Определение № 821 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 821 гр. София, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500661 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Д. К. Ш. от гр.Благоевград насочена против Определение № 222/21.02.2025 г., постановено по гр.д. № 201/2025 г. по описана ОС Благоевград, с което производството по посоченото дело е прекратено.

В частната жалба не се излагат конкретни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, а от съдържанието й може да се извлече, че като правен резултат се иска на същото.

Заявено е, че жалбоподателката няма адвокат и доходът й е 609,60 лв.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните по делото и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно активно процесуално легитимирана страна - жалбоподателката е ищец по първоинстанционното дело и адресат на обжалвания съдебен акт, който има негативен характер за нея, а жалбата е насочена срещу съдебен акт, за който изрично е предвиден последващ съдебен контрол.

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

При спазване на тези указания настоящият състав на въззивната инстанция приема първоинстанционният съд да е действал в отклонение на установените съдопроизводствени правила, което сочи на основателност на частната жалба.

Както теорията, така и константната съдебна практика приемат еднозначно, че 1 съобразно изискването на чл.129, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши проверка относно редовността на исковата молба за съответствието й с изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, а преценката за допустимостта на иска, съгласно чл.130 ГПК извършва едва при сезирането му с редовна искова молба, като последната включва проверка за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки и за липсата на отрицателните такива за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Във връзка с тази проверка в настоящия случай решаващият състав приема следното:

Безспорно е, че исковата молба с рег.№ 2886/20.02.2025 г. на Д. Ш. е нередовна по смисъла на чл.127, ал.1 ГПК - в нея не е посочено името и адреса на ответника, цена на иска, а от изложените обстоятелства не може да се направи извод какъв иск е предявен, още повече, че не е формулиран съответен петитум към съда.

Поради това именно и съобразно нормата на чл.129, ал.2 ГПК първоинстанционният съд е бил длъжен да укаже на ищцата да отстрани тези нередовности, като посочи ответник, изложи ясни и последователни твърдения относно своите накърнени материални права, чиято защита търси от съда, и формулира съответно на последните искане към съда. Освен това същият е длъжен и да й укаже, че може да се ползва от правна помощ, при необходимост и право за това.

Последователно се възприема от съдебната практика, че ищецът не може да бъде изненадан с прекратяване на производството, без да първоинстанционният съд да проведе стриктно производство по чл.129 ГПК с оглед това, че всеки иск трябва да се основава на ясни и конкретни обстоятелства и също така заявено ясно искане към съда, които същият се подведе под конкретна правна норма и едва след това да извършва преценка за допустимостта му.

В случая според решаващият състав първоинстанционният съд не е съобразил изложеното и е постановил атакуваното прекратително определение без изобщо да изпълни задълженията си по чл.129, ал.2 ГПК и следователно в нарушение на съдопроизводствените правила, установени от посочената правна норма, във вр. с чл.127 – чл.130 ГПК.

Последното предпоставя отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл.129, ал.2 ГПК. В рамките на същите да се укаже на ищцата, че може да се ползва от правна помощ, при необходимост и право за това.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 222/21.02.2025 г., постановено по гр.д. № 201/2025 г. по описана ОС Благоевград.

ВРЪЩА делото на ОС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно обстоятелствената част на определението.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2