Решение № 6572 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6572 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно гражданско дело № 20231100500850 по описа за 2023 година Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на С. А. К., ЕГН **********, действащ чрез адв. М. О., срещу съдебно решение № 13167 от 21.11.2022 г., постановено по гр. дело № 18361/2022 г. по описа на СРС, 117 с-в, с което е отхвърлен иска, предявен от К. срещу И. С. Я., ЕГН ********** за установяване, че е изключителен собственик на имота /гараж/, описан в нот. акт 124, т.V, рег. 15476, д. 734/06. Присъдени са разноски. Решението се обжалва изцяло.

В жалбата са развити подробни оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Направено е доказателствено искане за допускане на свидетел. Претендира се отмяна на атакуваното решение, уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната 1 жалба от въззиваемата страна - И. С. Я. с адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв.

Й. В. и адв. Н.А., с който се оспорват твърденията в жалбата по нейната основателност, излагат се съображения досежно твърденията за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Обсъдени са събраните по делото доказателства, противопоставя се на разпит на свидетел на жалбоподателя, претендира представяне на данъчните декларации на праводателите на К. с оглед доказване произхода на средствата. Моли да бъде потвърдено решението на СРС и да се присъдят направените по делото разноски.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение № 13167 от 21.11.2022 г., постановено по гр. дело № 18361/2022 г. по описа на СРС, 117 с-в, е отхвърлен като неоснователен иск, предявени от С. А. К. срещу И. С. Я. с правно основание чл. 23 от СК (за трансформация на лично имущество), с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на гараж № 4, находящ се в гр. София, в сутерена на жилищната сграда – блок на ул. **** в Зона Б-18, състоящ се от гаражна клетка с площ от 21,43 кв.м., при граници: коридор, гараж № 3, двор и гараж № 5, заедно с 0,39% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.

Претендира се да бъде признато за установено по отношение на ответницата липсата на принос за описания по-горе имот.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК , от ищцовата страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият спор не попада в двете изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че доводите на въззивника касаят допуснати от първата инстанция нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, са неоснователни.

Предмет на разглеждане e положителен установителен иск с правна квалификация чл.23 от СК. Според приложимата норма на чл.23 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

По отношение на иска за трансформация на лично имущество ищецът е изложил твърдения, че недвижимият имот - гараж № 4, представляващ самостоятелен обект, е придобит по време на брака, но има трансформация на лично имущество, притежавано от него, тъй като имотът е закупен от него през време на брака с бившата му съпругата – ответница в първоинстанционното производство и въззиваема страна във въззивното производство, но с негови лични средства в размер на 20 000 лв. За произхода на сумата твърди, че тя е получил от баща му, като дарение.

3

Фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съобразявайки задължителната съдебна практика (решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 154/31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., III-то г. о., и др.) въззивният състав дължи да изложи и необходимото съдържание на мотивите към решението си.

Страните по делото не спорят, а това е видно и от доказателствата по делото, че са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 20.06.1997 година е бил прекратен с Решение № 254229/24.10.2019 г. по гр.д. № 58813/2018 г. на СРС.

По време на брака им е обективирана в нотариален акт № 124, т.V, рег. 15476, д. 734/06 покупко-продажба на гараж № 4, находящ се в гр. София, в сутерена на жилищната сграда – блок на ул. **** в Зона Б-18, състоящ се от гаражна клетка с площ от 21,43 кв.м., при граници: коридор, гараж № 3, двор и гараж № 5, заедно с 0,39% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.

В съответствие обвързващата съда материална доказателствена сила на нотариалния акт по представения договор (арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК ) въззивният съд приема извод, че на 28.12.2006 г., ищецът по силата на възмездна сделка е придобил собствеността върху процесния недвижим имот и следва да се приеме, че описаният имот е придобит в собственост от страните при покупна цена от 9875 лв. – видно от отразеното в нотариалния акт. Не е спорно, че цената е платена от купувача преди подписване на нотариалния акт, както е отразено в самия акт. Там няма забележка, че сумата е заплатена от друго лице като дарение на купувача.

В първоинстанционното производство е разпитана свидетелката Д.А.К. – Ц., сестра на К., която дава показания, че тя е получила от баща си през 2006 г. сумата от 20000 лв. за ремонт на къщата си и е уведомена, че и на брат й ще дадат същата сума, но липсват показания тя да е присъствала на даването.

По делото е разпитана и свидетелката Я. – майка на ответницата, 4 която казва, че знае за покупката на гаража 2006 г. но като покупка за семейството, пари са давани от страна на родителите и на двамата съпрузи, за да ги подпомагат.

Свидетелката С., счетоводителка, която е помагала на семейството, знае за получавани пари от родителите и на двамата, но не и конкретно за покупката на гаража.

При настоящото разглеждане на спора във въззивната инстанция, разпитана е и свидетелката Н., съседка и праводателка при покупката на гаража. Договаряла е с бащата на К. покупката и цената, като първоначално получила от него 10000 лв., а в последствие и сумата от 9800 лв. Пред нотариуса бащата е казал, че ги дава на сина си като дарение, но това обстоятелство не е било записано в акта, записали в акта друга сума, за да намалят данъците.

По делото пред настоящата инстанция са представени удостоверения от НАП, от които е видно, че родителите на въззивника не са декларирали доходи пред Агенция по приходите, не са подавали данъчни декларации, представени са удостоверения за трудовите им доходи.

Не се спори по делото, че по времето на закупуване на гаража между страните е действал имуществен режим на общност. Релевантно за спора е произходът на средствата, а предвид законовата презумпция за съвместния принос, която следва да бъде съобразена до доказване на противното, то плащането от единия съпруг, както и обстоятелството, че само този съпруг е посочен в акта за собственост, не води до извод, че имотът е придобит в собственост само от този съпруг.

Твърдението на ищеца, че покупката на гаража е извършен със средства от баща му дадени като дарение за тази цел, съдът намира същото за недоказано. Нито от свидетелските показания, които не доказват даването на парите и дарствените намерения, нито от други доказателства по делото се установява, че сумата, описана в нотариалния акт за покупка е дадена като дарение от баща на син. Свителските показания са противоречиви и не доказват намеренията за дарение. Сумата описана в нотариалния акт не е сумата, за която се твърди, че е дарена. Още повече, че отразеното в нотариалния акт е това, което страните са декларирали пред нотариуса, че е действителната им воля. В нотариалния акт се говори за сума от 9875 лв. като 5 цена, а не 20000 лв., за което страните са подписали декларации, че е действителната цена. Там е отразено, че парите са дадени от С. К. и не е отразено, че тези пари са дадени от баща му. Нотариалният акт свидетелства за отразените обстоятелства в него и до оборването му, той отразява действителните отношения между страните.

По делото не е доказано, че родителите на С. К. са притежавали сумата от 20000 лв., за да я дарят, още повече, че сестра му свидетелства за дадени и на нея по същото време още 20000 лв. Те не са притежавали достатъчни доходи, които да декларират пред НАП, а видно от служебните бележки трудовите им доходи не са били в размер, който след задоволяване на собствените си нужди, същите да имат възможност да спестяват.

Други доказателства в подкрепа на това твърдение на ищеца, не са представени.

От съвкупната преценка на доказателствения материал по делото следва, че ищецът – въззивник в производтството е разполагал с достатъчно средства за придобиването на процесния недвижим имот (без да се налага ползване парични средства от други лица). Доходите, получени като възнаграждение за труд представляват лично имуществено право, но когато с тях се придобие в собственост вещ, същата е СИО, доколкото страните все още не са избрали режим на имуществена разделност, а бракът им не е прекратен. Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Последното е в съответствие и с разпоредбата на чл. 17 от СК, която въвежда като задължение на съпрузите за полагането на общи усилия съобразно възможностите, имуществото и доходите си да осигуряват благополучието на семейството.

Договорът за дарение на парични средства по правило е неформален договор – чл. 225 от ЗЗД. За доказването на договора, включително предаване на сумата, доколкото това е елемент от фактическия състав на сключването му, важат ограниченията по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК , когато договорът е на стойност по-голяма от 5000 лв. (твърди се да е дарена сума от 20 000 лв.), но съгласно процесуалната разпоредба налице е изключение от недопустимостта на свидетелските показания, когато договорът е сключен между роднини по права линия (твърди се договорът да е сключен между баща и син). Ето защо свидетелските показания за установяване съществуването на договора за 6 дарение на сумата от 20 000 лв. не са недопустими. При преценка на свидетелските показания съгласно чл. 172 от ГПК съдът взе предвид роднинската връзка на свидетелката – майка на ищеца, която сама по себе си не е основание показанията на свидетеля да се считат за недостоверни.