Решение № 5605 от 26.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5605 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно гражданско дело № 20261100507599 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 024147/16.04.2026 г., депозирана от Н. И.

И. чрез адв. В.Т.-САК, срещу разпореждане от 02.04.2026 г. по изпълнително дело № 20168410408409/2016 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване на производството по принудително изпълнение срещу него на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят счита, че отказът на съдебния изпълнител да предприеме незабавни действия по прекратяване на образуваното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е незаконосъобразен.

Твърди, че от 25.09.2019 г., когато е наложен запор върху вземания само по отношение на длъжника Надка И.а, но не и по отношение на Н. И., до 07.10.2021 г. не са поискани и предприемани каквито и да било действия по принудително изпълнение, поради което е настъпила перемпция ex lege.

Отправя искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменен като незаконосъобразен отказът на ЧСИ Н.М. за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от страна на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД чрез процесуалния представител 1 юрисконсулт М.К., са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба с вх. № 027977/11.05.2026 г., с които същата се оспорва като неоснователна. Застъпва се становище, че с настъпването на смъртта на длъжника И.М. И. на 18.02.2018 г. изпълнителното производство е спряно по силата на закона, като за този период не тече давност и срок за настъпването на перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа се, че взискателят регулярно е подавал молби за предприемане на изпълнителни действия – на 05.08.2019 г. и на 18.01.2023 г., като извършването на такива е поискано още с молбата за образуване на изпълнителното производство.

Твърди се, че за периода до 26.06.2015 г. са приложими предпоставките на ППВС № 3/1980 г., доколкото процесното изпълнително дело е образувано преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което постановлението е обявено за изгубило сила. Оспорва се твърдението на длъжника, че изпълнителни действия срещу него не са били извършвани в продължение на повече от две години. Поради изложеното взискателят моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за допустима, но неоснователна. Излагат се доводи, че във връзка с постъпвалите през годините молби от взискателя, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ са предприемани многократни изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, като няма основание за извод за дезинтересиране на взискателя. Оспорва се да е налице бездействие по делото в периода от 25.09.2019 г. до 07.10.2021 г. поради това, че е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, съгласно която „за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства“. Поддържа се, че от момента на смъртта на първоначалния длъжник – И.М. И., на 18.02.2018 г. изпълнителното дело се счита спряно по силата на закона до конституирането на неговите наследници съобразно чл.

432, ал. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочва се, че едва от момента, в който Н. И. И. е конституиран като длъжник, започва да тече перемпционният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като оттогава до настоящия момент не са изтекли две години. Поради изложеното се счита, че не са настъпили по изпълнителното дело предпоставките за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител от 02.04.2026 г. е правилно и издадено при спазване на всички процесуални правила.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20168410408409/2016 г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е образувано по молба от 10.09.2016 г. на взискателя 2

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу длъжниците И.М. И., ЕГН **********, и Н.С. И.а, ЕГН **********, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 14.05.2016 г., издаден по гражданско дело № 16035/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 113-и състав, а именно 4172.59 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, 455.58 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2099 г. до 11.06.2012 г., както и разноските по изпълнението, като сумите се дължат от длъжниците в режим на разделност, т.е. всеки от тях дължи по ½ част. На частния съдебен изпълнител е възложено и извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ.

С разпореждане от 10.09.2016 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжниците, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, както и да бъде наложен запор върху вземанията за пенсия на И.М. И. и Н.С. И.а, дължими им се от НОИ.

Изпратени са запорни съобщения и са постъпили съответните отговори по тях.

Изпратените до длъжника И.М. И. покана за доброволно изпълнение с изх. № 188607/20.09.2016 г., съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 024728/12.02.2018 г., съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 009018/18.01.2019 г. и съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 164068/25.09.2019 г. не са били връчени.

И.М. И. е починал на 18.02.2018 г.

С молба с вх. № 068744/05.08.2019 г. взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е поискал извършването на справка в НАП и налагането на запор върху вземанията за трудово възнаграждение, респективно пенсия на длъжниците, както и насрочване на опис на движимото им имущество.

Същото е сторено и с последваща молба с вх. № 089327/03.09.2019 г.

С разпореждане от 25.09.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимото имущество на длъжниците. Направен е опит последните да бъдат уведомени за същия, като са изпратени покани за доброволно изпълнение, но не са връчени.

С молба с вх. № 063442/07.10.2021 г. взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е отправил искане до съдебния изпълнител за извършване на справка за банкови сметки и сейфове на длъжниците, както и за действащи трудови договори на последните с оглед налагане на съответни запори, а при неустановяване на вземания – за извършване на опис и оценка на собствените на длъжниците движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

С молба с вх. № 003544/18.01.2023 г. взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е поискал снабдяване с удостоверение за наследници и конституиране на наследниците на починалия длъжник И.М. И..

С молба с вх. № 047840/28.09.2023 г. взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е поискал присъединяване като взискател по делото въз основа 3 на издадено удостоверение по чл. 456 ГПК по изпълнително дело № 20238600400785/2023 г. описа на ЧСИ В.М., с peг. № 860 на КЧСИ.

С изпратено по електронна поща писмо с вх. № 020381/17.04.2025 г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител за актуалния размер на задължението по изпълнителното дело.

С Разпореждане на частния съдебен изпълнител от 23.04.2025 г. на основание чл. 429, ал. 2 ГПК са конституирани като длъжници в изпълнителното производство наследниците на починалия длъжник И.М. И. съгласно постъпило Удостоверение за наследници, издадено от СО, р-н Младост, а именно Н.С. И.а (съпруга), Н. И. И. (син) и С. И.а И.а (дъщеря). До конституираните длъжници са изпратени покани за доброволно изпълнение от 23.04.2025 г. с насрочен опис на движими вещи, но поканите не са им връчени.

С молба с вх. № 046177/26.08.2025 г. взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е поискал да бъде извършена справка за новооткритите банкови сметки на длъжниците и/или на техните наследници, с оглед налагане на запор, както и налагане на запор върху получавана пенсия от длъжника. В случай че не бъдат открити собствени на длъжниците недвижими имоти, е поискано принудителното изпълнение да бъде насочено върху движимите им вещи, находящи се на настоящия/постоянния им адрес, като бъдат извършени опис и оценка на същите с цел изнасянето им на публична продан.

На 25.09.2025 г. отново са изпратени покани за доброволно изпълнение до конституираните длъжници с уведомление за насрочен опис на движими вещи на 19.12.2025 г., като тази до жалбоподателя Н. И. И. му е връчена чрез неговия работодател на 15.11.2025 г.

С писмо с вх. № 057138/28.10.2025 г. длъжникът Н. И. И. е направил възражение за изтекла погасителна давност, искане за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция, възражение за нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнение, оспорен е размерът на дължимата сума, отправено е и искане за спиране на изпълнението, като съдебният изпълнител е уведомен относно това, че са подадени жалби до различни институции.

Съдебният изпълнител се е произнесъл по така направените искания с разпореждане от 05.11.2025 г., като е отказал да спре, респективно да прекрати изпълнителното производство.

На 10.11.2025 г. по изпълнителното дело е постъпило и Допълнение с вх.

№ 059275/10.11.2025 г. от длъжника Н. И. И., с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е приложено препис-извлечение от акт за смърт, както и платежно нареждане за преведена сума в размер на 546.61 лв., наредена от работодателя на длъжника – „ВИП ПЛЮС – МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД.

Съдебният изпълнител с разпореждане от 11.11.2025 г. е указал на длъжника 4 да уточни произхода и основанието за внасяне на посочената дума, доколкото същата не е в изпълнение на наложен запор.

На 19.11.2025 г. по делото е депозирана молба с вх. № 061018/19.11.2025 г. от адв. В.Т.-САК, легитимирал се като пълномощник на конституирания длъжник Н. И. И..

На 15.12.2015 г. е изпратено съобщение до работодателя на длъжника „ВИП ПЛЮС – МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД с искане да бъде уточнено основанието на извършения банков превод, доколкото по делото не е налаган запор върху трудовото възнаграждение на Н. И. И.. В отговор е постъпила молба с вх. № 066630/19.12.2025 г. от работодателя с искане за възстановяване на наредената сума. Същото е сторено на 12.01.2026 г.

С молба с вх. № 020114/23.03.2026 г., депозирана от адв. В.Т. в качеството на пълномощник на Н. И. И., е отправено искане за произнасяне по по-рано подадената молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По така подадената молба от адв. Т. съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното разпореждане от 02.04.2026 г. Посочил е, че вече се е произнесъл по молбата за прекратяване на изпълнителното производство с вх. № 067436/23.12.2025 г. с разпореждане от 05.11.2025 г., както и, че не е налице промяна в обстоятелствата. Доколкото съдебният изпълнител не може да откаже да се произнесе по последващо искане за прекратяване, отново е отказал да уважи обективираното в двете молби искане за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.