Решение № 366 от 31.10.2025, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 518/2025
- Вид
- Решение № 366
- Подписан
- 31.10.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Атанас Кобуров
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, предл. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 366 гр. П., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100518 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от М. К. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. М., общ. П., чрез адв. Д. Г., АК – Ловеч, със служебен адрес гр. Т., ул. „З.“ № 7, ет. 4, офис № 30, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20.
Ищцата твърди, че на 31.01.2024 г. между нея, в качеството на кредитополучател и ответното дружество, в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1322445, по силата на който кредиторът й е предоставил сума в размер на 7 000 лв., при лихвен процент от 23.33 %, годишен процент на разходите 49.66 %, брой вноски 8 и обща сума за връщане 9 450 лв. Релевира, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество - Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 7 420 лв., в резултат на което за използването на заема в размер на 7 000 лв. е следвало да върне не описаните по договор 9 450 лв., а обща сума в размер на 16 870 лв.
Твърди още, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1322445/31.01.2024 г. е нищожен. В тази връзка навежда, че чл. 5 от процесния договор възлага в тежест на кредитополучателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора, като посочената клауза представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Посочва, че кредиторът привидно е дал възможност на кредитополучателите да изберат като възможност личен гарант, но си е запазил правото да не одобри личния поръчител, без да пояснява на какви изисквания трябва да отговаря, като по този начин потребителят е принуден да сключи възмезден договор за поръчителство с Мултитюд банк, в резултат на което кредиторът си гарантира допълнителна печалба чрез заплащането от страна на 1 кредитополучателя на огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция, като гарантът не предоставя някаква реална услуга. Навежда, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Твърди, че възнаграждението за гаранта представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т.нар. скрита възнаградителна лихва, която се кумулира към погасителните вноски по кредита в патримониума на кредитора, което възнаграждение се дължи независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не, като непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, поради което възнаграждението за гарант е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че едноличен собственик на капитала на дружеството-кредитор е дружеството-гарант, като между двете свързани дружества се разпределя едно задължение на отделни части с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК, касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и представлява разход по него, който следва да се включи в общите разходи по същия, като в случая възнаграждението не е включено като разход в ГПР, последният посочен в договора за кредит в размер значително по-нисък от реалния, което представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика и води до недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1322445/31.01.2024 г., сключен между ищцата М. К. К., ЕГН: ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 2 ЗАдв.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, с който не оспорва предявения иск и го признава изцяло, като изразява становище, че изложените факти отговарят на действителното правно и фактическо положение. На основание чл. 238 ГПК моли съда да постанови решение при признание на иска. С оглед направеното признание, възразява срещу искането за разноски от страна на ищцата, като релевира, че са налице предпоставките, визирани в чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г.
Ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален представител, е депозирало и насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК. В молбата се сочи, че първоначалната ищца и насрещен ответник е получила потребителски кредит в размер на 7 000 лв. по сключен между страните Договор № 1322445/31.01.2024 г., който е следвало да се погаси посредством 18 вноски, като към момента на предявяване на иска потребителят е заплатил сумата от 4 618,88 лв. Поради неизпълнението на договора от страна на кредитополучателя и на основание чл. 6 от договора и чл. 13, ал. 1 от общите условия на кредитора, чрез насрещната искова молба всички вземания по цитирания кредит се обявяват за предсрочно изискуеми.
С депозирания от първоначалния ответник насрещен иск се иска от съда да постанови решение, с което да осъди М. К. К. да заплати „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, 2 сумата от 2 381,12 лева, представляваща главница по потребителски кредит, отпуснат на ответника въз основа на сключен Договор за потребителски кредит с № 1322445 от 31.01.2024 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. С отговора си насрещният ответник признава иска за основателен при условие, че съдът прогласи договора за потребителски кредит за недействителен. С оглед признанието на иска моли претендираното от противната страна възнаграждение за процесуално представителство да бъде намалено до минимален размер.
В проведено съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от процесуалните представители на същите са постъпили писмени становища, с които поддържат предявените първоначален и насрещен иск и молят същите да бъдат уважени, респ. оспорват исковата и насрещна претенция и молят за нейното отхвърляне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 31.01.2024 г. между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и ответника М. К. К. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, т. е. чрез средствата за комуникация от разстояние. Отпуснатата в заем сума е в размер на 7 000 лв., която ищцата е следвало да върне на 18 погасителни вноски, с уговорен лихвен процент в размер на 23,33 % и ГПР от 49,66 %, за изчислението на който се препраща към чл. 8. 4 от Общите условия към договора. Общата дължима сума е определена на 9 450 лв.
В т. 5 от договора между страните е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството кредитор.
От представения по делото Договор за гаранция (поръчителство) се установява, че таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) е в общ размер на 7 420 лева, и същата е дължима на 18 вноски и отразени в Погасителен план неразделна част от Договора за гаранция.
Ответникът по първоначалния иск е направил признание, че сключения договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен, а ищецът и насрещен ответник е признал дължимостта на непогасения остатък от главницата по кредита.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По първоначално предявения иск за недействителност на договора за потребителски кредит:
Съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.
В Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС се приема, че „когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Съгласно цитирания член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити – „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за 3 получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия". Цитираното разрешение касае договор за застраховка на кредита, но функцията на гаранта в случая е идентична с тази на застрахователя, като при неизпълнение от страна на кредитополучателя задължението за плащане се поражда съответно задължение за застрахователя/гаранта. По делото не се установява, че кредитополучателят е можел без да сключва договора за гаранция да получи кредита при същите условия (срок за получаване, размер на лихви и такси и др.) Предвид изложеното плащането на възнаграждение по договора за гаранция е част от разходите по кредита.
Съобразявайки свързаността на кредитора и гаранта (по който въпрос няма спор по делото) би могло да се приеме, че включването на клаузата на чл. 5 от договора няма за цел да обезпечи вземането на кредитора, а единствената цел да създаде допълнително оскъпяване на кредита и всъщност представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорени между страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 от ЗПК, т.е. тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Възнаграждението по гарантиращата сделка с оглед изложените погоре особености следва да бъде включено в ГПР по процесния договор, в който случай ще е налице очевидно превишава законовото ограничение от пет пъти размера на законната лихва, което е основание за нищожността на клаузата на чл. 5 от договора.
Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da442e21-ba00-4670-a14a-5810f5fc184d