Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3790 от 13.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6729/2026
Вид
Определение № 3790
Подписан
13.10.2026
В сила
13.10.2026
Състав
Александра Йорданова, Герасим Ангелов Пенчев, Стоян Михов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3790 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно наказателно дело № 20261100606729 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при СРП срещу протоколно определение от 02.06.2026 г., постановено по НОХД № 3197/2026 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с което първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което е върнал делото на СРП.

В частния протест се поддържа, че извършените преди промяната в компетентността на разследващия орган действия са законосъобразни и годни, поради което могат да бъдат ценени като доказателства без да бъдат повтаряни. Позовава се на практиката на ВКС и се твърди, че не са налице отстраними съществени процесуални нарушения, обосноваващи връщане на делото на прокурора.

Не е постъпило възражение от подсъдимия.

Софийски градски съд, като прецени изложените доводи, въз основа на материалите по делото и закона, намира следното:

Частният протест е подаден от лице, което има право на протест, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК срещу акт по чл. 341, ал. 2 НПК и отговаря на изискванията на чл. 345, ал. 3 вр. чл. 320, ал. 1 и ал. 3 НПК. По същество е основателен по следните съображения:

1

По делото се установява, че подсъдимият А. към датата на инкриминираното деяние е бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР – служител на ГД „БОП“ – МВР, поради което съгласно чл. 194, ал. 1, т.

2 НПК разследването по делото е следвало да се провежда от следовател. Това обстоятелство обаче не е било известно при образуването на досъдебното производство на 05.11.2021 г., когато пострадалият и свидетелите са посочили извършителя само по малко име, без данни за професионалната му ангажираност. В периода 05 – 06.11.2021 г. разследващият орган при 08 РУ – СДВР е извършил множество действия по разследването – разпити на свидетели, претърсвания и изземвания, обиски, разпознавания и освидетелствания. На 07.11.2021 г. след установяване на служебното качество на подсъдимия, наблюдаващият прокурор е иззел материалите от 08 РУ – СДВР и е възложил разследването на компетентния орган - следовател при СО на СГП. От всички извършени до 07.11.2021 г. разпити на свидетели – К., Я., Л., П., Т. (два разпита), Т., Г., Д., Ш., Х., В., Т. и М. – след възлагането на разследването на следовател е преповторен единствено разпитът на св. Р., като останалите разпити не са повторени

В обжалваното протоколно определение от 02.06.2026 г. районният съд е приел, че са налице отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, изразяващи се в това, че след установяване на компетентността на следовател по чл. 194, ал. 1, т. 2 НПК не са били повторени извършените дотогава разпити на свидетелите. Тъй като само разпитът на св. Р. е бил повторен, съдът е приел, че останалите разпити са извършени от некомпетентен орган и следва да бъдат преповторени от следовател. Поради това е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на нарушенията.

На първо място, не се установява по какъв начин правото на защита на подсъдимия е било реално и съществено засегнато от обстоятелството, че посочените разпити са извършени от разследващ полицай, а не от следовател.

Разпитите на свидетелите представляват процесуално-следствени действия, чието основно значение за формиране на доказателствената съвкупност се реализира в съдебната фаза на наказателното производство. Именно в съдебното производство страните разполагат с възможност да участват непосредствено при разпита на свидетелите, да им задават въпроси, да оспорват достоверността на показанията им и да правят възражения относно съдържанието и начина на извършване на разпита в досъдебното производство. Следователно самото неповтаряне на разпитите в досъдебната фаза не е довело до невъзможност подсъдимият да упражни това свое право.

Следва да се има предвид и че евентуалният порок относно компетентността на органа, извършил конкретен разпит на свидетел, би могло да засегне единствено годността на съответния протокол и възможността той да бъде приобщен и ценен като доказателство при разглеждане на делото в съдебната фаза. В противен случай всяко нарушение при събирането на доказателство в досъдебната фаза автоматично би водело до връщане на делото на прокурора за неговото повторно събиране.

2

На следващо място, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 248, ал.

4 НПК, съгласно която в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. В случая, по същността си поставеният въпрос е именно такъв, поради което е изключено да се разглежда в разпоредителното заседание.

При това положение не е налице съществено отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, което да налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, на основание чл. 345, ал. 2 във връзка с чл. 249, ал. 3 НПК, Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.06.2026 г., постановено по НОХД № 3197/2026 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3