Решение № 2168 от 13.10.2026, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно дело 412/2026
- Вид
- Решение № 2168
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Десислава Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2168
Кюстендил, 13.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20267110700412 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Ж. Д. от гр. Кюстендил, чрез адв. В. П., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4480-000007/26.06.2026 г., издадена от младши оперативен дежурен към РДГП [община], ГПУ Олтоманци, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца".
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се от съда да отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендират се направените разноски.
Ответната страна - младши оперативен дежурен към РДГП [община], ГПУ Олтоманци, не изразява становище по жалбата.
Административен съд - Кюстендил, след като се запозна с твърденията на страните и с приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като мотиви в оспорената заповед административният орган е изложил, че на 26.06.2026 г. около 12.30 часа в община Кюстендил на път Трети клас № 601 - на ГКПП - Олтоманци на излизане от страната в посока Р. Събрия, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „Р К“, с рег. номер: [рег. номер], като при гранична проверка е установено, че процесното МПС е с прекратена регистрация. Прието е, че по този начин водачът е допуснал нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, за което е съставен АУАН серия АД № 644967/26.06.2026 г. Въз основа на АУАН е издадена оспорената заповед, като същата е връчена на адресата на 26.06.2026 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от младши оперативен дежурен към РДГП [община], ГПУ Олтоманци, като за последния не се установява от събраните по делото доказателства да разполага с правомощия по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. От страна на ответника не се представят доказателства, респ. не е представена по делото заповед № 3282з-7194/17.12.2025 г. относно компетентността му да издава заповеди за прилагане на ПАМ от вида на процесната.
Предвид горното, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, което е достатъчно да обоснове нищожността й.
Наред с горното съдът намира, че заповедта е и незаконосъобразна, като непропорционална и несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з", подб. "гг" от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ от вида на процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. В случая се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на процесното нарушение е налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" за процесното МПС. Според представения с преписката АУАН, претендираното нарушение е извършено 26.06.2026 г. около 12.30 часа, като се установява, че на 26.06.2026 г. от 00.00 часа, видно от представеното по делото копие от застрахователна полица от 25.06.2026 г., за автомобила е била сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" и регистрацията му поради сключената валидна застраховка е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. При това положение напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, поради което същата е незаконосъобразна. Независимо от последното, с оглед констатирания порок на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, явяващ се тежък и неотстраним, същата не следва да се отменя, а следва да се обяви за нищожна.
При този изход на правния спор и с оглед своевременно заявеното искане от жалбоподателя за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в негова полза следва да се присъдят направените такива по делото в общ размер на 305,11 евро, от които 300 евро - заплатено адвокатско възнаграждение и 5.11 евро - държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4480-000007/26.06.2026 г., издадена от младши оперативен дежурен към РДГП [община], ГПУ Олтоманци.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Гранична Полиция" - Драгоман да заплати на Ж. Д. от гр. Кюстендил направените разноски по делото в размер на 305,11 евро (триста и пет евро и единадесет цента).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�