Решение № 880 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300500967 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Я. Г. Ш., ЕГН **********, чрез адвокат З., срещу Решение № 5066/16.12.2024 г., поправено с Решение с рег. № 377/29.01.2025 г. постановени по гр.д.№3389/2024 г. по описа на ПдРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на И. Г. Ф., ЕГН **********, сумата за разликата над 2500 лв. до пълния присъден размер от 12000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди – сътресение на мозъка, счупване на коронката на втори горен ляв зъб, контузия на главата и контузия лицето с кръвонасядане по лицето, травматичен оток по лицето, охлузвания по лицето и за неимуществени вреди, от преживян страх, стрес и срам, всичките причинени в резултат на нанесен на И. Г. Ф. от Я. Г. Ш. побой на дата 22.12.2020 г., в гр. Пловдив, за което деяние е образувано АНД 8239/2021 год. по описа на РС Пловдив, V н.с., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта – 22.12.2020 год., до окончателното плащане, както и сумата от 400 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по досъдебно производство № 128/2021 год. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на 1 първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена за разликата над 2500 лв. до пълния присъден размер от 12000 лв. за неимуществени вреди и изцяло за имуществените вреди. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от И. Г.

Ф., ЕГН **********, чрез адвокат Х. срещу Решение № 5066/16.12.2024 г., поправено с Решение с рег. № 377/29.01.2025 г. постановени по гр.д.№3389/2024 г. по описа на ПдРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца иск за осъждане на Я. Г. Ш. да заплати сумата за разликата над 12 000 лв. до претендирания размер от 19 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В насрещната въззивна жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивната жалба от Я. Г. Ш., с който се взема становище за нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от страни, които имат право да обжалват и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД. В исковата молба И.

Г. Ф. твърди, че Я. Г. Ш. на 22.12.2020 год. му нанесъл удари в резултат на което му били причинени сътресение на мозъка, счупване на коронката на втори горен ляв зъб, контузия на главата и контузия лицето с кръвонасядане по лицето, травматичен оток по лицето, охлузвания по лицето. Това се случило в гр. Пловдив, до стоянка на таксита, срещу МБАЛ Св. Мина. За така нанесените телесни повреди ответникът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК с влязло в сила Решение № 800 от 14.02.2022 год., постановено по АНД 8239/2021 год. по описа на РС Пловдив. Твърди се също и, че вследствие на причинените повреди, ищецът който бил по професия лекар, повече от месец, се 2 чувствал неудобно, изпитвал срам да се покаже пред пациенти с подуто и посинено око и избит преден зъб. Това му състояние с оглед упражняваната от него професия го принудило до ограничи контактите си, да стои в дома си и да не води трудов и социален живот до пълното си оздравяване и поставяне на коронка. Поради това ищецът иска ответникът да му заплати сумата от сумата от 19500 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и мъки от причинените телесни повреди, от които 9000 лева за причинено сътресение на мозъка, 3000 лева – за причинено счупване на коронката на втори горен ляв зъб, 3000 лева – за причинена контузия на главата и контузия лицето с кръвонасядане по лицето, 2000 лева – за причинен травматичен оток по лицето, охлузвания по лицето, сумата от 2500 лева – неимуществени вреди от преживян страх, стрес и срам, ведно със законната лихва върху главниците от датата на деликта – 22.12.2020 год., както и сумата от 400 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по досъдебно производство № 128/2021 год. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив, всички те причинени вследствие на извършено от Я. Г. Ш. срещу И. Г. Ф. на 22.12.2020 год. престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2024 год. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва исковете по основания и размер. Твърди, че ищецът сам бил предизвикал с поведението си реакцията на ответника, която била преувеличена и се изразявала само в бутането му, като по този начин бил допринесъл за причинените му вреди. Отрича той да му е причинил одрасквания и кръвонасядане с оток около ръба на лявото око и устата. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като завишен и неотговарящ на социалния стандарт и икономическото положение в страната, както и на степента и интензитета на причинените телесни повреди. Сочи, че коронката на зъба е оправена на следващия инцидента ден, а сътресението на мозъка било много леко. Оспорва на ищеца да е изпитвал страх и срам от инцидента, както и да не е полагал труд в твърдения период. Оспорва ищецът да е направил разходи за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, тъй като след като е бил свидетел адвокатска защита не му била необходима. Прави възражение за погасяване по давност на вземането за законна лихва.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почИ.т единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

От приложеното АНД № 8329/21 г. по описа на ПдРС се установява, че с влязло в законна сила решение, постановено по АНД № 8329/2021 г. по описа на ПдРС, съдът е признал обвиняемия Я. Г. Ш. за виновен в това, че на 22.12.2020 г. в гр.

Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму- на И. Г. Ф. лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка и счупване на коронката на втори горен ляв зъб, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК3 престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл.130, ал.1 от НК, и на основание чл.78А, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 200 лева.

От приложените по делото писмени доказателства- преглед на пациент от 22.12.2020 год., допълнителен преглед за лист за преглед на пациент от същата дата, лист за консултация от 22.12.2022 год., резултат от образно-диагностично изследване по отделение по образна диагностика от 22.12.2020 год., СМУ № 1257/29.12.2020 год., фиш за спешна медицинска помощ от 22.12.2020 год. всички, издадени на ищеца във връзка с инцидента от 22.12.2020 г., се установява, че при прегледа му са констатирани следните увреждания – сътресение на мозъка, счупване коронката на втори горен ляв зъб, контузия на главата с контузия на лицето, кръвонасядане по лицето, травматичен оток по лицето, охлузвания по лицето, за които увреждания съдебния лекар в издаденото СМУ 1257/2020 год. съобщава, че е възможно да са получени по начин и време както сочи ищеца, а именно – нанесен побой от непознат мъж, който го удрял с юмруци в областта на главата. Видно от обективните данни, изложени в СМУ към датата на прегледа от съдебния медик – 29.12.2020 год., Ф. е бил с възстановена коронка на горния ляв зъб, което е извършено по данни на самия Ф. на 23.12.2020 год.

Видно от приложените по досъдебно производство 128/2021 год. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив Договори за правна защита и съдействие /л.120 и л.149а от ДП/ се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева за оказано му процесуално представителство при предявяване на материалите по приключилото разследване по производството, в качеството му на пострадало лице.

От показанията на свидетеля М.Л., която работи заедно с ищеца, се установява, че ищецът ръководи медицински център „***“ и лично контактува и обслужва пациенти. След инцидента на 22.12.2020 год. ищецът е бил с подуто и посинено лице, две – три седмици след процесния случай е бил леко подут и подпухнал, поради което и близо месец не е посещавал местоработата си.

Съдът не кредитира свидетелските показания в частта, в която се твърди, че непосредствено след инцидента ищецът е бил с избит зъб, а 2-3 седмици като се е видяла ищеца, същият й е съобщил, че ще си прави коронка на зъба, тъй като в тази част свидетелките показания противоречат на останали доказателства- от изложеното в СМУ 1257/2020 год. и обясненията дадени от ищеца в хода на полицейската проверка по процесния инцидент, от който се установява, че на ищеца не му е бил избит зъб, а е счупена коронка на горен ляв такъв.

Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва да бъдат установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма.

С влязло в сила решение по АНД № 8329/21 г. на ПдРС, Я. Г. Ш. е признат за виновен в това, че на 22.12.2020 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму- на И. Г. Ф. лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка и счупване на коронката на втори горен ляв зъб, довели до разстройство на здравето 4 извън случаите на чл.128 и чл.129 НК- престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл.130, ал.1 от НК, и на основание чл.78А, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 200 лева. По смисъла на чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно задължителните разяснения в т. 15 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК решението, постановено по реда на чл. 78а от НК, се приравнява на присъда, когато се касае до въпроса за гражданските последици от деянието.