Решение № 3173 от 19.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3173 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110207292 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Д. Е. ЕГН **********, чрез упълномощения адв.К. Г., против наказателно постановление /НП/ № 24-4332032328/08.01.2024 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Е. Д. Е. ЕГН **********, предвид съставен му на 17.11.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №959674, за това, че на 17.11.2023 г., в 11,19 часа, в гр.София, по ул.„Ген.

Стефан Тошев“, с посока на движение от ул.“Пирински проход“ към ул.“Тодор Каблешков“, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** и на кръстовището с ул.“Лястовица“ не спира за да пропусне пресичащия от ляво на дясно по посока на движението му пред него по сигнализираната с пътен знак Д-17 и маркировка М.1. пешеходна пътека пешеходец, като преминава пред него, с което виновно нарушил чл.119,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,ал.6,вр.ал.5,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец /тъй като нарушението е в условията на повторност – вр. НП №23-4332-010651/09.06.2023 г., връчено на 1

27.07.2023 г., влязло в сила на 11.08.2023 г./; и на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

В законовопосочения срок Е. Д. Е. депозирал пред административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН, в което е направено твърдение, че не е извършил вмененото му нарушение и няма вина, изложена е фактическа обстановка, различна от отразената в акта, а именно: написано е, че пешеходката пресичала неправилно и едновременно с това е описвано, че пешеходката се движила по пешеходната пътека, трафикът е бил интензивен, и поради дъждовното време, мокрото пътно платно и движещите се в близост зад него автомобили, той преценил, че е по-добре да пресече пешеходната пътека вместо да спре рязко пред нея, а и пешеходецът се е намирал на достатъчно голямо разстояние от управлявания от него автомобил. Написано е и че на 05.03.2023 г. напълно неоснователно му бил съставен акт за същото по вид нарушение.

Недоволен от НП и наложените с него административни наказания Е. Д.

Е., чрез упълномощения адв.К. Г., го обжалвала чрез административно наказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно – необосновано и постановено при нарушения на процесуалните правила и материалния закон, с погрешни и неподкрепени от доказателства фактически и неправилни правни изводи, при липса на обективни и субективни елементи от състава на чл.119,ал.1 от НК. Написано е също, че отразената в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната /като са изложени доводите, подобни на тези от от възражението срещу акта, в т.ч., че пешеходецът /жена/ е нарушил чл.114,т.2 от ЗДвП - навлизане на пешеходна пътека при липса на видимост, и за пръв път е направено твърдение, че в управлявания от него автомобил пътник бил братовчед му/. Написано е още, че административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52,ал.4 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното е направено искане НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

2

Жалбоподателят Е. Д. Е., редовно призован/уведомен се явява в съдебните заседания, заедно с упълномощения си адв.К. Г., който пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по съображенията, изложени в жалбата срещу него. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, както е вписано в договора.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от пълномощник на административнонаказващия орган.

При разпита на актосъставителя Н. Л., той разказва, че като младши автоконтрольор в О „ПП“-СДВР, заедно с колегата си Д., изпълнявайки служебните си задължения за контрол по движение на МПС - дали изпълняват задължението си да пропускат преминаването на пешеходци, на 17.11.2023 г. се намирали на около 40-50 метра след пешеходната пътека на кръстовището на ул.“Ген. Стефан Тошев“ и ул.“Лястовица“, където по принцип движението е натоварено. От мястото си те имали много добра видимост към пешеходната пътека, която била сигнализирана с пътен знак Д-17 и маркировка М8.1. /тип зебра/, без разделителен „остров“ за пешеходците и възприели движещия се л.а.“***“, който не спрял за да пропусне и не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека пешеходка, въпреки, че можел да намали скоростта и да я пропусне, а увеличил скоростта и преминал преди нея, когато тя била стигнала почти до средата на пешеходната пътека, заради което автомобилът бил спрян със стоп-палка от него /Н. Л./, намиращ се извън спрелия полицейския автомобил, на водача на л.а. „***“ било обяснено извършеното нарушение, за което му бил съставен АУАН.

В този смисъл, но с по-малко фактически подробности, са показанията на свидетеля В. Д., който казва, че случаят касае отнемане на предимство на пешеходец от водач на л.а.“***“ на ул.“Ген. Стефан Тошев“ и пресечката с ул.“Лястовица“. Заради непропускане на пешеходеца, движещ се по пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак Д-17 и маркировка М8.1 /тип зебра/, водачът на автомобила бил спрян, било му обяснено извършеното нарушение и му бил съставен АУАН. Свидетелят Д. казва, че не помни дали 3 водачът е бил сам в автомобила, къде точно са се намирахме с колегата му Л., когато констатирали нарушението и какво е било времето тогава.

В показанията си В. В. П. – допуснат от съда до разпит като свидетел, по искане на адв.К. Г., представен като „свидетел-очевидец, пътувал на задната седалка на управлявания от жалбоподателя Е. автомобил - при режим на довеждането му от жалбоподателя/, същият заявява, че на 17.11.2023 г. преди обяд пътувал на задната седалка на управлявания от Е. Е. л.а. „***“, към църква за помен на техен роднина. Времето било лошо, ръмял дъжд, движението било натоварено, имало задръствания. Приближавайки се към пешеходна пътека тип „зебра“, върху която в лентата за насрещното движение бил спрял автобус, видял, че зад автобуса се подала женска глава, но явно преценила, че няма възможност да пресече и не предприела пресичане. Видял и че в посоката им на движение, на около 50 м. напред имало полицейски автомобил. От перпендикулярен десен път се включил пред управлявания от Е. друг лек автомобил. Пътната обстановка препятствала бързо движение.

Докато управлявания от Е. автомобил минал през пешеходната петъка нямало пешеходци, които да предприемат движение, освен надничащата госпожа.

Приближавайки до полицейския автомобил видял, че единият от полицаите бил вътре в него, а друг бил отвън и с палка спрял автомобила на Е..

Полицаите казали, че Е. карал бързо и застрашил въпросната пешеходка, като му съставили акт.

По делото са приложени: писмено сведение от Н. Л. Л.; справка картон на водача Е. Д. Е. - за регистрирани извършени нарушения на ЗДвП и наложените за тях наказания; Заповеди относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, както и гласните доказателства - показанията на Н. Л. и В. Д., които преценява като ясни, конкретни, еднопосочни, без противоречия, взаимно допълващи се и служещи за изясняване на делото от фактическа страна, в тази връзка и от правна страна. Те не показват тенденциозна насоченост във вреда на 4 жалбоподателя.

Показанията на В. П. настоящият съдебен състав преценява като опит за изграждане на някаква защита за жалбоподателя. Разказаното от този свидетел е опит за повторение на твърдяната от жалбоподателя фактическа обстановка в жалбата му срещу НП, която съдът не приема за обективно изложена, дори във връзка с посоченото във възражението срещу АУАН, в което Е. Е. е написал „Фактическата обстановка на пътя беше следната. Пешеходец жена на средна възраст в нарушение на чл.114,ал.2 от ЗДвП беше започнала движение по пешеходната пътека тип „зебра“ зад спрял автобус…след пешеходната пътека…Аз…наближавайки пешеходната пътека в последния момент забелязвам пресичащата жена, спряла на платното върху пешеходната пътека, която се навежда да погледне дали има автомобил в моята посока за движение…Прецених, че е по-добре до пресека пешеходната пътека, отколкото да натисна рязко спирачки за да спра пред нея, за да дам предимство на неправилно пресичащия пешеходец“. Т.е. самият Е. Е. е посочил, че е преминал с управлявания от него автомобил през пешеходната пътека по време на пресичане на пешеходец-жена по нея. В тази връзка и съдът не кредитира показанията на В. П., считайки, че не са добросъвестни, не се подкрепят от другите доказателства по делото, на които съдът дава вяра, а за фактическите обстоятелства от предмета на доказване са в противоречие с тях.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, на които съдът дава вяра, настоящият съдебен състав намира за установено с необходимата категоричност, че 17.11.2023 г. преди обяд младши автоконтрольори в О „ПП“-СДВР Н. Л. и В. Д. по време на службата си за контрол по движение на МПС и изпълнение на задължението им да пропускат преминаването на пешеходци, се намирали на около 50 метра след пешеходната пътека на кръстовището на ул.“Ген. Стефан Тошев“ и ул.“Лястовица“, от където имали много добра видимост към пешеходната пътека - сигнализирана с пътен знак Д-17 и маркировка М8.1. /тип зебра/, без разделителен „остров“ за пешеходците на пътното платно. Времето било дъждовно – валял слаб дъжд, пътят бил мокър, движението, както обичайно, било натоварено. Полицай Н.

Л. се намирал извън спрелия на посоченото място полицейския автомобил. В 5

11,19 часа по ул.„Ген. Стефан Тошев“, с посока на движение от ул.“Пирински проход“ към ул.“Тодор Каблешков“, Е. Д. Е. управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** и на кръстовището с ул.“Лястовица“ той не спрял за да пропусне пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката му на движение пред него пешеходка, като не я пропуснал, а преминал пред нея, когато тя била стигнала почти до средата на пътното платно, което било възприето от полицейските служители и Н. Л. със стоппалка спрял л.а. „***“ с рег. № ***. На водача му Е. Д. Е. било обяснено извършеното нарушение, за което му бил съставен АУАН, срещу който в законовопосочения срок той депозирал пред административнонаказващия орган писмено възражение. Въз основа на акта против Е. Д. Е. било издадено обжалваното НП, екземпляр от което той получил на 18.04.2024 г. и го обжалвал, чрез упълномощения си адв.К. Г., на 30.04.2024 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.

Разгледана по същество, предвид изложеното в нея, съдът я намира за неоснователна, доколкото доказателствения материал, кредитиран от съда, установява противното.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е 6 извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.