Решение № 14835 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14835 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110114857 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Б. П. М., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника й адв. Ю. О. Г., АК – София, със съдебен адрес в ... против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П..

Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № 700774 от 30.06.2022 г. Съгласно клаузите на договора ответното дружество предоставя на заемателя сумата от 1 000 лв., а ищцата се задължава да върне сумата 23 седмични вноски, като общо дължимата сума (главница и договорна лихва) е в размер на 1 103,38 лв.

В исковата молба се излагат подробни съображения за нищожността на договора за потребителски кредит като противоречащ на императивни материално правни норми и съдържащ неравноправни клаузи.

Като излага тези съображения, ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 700774 от 30.06.2022 г., а при условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на клаузите от договора, регламентиращи ГПР, ГЛП и заплащането на неустойка.

С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата депозира писмено становище, с което поддържа исковата молба и направените доказателствени искания. Не ангажира нови доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответното дружество депозира писмен отговор, с който оспорва исковете. На първо място, ответникът навежда доводи, че предявяването на исковете представлява злоупотреба с процесуални права, тъй като Б. М. е предявила три идентични иска, чието различие е единствено в договорите, чиято нищожност се претендира. По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни и излага подробни правни съображения, че договорът потребителски кредит, включително неустоечната клауза от него са действителни – не противоречат на ЗПК, ЗЗП или други императивни материалноправни норми и не съдържат неравноправни клаузи.

С отговора ответникът представя писмени доказателства.

В съдебно заседание пълномощникът на ответника представя писмена молба, с която 1 поддържа възраженията и исканията, направени в отговора. Не сочи допълнително доказателства.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска:

Между страните по делото не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че между ищеца, като заемател и ответното дружество, като заемодател, е сключен договор за паричен заем № 700774 от 30.06.2022 г., съгласно който „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, е предоставило на Б. П. М. сумата в размер на1 000 лв., която ищецът се е задължил да върне на 23 месечни вноски заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,05 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 49,81 %.

В чл. 5.1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми- поръчител, който да отговаря на определени условия или банкова гаранция.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при неизпълнение на чл. 5.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 575,62 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Сключеният между ищцата и „Сити Кеш“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

2

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,81 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно- неустойката в размер на 575,62 лв., която се начислява автоматично от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).

Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите- ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита)- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни- чл.

19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 575,62 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар „скрита възнаградителна лихва“. Този извод, на първо място, следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.

Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.

В случая само размера на неустойката представлява над 50 % от заетата сума и заедно с нея се формира годишен процент на разходите в размер, който е значително по-висок от 3 нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед гореизложеното, задължението по чл. 11, ал. 1 не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 11, ал. 1, те не могат да изпълнят отредената им функция- да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д.

№ 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).

Предвид гореизложеното, договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предвид основателността на главния иск, съдът не следва да разглежда предявените при условията на искове за прогласяване на недействителността на клаузи от договора.

По разноските:

С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв.