Определение № 2425 от 10.07.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2425 гр. П., 10.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20261720106872 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „***“ ООД чрез пълномощника адв. Н. срещу Т. С. И. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществуват вземания против ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3496/2025 г. по описа на Районен съд – Г.О..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От свързаното с настоящото дело електронно ч.гр.д. № 3496/2025 г. по описа на Районен съд – Г.О. /копия о т заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съобщенията и уведомлението за връчването й на длъжника, справките в НБД „Население“ и за сключени трудови договори, разпореждането, с което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и съобщението за доставянето му, коит о са приложени към настоящото дело на хартиен носител/ се установява, че в полза на ищеца е издадена за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. С. И..

Видно от служебно извършената по ч.гр.д. № 3496/2025г. по описа на Районен съд – Г.О. справка в НБД „Население“, че регистирираният постоянен и настоящ адрес на длъжника - ***, съвпада с посочения в заявлението адрес за този длъжник.

От приложените по заповедното производство разписки се установява, че изпратеното до длъжника съобщение с препис от заповедта за изпълнение на посочения адрес е върнато с удостоверяване, че адресът е посетен на 05.01.2026 г., на 10.01.2026 г. /събота/ и на 10.02.2026 г., не е намерен никой. На 26.03.2026 г. е изпратено ново съобщение до длъжника заедно с уведомления по чл. 47 ГПК, върнато с удостоверяване, че на 29.04.2026 г. е залепено уведомление на адреса и до 18.05.2026 г. не се е явил за получаване на 1 съобщението.

На 03.07.2026 г. е извършена служебна справка в НБД „Население“ по ЕГН на длъжника, видно от която същият е починал на 07.06.2026 г. Извършена е и справка за действащи трудови договори на длъжника, съгласно която няма данни за такива.

С определение № 2503 от 27.05.2026 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вемането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с предупреждение, че при неизпълнение заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Съобщението с препис от определението е връчено на заявителя на 02.06.2026 г.

На 02.07.2026 г. заявителят е подал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

Според разясненията, дадени в т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, в сила на 24.12.2019 г., съдът указва на заявителя да предяви иск, когато връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация в съобщението, т.е. искът за установяване на вземането е допустим при кумулативното наличие на тези предпоставки.

В случая, видно от приложените по ч.гр.д. № 3496/2025г. по описа на Районен съд – Г.О. съобщения, връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, че липсват данни, че длъжникът не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес. Видно от разписката по чл. 47 ГПК, че връчването е извършено по този ред поради неоткриване на адресата на посочените дати след като връчителят е извършил повече от три посещения всяко през интервал от повече от седмица, включително в неприсъствен ден на. Липсват данни с посочване на източника на информация, че лицето не живее на адреса. При това положение с изтичане на двуседмичен срок от залепване на уведомлението, извършено на 29.04.2026 г., изтекъл на 13.05.2026 г., съобщението с препис от заповедта за изпълнение се смята за връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.

От извършената справка по ч.гр.д. № 3496/2025г. по описа на Районен съд – Г.О. е видно, че в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е починал - на 07.06.2026 г. Със смъртта на длъжника срокът за възражение е спрял, поради което указанията за предявяване на иск са преждевременни. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК в случай на смърт на някоя от страните съдът спира производството. След конституирането на наследниците на длъжника и постъпване на възражение срещу заповедта за изпълнение от някой от тях следва да бъдат 2 дадени указания за предявяване на иск от заявителя срещу възразилия наследник.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не се констатира, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Настоящото производство се явява недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 23571/02.07.2026 г. от „***“ ООД, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 06872 по описа за 2026 г. на Районен съд - П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П., в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3