Решение № 3463 от 28.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3463 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско дело № 20211100514248 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20106795/27.04.2021г., постановено по гр.д. №79370/2018г. по описа на СРС, 29 състав, са отхвърлени предявените от „Д.“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) и „В.-02“ ООД искове с правно основание чл.109 от ЗС да бъдат осъдени ответниците да премахнат изкоп с дължина 20 метра и дълбочина 1 метър, разположен в собствения на ищеца ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор

*** (от който ищцовото дружество е собственик на 2/3 ид.ч.), находящи се на административен адрес гр.София, ж.к. „*******, шахта, находяща се от южната страна на изкопа, като премахнат и съществуващите в изкопа и шахтата ПВС тръби и кабел за 0,4 кВ., собственост на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) и да възстановят първоначалното състояние на имотите, като възстановят настилката от гранитни павета.

Осъдено е на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Д.“ ЕООД да заплати на „В.-02“ ООД сумата от 900 лева разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищеца „Д.“ ООД, чрез пълномощника адв. И. Л.. Излагат се оплаквания, че решението е

1 неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Поддържа се, че ищецът е доказал, че е собственик на имота, за който търси защита по съдебен ред, че ответниците са нарушили изцяло или частично правата му на собственик и/или са упражнили неоснователно въздействие върху имота, както и че осъщественото от ответниците въздействие пречи на собственика на имота. Незаконосъобразно и противоправно издаденото разрешение за строеж не променяло нищо, тъй като СО, район Искър не бил собственик на ПИ с идентификатор *** с площ от 73 кв.м. Твърди се, че в имота на ищеца *** с площ от 73 кв.м. било извършено без съгласие на собственика незаконно строителство, което, макар да не е завършено, можело и следвало да бъде премахнато по реда на чл.109 от ЗС. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Постъпили са писмени отговори на жалбата от насрещните страни „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД), чрез пълномощника юрисконсулт Н.И., и „В. 02“ ООД, чрез адв. В. Ц., с които се поддържа, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Били обсъдени събраните по делото доказателства и бил приложен правилно материалния закон, както и не били допуснати твърдените процесуални нарушения.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, 2 като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правна квалификация чл.109 от ЗС.

Нормата на чл. 109 от ЗС предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му.

Уважаването на предявения иск по чл. 109 от ЗС е предпоставено от положителното установяване на следните факти: 1/че ищецът е собственик на вещта или е носител на ограничено вещно право върху нея; 2/че е извършено неоснователно действие върху вещта; 3/че неоснователното действие пречи, ограничава или смущава собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем, макар да не накърнява владението.

В ТР № 4/2015 на ОСГК на ВКС е посочено, че за уважаване на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), а също, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по всяко дело.

Разяснено е, че има хипотези, при които от самото естество на извършеното от ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Пример за това е случаят, при който 3 ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

По делото не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че третото лице – помагач „У.С.“ ООД е собственик на следните самостоятелни обекти в стопанска и административна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******, а именно – шоурум №2, находящ се на партера на сградата, със застроена площ от 52,21 кв.м., заедно с 0,751% ид.ч. от общите части на сградата и 0,635 ид.ч. от правото на строеж, шоурум №4, находящ се в партера на сградата със застроена площ от 36,38 кв.м., заедно с 0,518% ид.ч. от общите части на сградата и 0,438% ид.ч. от правото на строеж, склад №3, находящ се на партера на сградата, със застроена площ от 252,45 кв.м., заедно с 3,638% ид.ч. от общите части на сградата и 3,079% ид.ч. от правото на строеж, а ищецът „Д.“ ЕООД е собственик на ПИ с идентификатор ***, в който е построена процесната сграда с търговски помещения, складове и подземни гаражи. С влязло в сила решение №245868/16.10.2019г., постановено по гр.д. №80331/2018г. по описа на СРС, 34 състав, допълнено с решение №5459/08.01.2020г., по отношение на Столична Община е било признато за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че „Д.“ ООД е собственик на 2/3 ид.ч., която част е с площ от 73 кв.м., от ПИ с идентификатор ***.

В случая ищецът твърди, че са извършени от ответниците действия, които нарушават правото му на собственост, тъй като на 11.12.2018г. без предварително уведомяване работници на ответника „В. 02“ ООД са разрушили с малък багер настилката от гранитни павета от запад пред сградата на ЕС „Бизнес Център Дружба 2“ в участък с дължина от около 20 метра по оста север – юг (успоредно на уличното платно) и започнали в същия диапазон да правят изкоп с дълбочина от около 1 метър и ширина от 4 около 0,80-1,00 метра. Установява се от събраните по делото доказателства, че посочените действия са извършени по възлагане от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) на основание сключен с третото лице – помагач договор за присъединяване №1202679867/04.10.2017г. на два обекта, собственост на „У.С.“ ООД, находящи се в сградата „Бизнес Център Дружба 24“, съгласно издадено на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) разрешение за строеж №5/08.08.2018г., одобрен инвестиционен проект, съставени възлагателен протокол, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура, акт за предаване на строителна линия (площадка), акт за установяване на количествата и качеството на извършените работи, които подлежат на закриване. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, на която не е собственик, само доколкото това е необходимо за използването на постройката според предназначението й. Според тълкуването, дадено в Решение № 270/19 г. по гр. д. № 3976/18 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, достъпът до сградите следва да се разбира като възможност за влизане в тях, а обслужването им - като възможност да бъдат непосредствено ползвани, поддържани и ремонтирани. В този смисъл третото лице – помагач като собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда има право да ползва земята за достъп до имотите си, както и за захранването им с електричество. На следващо място се установява от събраните по делото доказателства, че процесните СМР са преустановени, на място не съществува незакрит изкоп, а настилката от павета е възстановена със задоволително качество. Стълбът с електромерно табло бил премахнат, изкопът зарит, а новоизградената шахта на тротоара на ул. „******* ****“ е иззидана и плътно покрита с капак. Поради това въззивната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не са налице действия, неоснователно засягащи собствените на ищеца имоти и пречещи му да упражнява правото си на собственост върху тях. Предявените искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

5

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите страни направените разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция, както следва: на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, и на „В. 02“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20106795/27.04.2021г., постановено по гр.д. №79370/2018г. по описа на СРС, 29 състав.

ОСЪЖДА „Д.“ ООД да заплати на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) разноски за въззивното производство в размер на 150 лева.

ОСЪЖДА „Д.“ ООД да заплати на „В. 02“ ООД разноски за въззивното производство в размер на 400 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД (с ново наименование „Е.М.З.“ ЕАД) трето лице – помагач „У.С.“ ООД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6