Решение № 260 от 27.05.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Габрово, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210100081 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ***********, бл. 263, вх. А, ап. 16 срещу „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, ЕИК 200697003, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „**********” № 11, вх. А, ет. 4, ап. 10, за връщане на сумата 5000 лева, представляваща авансово заплатена цена по развален договор за изработка, както и сумата 500 лева – неустойка по т. 8 от сключения договор

В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за изработка с доставка и монтаж на два броя алуминиеви перголи общо 24,25 кв.м., винилени RAL 7016-цвят крем, с монтирано дистанционно електроуправление в собствения му апартамент, по който договор ищецът заплатил авансово сумата от 5000 лева от общо дължимата цена от 9350 лева. Договорът бил със срок на изпълнение 30.10.2021 г..

Ответникът от своя страна не изпълнил задължението си по договора, поради което ищецът развалил сключения договор и претендира връщане на даденото. Освен така дължимата сума, ответникът дължал и неустойка по силата на т. 8 от сключения договор, която в случая възлизала на сумата от 500 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД депозира отговор на предявената искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Излага, че страните не са могли да уговорят точните размери на конструкцията и начина на монтажа на място, поради което договорът останал неизпълнен, но не по вина на изпълнителя. Не оспорва обстоятелството, че договорът е прекратен, но счита, че това е станало на основание т. 4. изр. 2 от договора, тъй като възложителят е анулирал договора едностранно, в който случай изпълнителят имал право да задържи заплатеното капаро. Евентуално счита, че договорът е развален по 1 взаимно съгласие на страните. С цел извънсъдебно уреждане на взаимоотношенията и въпреки, че било налице основание за задържане на заплатеното капаро, ответното дружество, преди предявяване на исковата молба, превело по банковата сметка на ищеца сумата от 5000 лева. Оспорва претенцията за неустойка поради липсата на вина на изпълнителя за прекратяването на договора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Осъществените в правната действителност факти не са спорни между страните, спорът се концентрира върху правните им последици.

Видно от представения договор за остъкляване със сгъваема система от стъкло, ищецът възложил на ответното дружество да извърши доставка и монтаж на два броя алуминиеви перголи с площ общо 24,25 кв. м., винилени RAL 7016-цвят крем, с монтирано дистанционно електроуправление, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 9350 лева, от което при сключване на дговора възложителят заплатил 5000 лева. В договора страните уговорили краен срок за монтаж на изработените перголи 30.10.2021 г., като при забава изпълнителят дължал мораторна неустойка в размер на 0,5 % на ден, но не повече от 10% от стойността на заплатеното авансово възнаграждение (5000 лева) – т. 8 от договора. Датата на извършване на монтажа се определяла от изпълнителя след съгласуване с възложителя – т. 6. 2 от договора.

Не е спорно, че ищецът заплатил в полза на ответника авансово 5000 лева от уговореното възнаграждение.

С покана от 12.12.2021 г. ищецът отправил изявление, че разваля договора поради неизпълнението на „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, като поканил последното да върне авансово полученото плащане и заплати мораторна неустойка в максимален размер от 500 лева. Доказателства поканата да е достигнала до адресата не са представени. В електронно писмо от 18.12.2021 г., адресирано до електронен адрес с домейн, съдържащ фирменото наименование на ответното дружество, ищецът отправил нова покана за изпълнение, която съдържала допълнителен срок за изпълнение - 22.12.2022 г. и ново предупреждение, че след изтичането му, претендира връщане на сумата 5000 лева.

За безспорен в производството е отделен фактът, че на 10.01.2022 г. ответникът „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД е превело по банкова сметка на ищеца Н. Г. Г. сумата от 5000 лева с посочено основание на платежната операция „върната сума по прекратен договор БЕСТ ПАНОРАМА ООД”.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.

Основателността на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал.

1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за изработване и монтаж на перголи, по който от възложителя е заплатено авансово възнаграждение в размер на 5000 лева, разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на изпълнителя да достави и монтира перголите и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления 2 договор авансово възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за изработване и монтаж на остъкляване, респ. за връщане на предоставената в аванс част от дължимото възнаграждение след развалянето на договора, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, изразено в предаване във фактическа власт на Н. Г. Г. на монтирани перголи, респ. връщане на авансово заплатената сума от 5000 лева, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за тези обстоятелства, съдът следва да приеме за несъществуващи недоказаните факти.

Сключеният между страните договор с оглед предметното му съдържание е такъв за изработка и включва в съдържанието си две основни облигаторни задължения за страната, дължаща характерната престация – изпълнителят „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД, а именно да извърши качествено и в срок уговорената работа съобразно възложеното и да предаде овеществения й резултат на възложителя, а за последния - да приеме (одобри) извършената съгласно договора работа и да заплати уговореното възнаграждение (непрестирания остатък) - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ. При изработката непосредствената цел (основанието) на сделката не е просто прехвърлянето на правото на собственост върху овеществения работен резултат (винилови перголи, монтирани в недвижим имот), а неговото изработване в съответствие с изискванията на възложителя, уговорени в сключения договор.

Видно от съдържанието на договора (т. 6) срокът за изпълнение на възложеното е до 30.10.2021 г., който срок по волята на страните е дефиниран като краен. В задължение на „БЕСТ-ПАНОРАМА” ООД било поставено определянето на конкретната дата на монтаж, но не по-късно от крайния срок. Доказателства ответното дружество да е поканило възложителя да осигури съдействие за изпълнение на монтажа в рамките на уговорения срок (и изобщо) не са ангажирани.

С покана, съдържаща се в електронно писмо, получаването на което „БЕСТПАНОРАМА” ООД не оспорва от 18.12.2021 г. възложителят Н. Г. Г. отправил едностранно изявление за разваляне на сключения договор поради неизпълнение, като предоставил допълнителен срок за изпълнение на възложеното до 22.12.2021 г..

Изявлението съдържа изрично предупреждение, че несъобразяването на изпълнителя с предоставения допълнителен срок влече разваляне на договора.

Договорът е сключен между физическо лице и търговец по повод осъществяваната от него търговска дейност и се подчинява на постигнатите между страните уговорки, тъй като принципно уредбата на търговските сделки е диспозитивна - нормативните правила се прилагат и стават съдържание на правоотношението, само доколкото липсва постигнато между страните общо съгласие.

Единствено императивните нормативни правила обвързват страните и дерогират несъответстващата им тяхна обща воля. Това означава, че свободната воля на страните, изразена в съответствие с принципа на свобода на договарянето, определя както предметното съдържание на дължимата престация и при настъпването на какви конкретни факти, възникналата от договора правна връзка може да бъде прекратена.

Това обаче страните сторили само във връзка с уреждане последиците по отношение на 3 авансово заплатената част от възнаграждението при прекратяване на правната връзка и то в три хипотези – при обективна невъзможност, при постигнато взаимно съгласие на страните и при едностранен отказ от договора на всяка една от тях. В договора съгласие на страните относно това кои форми на неизпълнение пораждат потестативното право на разваляне на сключения договор не е постигнато. А исковата претенция се основава на разваляне на договора, основано на неизпълнение на „БЕСТПАНОРАМА” ООД. Затова валидността на клаузата на т. 4 от договора е изцяло ирелевантна за спора, тъй като евентуалната й нищожност не би се отразила на защитаваното в настоящото производство субективно право на вземане.

В договора страните изобщо постигнали съгласие относно правото на разваляне на договора, което означава, че развалянето поради неизпълнение на изпълнителя, се подчинява на общите нормативни правила, съдържащи си в ЗЗД.

Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.

Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и начин на разваляне (такива в случая не са налице). Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.

Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна.

Упражняването на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на облигационната връзка като доколкото договорът е двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от собственото си задължение. Необходимо е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.