Решение № 22122 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22122 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110119338 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Б. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, **, за установяване на вземания в следните размери, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 2130,13 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, **, аб. № **, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.06.2024 г. до окончателното й погасяване, 316,85 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.05.2024 г., 14,59 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 06.06.2024 г. до окончателното й погасяване, и 3,29 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 34429/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на стойност 2130,13 лв. и 1 е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.4.2023 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 14,59 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 316,85 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.05.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 3,29 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 27.05.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.06.2024 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Б. Т. Б. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска при възражения за липса на договорна връзка по повод доставката на топлинна енергия. Оспорва се имотът да е топлоснабден, позовавайки са не молба, подадена от Т.М., в която било посочено, че няма да се ползва топлинна енергия в имота. Оспорва и доставеното количество топлинна енергия. Сочи, че голяма част от приложените към исковата молба документи касаят имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“, **, за който възразява да е идентичен с имота, за който се претендира цената за доставена топлинна енергия. Оспорва се и задължението за дялово разпределение, както и претенцията за лихва, твърдейки, че не е уговорен падеж, а същевременно липсва покана. Релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност за част от претендираните суми. При тези възражения моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** I, рег. № **, дело № 38 от 10.03.2010 г., въз основа на който Т. Т.а М. и ответникът Б. Т. Т. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 98, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, ****, при равни квоти.

На 15.03.2010 г. съсобственик Т. Т.а М. е подала молба до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име за топлоснабдяването на процесния имот, като е декларирал, че имотът се ползва от 4 члена на домакинството – аб. № **.

Представен е Договор от 25.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Л.“, бл. 512, вх. Г и третото лице - помагач „Далсия“ ООД с предишно фирмено наименование „Бруната България“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 20.04.2002 г., както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщение към фактура № **/31.07.2022 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за сумата от 1943,71 лв., съобщение към фактура № **********/31.07.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 2335,15 лв., извлечение от сметка, в 2 която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и общите фактури, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лице-помагач и протоколи за неосигурен достъп за отчет на отоплителните уреди.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Далсия“ ООД с предишни фирмени наименования „Бруната“ ООД и „Бруната България“ ООД. Посочено е, че през исковия период в процесния имот според ФДР няма монтирани отоплителни тела (радиатори).

Сумите за отопление на имот се формират от стойността на топлинната енергия, отделена от щранг - лира в банята без ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), за която на абоната се начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 106 куб.м. В периода без осигурен достъп за отчет на абоната е начислявана топлинна енергия за битова гореща вода служебно на “брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител, а според ФДР потребителите са били 4. За процесния период абонатът не е осигурил достъп, за което са изготвени протоколи от дата 21.05.2022 г. и 20.05.2023 г. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. Вещото лице е изчислило стойността на ТЕ, отделена от щранг-лира, който резултат съвпада с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. От заключението на съдебно– техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 4278,96 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези 3 норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.

Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** I, рег. № **, дело № 38 от 10.03.2010 г.), може да се обоснове извод, че ответникът, като собственик с ½ ид.ч. на процесния имот е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия до размера на притежаваните права. Съдът не споделя доводите на ответника, че имотът, описан в приложения по делото нотариален акт не е идентичен с описания в исковата молба, доколкото има пълно съвпадение между квартала, номера на блока, входа, етажа и номера на апартамента. Същевременно съдът намира, че обстоятелството, че заявление за откриване на партида за отопление на имота е подал другият съсобственик не изключва наличието на облигационна връзка с ответника, като собственик. Последното би имало значение единствено в хипотезата на съществуваща гола собственост при учредено вещно право на ползване на трето лице, за да се определи с което от двете лица – собственика или вещния ползвател е възникнала облигация.