Решение № 263026 от 27.09.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………….. гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА М.-ТОНЕВА

2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА при участието на секретар Вяра Баева, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 3182 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 245848/16.10.2019 г., постановено по гр.д. № 23999 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 35-ти състав, районният съд е отхвърлил предявения от ищцата Н.С.О. срещу Етажната собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „********вх. Г иск за отмяна на решението по т. 1 от протокола от проведено Общо събрание на 26.03.2019 г., като неоснователен и недоказан. Ищцата е била осъдена на заплати на ответника сумата в размер на 100,00 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Ищцата обжалва решението като неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че СРС правилно бил приел, че представените от А.Г.и Н.Т.идеални части от общите следва да се изключат при пресмятане на мнозинството по т. 1 от дневния ред на общото събрание. Неправилен бил изводът на съда, че когато се изключват процентите на тези лица било налице квалифицирано мнозинство, тъй като били представени 71,21 % - съдът бил пропуснал обстоятелството, че по т. 1 от дневния ред имало гласували като „въздържал се” Ц.Т.(4,15 % и.ч.) и „против” Ж.Ъ.(5,81 % и.ч.).

От това следвало, че по т. 1 от дневния ред били гласували „за” 61,25 % и липсвало изискуемото по чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС квалифицирано мнозинство. Ответниците по делото не били представили доказателства, от които да се установи, че Н.Т.и Н. Т.живеят заедно в ап. 77 в сградата с адрес: гр. София, ж.к. „********вх. Г. Н. Т.бил упълномощил Н.Т.с обикновено писмено пълномощно, а по смисъла на закона това било възможно само ако са от едно домакинство, тъй като ако не живеели заедно на адреса, упълномощаването трябвало да е с нотариална заверка на подписа по смисъла на чл.14, ал. 3 от ЗУЕС. По делото липсвали доказателства, чрез които по ясен, категоричен и безспорен начин да се установи, че лицата участвали в общото събрание били собственици на самостоятелни обекти в сградата, а оттам – не била доказана валидността на решенията, тъй като не било установено гласувалите решението лица дали изобщо имат право да участват и гласуват на това общо събрание. След сравнителен анализ на представените документи се установявало, че за голяма част от апартаментите в различните документи фигурирали различни имена за техните собственици. Противоречие имало и относно размера на идеалните части от общите части на сградата за всеки един имот. В представените по делото копия от нотариални актове размерът бил записан с определено число, което не било в проценти. В представената от ответниците справка за идеални части се виждало, че в една от колоните били посочени числа, отразени в представената справка от кмета на Столична община – район Люлин, а в дясната колона се виждало, че се появяват проценти идеални части, приравнени към сто процента. Ответниците по делото не успели да обяснят и не представили доказателства как е извършено приравняването на данните, въз основа на каква формула са били направени изчисленията и кой ги е осъществил. Решението на общото събрание на етажните собственици било незаконосъобразно, защото не бил установен по законосъобразен и безспорен начин размерът на идеалните части от общите части в сградата за всеки имот. Посочва се, че от това следвало извод за липса на безспорни данни за валидно формиран кворум за провеждане на общото събрание и за валидно мнозинство на решенията в него. Въззивницата посочва, че в първоинстанционното решение тези нейни възражения и основания за отмяна не са били обсъждани изобщо. Направено е искане за отмяна на решението на районната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника - Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „********вх. Г, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Посочено е, че видно от протокола за избор на „В.М.” ЕООД за управител на етажната собственост са гласували общо 82,71 % идеални части от общите части, от които със „за” са гласували 72,75 % идеални части от общите части, с „въздържал се” са гласували 4,15 % идеални части от общите части (Ц.Т.) и с „против” са гласували 5,81 % идеални части от общите части (Ж.Ъ.). Дори след изваждане от гласувалите със „за” проценти идеални части на ап. 64 (А.Г.), който е 3,12 % идеални части, то отново е налице изискуемият кворум за избор на управител, а именно 69,63 % идеални части от общите части. Посочва се, че твърдението, че не е ясно дали останалите лица гласували на общото събрание са собственици не следва да се разглежда, тъй като в исковата молба е била оспорена редовността на само гласовете на А.Г., Н. Т.и К. И.. Сборът на идеалните части, посочени в нотариалните актове на собствениците във вход Г е равен на 15,497 % идеални части от общите части на цялата сграда, т.е. от всички входове в бл. 330, видно от приложената справка, издадена от Столична община – район Люлин. Преизчисляването на идеалните части, както и тяхното одобрение, било извършено преди години и до настоящия момент винаги били използвани преизчислените идеални части при провеждането на общи събрания на собствениците. Всеки отделен вход в бл. 330 на ж.к. Люлин била отделна етажна собственост и следвало сборът от идеалните части на всеки вход да се преизчисли и приравни към 100 %. Приравняването било осъществено съгласно изискванията на ЗУЕС и било одобрено от общото събрание на собствениците през 2014 г., за което бил изготвен протокол. Посочва се, че преди „В.М.” ЕООД да поеме функциите на управител на етажната собственост същите са били изпълнявани от въззивницата – ищец, като архивът на етажната собственост и протоколната книга от проведените общи събрания във вход Г се намирали в нея. Направено е искане за потвърждаване на решението на районната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил общ отговор на въззивна жалба от етажните собственици Д.С.К., К.М. И.

– П.и Н.Н.Н., в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че аргументите касателно формирания кворум и мнозинство за приемане на атакуваното решение са несъстоятелни, тъй като въпросът не бил поставен с исковата молба, а в по-късен момент. Недоказани били твърденията във връзка с неправилното изчисление на представените идеални части в общото събрание. Направеното от ищцата оспорване ангажирало нейната доказателствена тежест за вярната според нея калкулация, тъй като същото касаело благоприятен за нея факт. Недоказано оставало твърдението, че Н.Т.и Н. Т.не били в общо домакинство, за да бъде предпоставено изискването упълномощаването между тях да е с форма на нотариална заверка на подписа. Направено е искане за потвърждаване на решението на районния съд и за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание въззивницата

– ищец се явява лично и се представлява от процесуалния си представител. На етап ход по същество се прави искане за уважаване на въззивната жалба.

Направено е искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, участваща в производството чрез дружеството, извършващо управление на етажната собственост, е представлявана от упълномощен юрисконсулт. На етап ход по същество е направено искане за отхвърляне на жалбата по вече изложени аргументи и присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание етажните собственици Д.С.К., К.М. И. – П.и Н.Н.Н. не са се явили лично, а са били представлявани от упълномощен адвокат. На етап устни състезания същият е заявил претенция за присъждане на разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото

Удостоверение от Столична община – район „Люлин“ с № РЛН19-ДР00-149/2/18.08.2016 г. съгласно Решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост на ж.к. *********, считано от 05.07.2016 г. „В.М.“ ООД е бил избран за управител на етажната собственост за срок от една година.

С искане от 18.03.2019 г. шест етажни собственика, притежаващи общо 29,59 % идеални части, са поискали свикване на общо събрание. С писмо от дружеството до етажната собственост от 18.03.2019 г.

„В.М.“ ЕООД е посочило, че няма възможност да свика такова.

Видно от протокол за поставена покана за свикване на Общо събрание на собствениците от 18.03.2019 г. е била залепена покана за свикване на общо събрание на 26.03.2019 г. от 18.00 часа. По делото е представена и поканата за посоченото събрание.

На посочените дата и час е било проведено процесното общо събрание, на което е било взето и атакуваното решение по т. 1 за избор на управителен съвет (управител) на етажната собственост. След проведено гласуване общото събрание е взело решение да бъде избрана фирмата „В.М.“ ЕООД. На общото събрание са присъствали етажни собственици и представители на такива с 82,71 % идеални части от общите части на сградата. При вземане на посоченото решение са гласували „за“ собствениците на 72,75 % идеални части, „против“ – собственика на 5,81 % идеални части Ж.Ъ., и „въздържал се“ – собственика на 4,15 % идеални части Ц.Т..

Видно от Нотариален акт за дарение на движим имот № 124, том LLXXXVI, дело

№ 27566/93 г. С.А.О.е дарил на ищцата собствеността върху апартамент. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот по права линия № 40, том I, рег. № 1423, дело № 27 от 2002 г. Н.К.Т.е дарил на сина си Н.Н. Т.собствените си ¾ идеални части от апартамент, находящ се на адреса на етажната собственост – ответник по делото, като си е запазил правото на ползване, а на 13.07.2004 г. е декларирал и отказа си от него. С пълномощно в писмена форма, представено пред СРС, Н.Н. Т.е упълномощил Н.К.Т.да го представлява на процесното общо събрание и да гласува от негово име. На свой ред, Н.К.Т.е упълномощил А.Л.Г.. Въззивният съд е приобщил към доказателствената маса и пълномощно с нотариална заверка на подписите от Н.Н. Т.в полза на Н.К.Т.и А.Л.Г., включително потвърждаващо действията касателно представителството и гласуването на процесното общо събрание.

С пълномощно от 26.03.2019 г. А.В.Г.е упълномощила К.М. И. да я представлява и гласува на процесното общо събрание.

Считано от 16.08.1986 г. С.В.П.и К.М. И. са в граждански брак, във връзка с който няма данни да е налице регистриран режим за имуществени отношения и от което може да се заключи, че е налице режим на съпружеска имуществена общност.

По делото не се спори между страните, че С.В.П.е придобил имот в процесния вход, като видно от датата на приложения по делото нотариален акт (представен от ищцата), същият касае правоприемство настъпило през 1994 г., т.е. след сключване на гражданския брак между посочените лица.

По делото са били разпитани свидетелкитеБ.С.К.и К.М. И. – П.. Съдът кредитира разказаното от същите в цялост, тъй като показанията им кореспондират помежду им и със събраната писмена доказателствена маса, като показанията им се отличават с логичност, последователност и подробност в детайлите. СвидетелкатаБ.С.К.посочва, че ищцата е била домоуправител в сградата, като същата е подала информация касателно процентите идеални части в нея. Същото се потвърждава и от разказаното от другата свидетелка. Видно от писмените доказателства, находящи се от л. 51-55 от първоинстанционното дело (удостоверение, писмо, заявление и констативен протокол) ищцата е била председател на управителния съвет на етажната собственост, като същата е съхранявала документация касателно етажната собственост. С Определение от 22.07.2019 г., постановено по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК, районният съд е задължил ищцата да представи протокола за одобрени идеални части на собствениците, което не е било сторено от последната, като същата в молба от 15.08.2019 г. е посочила, че не разполага с такъв. По делото е приобщена справка от Столична община – район ********, с изх. дата 09.07.2019 г., за който свидетелкатаБ.С.К.посочва, че обективира процентите идеални части за цялата сграда, но не и за конкретния вход.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da4441f3-6acf-459f-8762-18cb96c9f301