на заявлението, като се позовава на постановките на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като към тази дата настоящият адрес на задълженото лице бил в с. Бенковски, общ. Добрич, обл. Добрич, което определяло като местно компетентен РС – Добрич в процесния случай. Това мотивирало съдът да повдигне препирня за подсъдност, по която дължи произнасяне настоящата инстанция на основание чл. 122, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че в рамките на дължимата служебна проверка за местна подсъдност от заповедния съд към датата на депозиране на заявлението /25.06.2021 г./ следва да се вземе предвид настоящия адрес на длъжника към тази дата в хипотеза на заведено производство по чл. 422, ал. 1 ГПК. С посочената разпоредба е създадено изключение, според което искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а не от постъпване на исковата молба в съда /чл. 125 ГПК/, в какъвто смисъл са задължителните постановки на т.9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Местната подсъдност в заповедното производство е уредена в чл. 411, ал.1 ГПК, която гласи, че заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Меродавна за определянето на местната подсъдност се явява адресната регистрация на длъжника към датата на подаване на заявлението. В процесния случай към момента на депозиране на заявлението длъжникът е с настоящ адрес в с. Бенковски, обл. Добрич, което попада в територията на съдебния район на РС – Добрич. Обстоятелството, че впоследствие са налице промени в адресната регистрация на длъжника, е ирелевантно за преценката за местна подсъдност по чл. 411, ал. 1 ГПК, тъй като настъпилите последващи промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото, по аргумент от чл. 120 ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че компетентен да разгледа предявения спор е Районен съд – Добрич.
Воден от горното и на основание чл. 122, изр. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Добрич за местно компетентен да разгледа искова молба № 22145/12.12.2023 г. на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу В. К. С., ЕГН **********.
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Девня за сведение и съобразяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3